Р Е Ш Е Н И Е
№ 598
гр. София, 04 януари 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 2791 по описа за 2011 г
Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Добрич, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 3 от 4.10.2011 г, по ВНОХД № 346/11, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда на Районен съд, Добрич, № 1 от 5.01.2011 г, по НОХД № 417/09, и подсъдимият П. С. П. е признат за невиновен в това: на 26.02.2007 г в [населено място], обл. Добрич, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Иван Атанасов И., в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е направил опит да отнеме чужди движими вещи, от владението на А. М. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че са оценени превратно събраните доказателства, изводими от показанията на св. И., св. Ст. Й., св. П., огледния протокол, дактилоскопния отпечатък, оставен от подсъдимия, открит върху вещественото доказателство / кутия /. Сочи се, че версията на подсъдимия, съдържаща се в обясненията му, не следва да се кредитира, тъй като не е подкрепена от показанията на разпитаните по негово искане свидетели / К., М., Г., С., Юл. Й., П. /, че доказателствената съвкупност подкрепя обвинителната теза и дава основание за потвърждаване на осъдителната присъда. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжия съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Пледира за оставяне в сила на атакуваната въззивна присъда.
Подсъдимият или негов представител не се явяват и не изразяват становище по протеста.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.
Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Вярно са интерпретирани доказателствените източници и законосъобразно е прието, че липсват основания за потвърждаване на осъдителната присъда, а следва да се приложи чл. 304 НПК и подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Осъдителната първоинстанционна присъда почива на показанията, депозирани от съучастника на подсъдимия, св. И., спрямо когото производството е приключило със споразумение, и на дактилоскопната следа, оставена от подсъдимия, намерена върху кутия, иззета по време на огледа. Въззивният съд обаче е констатирал, че протоколът за оглед е негоден, а оттам и приобщеното въз основа на него веществено доказателство не може да бъде ползвано, който извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В тази насока правилно е отбелязано, че негодността произтича от обстоятелството, че огледът е проведен в присъствието само на едно поемно лице, тъй като второто поемно лице, вписано в протокола, страда от психично заболяване, препятстващо възможността правилно да възприема фактите от обективната действителност, което заболяване е било налице към момента на провеждане на процесуалното действие. На следващо място, законосъобразно е посочено, че извън протокола за оглед и приложеното веществено доказателство, в подкрепа на обвинителната теза остават единствено показанията, депозирани от съучастника на подсъдимия, св. И., които обаче не могат да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда поради следното: От една страна, те се приравняват по процесуалната си стойност на „оговор”, който не може да бъде единствено основание за осъждане, а от друга страна, изобилстват от противоречия, което препятства възможността да бъдат кредитирани. Въззивният съд правилно е отбелязал, че показанията на пострадалия косвено опровергават обвинителната теза, тъй като съдържат сведения, че физическите данни на извършителя, възприет от него на местопроизшествието, съществено се различават от тези на подсъдимия. Що се отнася до обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните по негово искане свидетели, те са преценени в съответствие с процесуалните изисквания, като е съобразено, че подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност и няма задължение да ангажира гласни доказателства в подкрепа на обясненията си. От друга страна, показанията на разпитаните по негово искане свидетели са отнасят до обстоятелства извън предмета на доказване и не допринасят за разкриване на обективната истина.
По изложените съображения, ВКС намери, че липсва релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд не може да бъде удовлетворено.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 3 от 4.10.2011 г, по ВНОХД № 346/11.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |