1 12 Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 10.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1653 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Г. Д., действащ като ЕТ „А. – Ц – Г. Д.“, [населено място] и на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, [населено място] срещу решение № 463 от 26. 02. 2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав, с което след отмяна на решение № 981 от 18. 05. 2018 г. по т. д. № 1801/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-21 състав е отхвърлен предявеният от Г. Д., действащ като ЕТ „А. – Ц – Г. Д.“, иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на всички решения, приети на извънредно общо събрание на „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ (АЕБТРИ) от 8. 05. 2017 г., проведено в [населено място], [улица], зала № 102 на Дома на науката и техниката. В касационните жалби се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторите излагат идентични доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за спазена процедура по свикване на общото събрание на сдружението, проведено на 8. 05. 2017 г. в зала № 102 на Дома на науката и техниката, [населено място], [улица]. Оспорва се заключението на решаващия състав за отправено до управителния съвет на сдружението искане за свикване на общо събрание, предхождащо молбата на членовете на сдружението за свикване на събранието. Излагат се оплаквания за несъответствие на възприетото от апелативния съд, че не е оспорен протокол за удостоверяване на връчване на искането за свикване на общото събрание на управителния съвет от 21. 02. 2017 г., на процесуалните действия на страните. Касаело се до осъществено оспорване на удостоверените в този частен свидетелстващ документ факти, поради което се изразява разбиране, че същият следвало да се цени заедно с всички събрани по делото доказателства, които не позволявали извод за отправено надлежно искане до управителния съвет за свикване на общо събрание на сдружението. Твърди се, че са незаконосъобразни и необосновани заключенията на съда за провеждане на оспореното събрание от редовни членове на сдружението, както и за достатъчна конкретизация на мястото, на което ще се проведе събранието, в поканата, обнародвана в „Държавен вестник“. Изразява се становище, че мястото на провеждане на събранието следва да е еднозначно и достатъчно конкретно с оглед гарантиране възможността на членовете на сдружението да вземат участие в насроченото събрание. Предвид наличието на повече от една зала на адреса на провеждане на събранието, въззивният съд неправилно приел, че мястото на събранието в обявената в „Държавен вестник“ покана е достатъчно конкретизирано и съдържа предвидените в закона и устава елементи. Касационният жалбоподател моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъдат уважени предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ. Сдружение „Национална транспортна камара“, [населено място], трето лице – помагач на страната на ответника оспорва касационните жалби и изразява становище, че обжалваното решение е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, приети на извънредното общо събрание на ответното сдружение от 8. 05. 2017 г., проведено в [населено място], ул. Г. С. Р., № 108, зала № 102 на Дома на науката и техниката, Софийски апелативен съд е приел, че исковете са предявени в срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ от физическо лице, действащо като търговец, за което не съществува спор, че е член на ответното сдружение. Изложил е съображения, че извънредното общо събрание е свикано по искане на членове на сдружението, представляващи поне една трета от членовете на сдружението, като се е позовал на членуващите в сдружението 34 лица и отправянето на искането за свикване на общото събрание от 18 лица. Поради това решаващият състав е формирал извод за надлежно свикване на събранието по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че отправянето на искането до управителния съвет за свикване на общото събрание се установява от представения по делото протокол от 21. 02. 2017 г., съгласно който на същата дата К. Р., в качеството му на представляващ една трета от членовете на сдружението е поискал свикване на общо събрание, като връчването на искането на представляващия сдружението П. Цалков е удостоверено с подписите на трима свидетели. Въззивният съд е приел, че протоколът, който не е оспорен от страните, има обвързваща доказателствена сила само относно авторството на изявлението, тъй като представлява частен свидетелстващ документ. След съвкупна преценка на доказателствения материал и като е съобразила липсата на оспорване и съответно провеждане на насрещно доказване от ищеца, въззивната инстанция е кредитирала изявленията в протокола, като е приела, че на посочената в протокола дата на представляващия сдружението е връчено искане за свикване на общо събрание. В решението е изтъкнато, че без значение за валидното връчване на искането е несъобразяването на установения в сдружението ред за приемане на входяща документация, тъй като адресат на искането е управителният съвет. Според САС самото обстоятелство, че в протокола от проведеното заседание на управителния съвет на 21. 02. 2017 г. е посочено, че общото събрание е свикано по инициатива на управителния орган, а не на една трета от членовете на сдружението, не опровергава доказателствената стойност на обсъждания документ. Апелативният съд е подчертал, че тъй като с последващо решение управителният съвет е отменил решението си за свикване на общо събрание, се е осъществил фактическият състав по чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ за свикване на върховния орган на сдружението от съда, поради което е без значение по чия инициатива е взето отмененото решение на управителния съвет. При наличието на основанията по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ и с оглед постановеното на 29. 03. 2017 г. по ф. д. № 3711/90 г. на СГС определение за свикване на общо събрание по искане на повече от една трета от членовете на сдружението, което да се проведе на 8. 05. 2017 г. в 10 ч. в [населено място], [улица], в сградата на Дома на науката и техниката, при посочения в диспозитива на определението дневен ред, въззивният съд е направил заключение за липса на допуснати нарушения при свикването на общото събрание, чиито решения са оспорени. Апелативният съд не е споделил изводите на СГС за незаконосъобразност на свикването поради непосочване в поканата на номера на залата, в която ще се проведе извънредното общо събрание. Според САС адресът в поканата е конкретизиран в достатъчна степен и съдържа всички предвидени в закона и устава елементи. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 15, ал. 3 от устава общото събрание се свиква в населеното място, в което се намира седалището на сдружението чрез покана, която съдържа датата, часа и мястото на провеждането му, като в случая са спазени и трите изисквания. Изтъкнал е, че липсват твърдения за няколко административни сгради, както и че ищецът не е могъл да намери посоченото помещение в сградата за провеждане на събранието. Съгласно решението при данните за проведени успоредно две общи събрания на сдружението, съответно в зала 102 и зала 105а на същата сграда, които са съседни, не може да се кредитира тезата на ищеца, че „с изненада впоследствие е разбрал за проведено друго общо събрание при същия дневен ред“. Доколкото ищецът може да релевира само нарушения на собствените си права, а и с оглед липсата на твърдения и доказателства за ограничена възможност и на други членове на сдружението да вземат участие в събранието, въззивният съд е счел за недоказани твърденията за ограничаване правото на гласуване на събранието. В обжалваното решение е изтъкнато, че мястото на провеждане на събранието – зала 102 на визирания адрес е било конкретизирано и в поканата, която е залепена на адреса на управление на сдружението съгласно неоспорения протокол за поставяне за покана на 04. 04. 2017 г. Коментирайки доказателствата за броя на членовете на сдружението /51 бр./, присъстващите такива с право на глас при откриване на събранието /7 бр./ и провеждане на събранието след отлагане с един час, поради липса на кворум, в съответствие с чл. 15, ал. 4 от устава и чл. 27 ЗЮЛНЦ, САС е приел, че оспорените решения са били взети законно, при спазване на предвидения от закона кворум и с изискуемото съобразно закона и устава мнозинство за вземане на съответния вид решения. С определение № 300 от 5. 05. 2020 г. по т. д. № 1653/2019 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за съдържанието на поканата за свикване на общо събрание по чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ и конкретно относно мястото на провеждането му. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на сдружението е установено с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ, съгласно която поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква. Нормата е част от правния режим по свикване на общото събрание и поставя императивни изисквания за съдържанието на поканата, които са от значение за редовността на провеждане на общото събрание и за законосъобразността на взетите от него решения. Независимо дали общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението, както и от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице, ако управителният съвет не извърши действията по свикване в двуседмичен срок от искането на групата членове, поканата има регламентираното в нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ минимално съдържание. Реквизитите на поканата не са били предмет на законодателни изменения за разлика от реда за оповестяването й, регламентиран в чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ. До изменението на ЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 79/2006 г.) разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ предвижда изискване за обнародване на поканата за общото събрание в „Държавен вестник“ и поставянето й в сградата на управлението на сдружението един месец преди деня на събранието. Според действащата към момента на провеждане на общото събрание на ответното дружество, чиито решения са оспорени с предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, редакция (ДВ, бр. 79/2006 г.) на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ този ред за оповестяване на поканата вече не е императивно изискване, като е уредена възможността уставът на сдружението да предвиди друго. Съгласно новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 1. 01. 2018 г.) ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Липсата на изменения във въведените с императивна норма минимални изисквания за съдържанието на поканата на фона на смекчаването в правния режим за оповестяването й и диспозитивния характер на нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ разкриват същественото значение, което законодателят придава на реквизитите на поканата с оглед защитата на интересите на членовете на сдружението. Установеното в закона съдържание на поканата гарантира членствените права на членовете на сдружението – правото на участие в управлението на сдружението и упражняването на правото на глас. Поканата е израз и на регламентираното в чл. 21, ал. 2, предл. 2 ЗЮЛНЦ право на информация за дейността на сдружението, тъй като служи за уведомяване на членовете на сдружението за времето и мястото на провеждане на събранието, както и за въпросите, включени в дневния ред на общото събрание. От законовоопределеното съдържание на поканата следва информативният, уведомяващ характер на същата за членовете на сдружението. С оглед гарантираните със задължителното съдържание на поканата основни права на членовете на сдружението и информативния й характер мястото за провеждане на общото събрание в поканата следва да е посочено така, че да осигури възможността за участие в общото събрание на членовете на сдружението. По изложените съображения настоящият състав на ВКС дава отговор на поставения правен въпрос в следния смисъл: В съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на сдружението трябва да са включени достатъчно индивидуализиращи белези на мястото за провеждане на събранието, така че да позволяват отграничаването му от други места. Преценката за наличието на достатъчна индивидуализация на мястото, където ще се проведе общото събрание, като задължителен реквизит на поканата е фактическа и се осъществява с оглед особеностите на конкретното място за провеждане на събранието. По основателността на касационните жалби: Основателни са касационните доводи за неправилност на изводи на въззивния съд за спазване на изискванията на закона относно свикването на общото събрание на сдружението, проведено на 8. 05. 2017 г. в [населено място], [улица] в сградата на Дома на науката и техниката, зала 102, съответно за липсата на твърдяните основания за отмяна на оспорените от ищеца решения, взети от това общо събрание. По делото е било безспорно между страните, че ищецът е член на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ (АЕБТРИ) към 8. 05. 2017 г., когато в [населено място], [улица] в сградата на Дома на науката и техниката в две различни зали – 102 и 105а са проведени две общи събрания на членовете на ответното сдружение при един и същ дневен ред, на които са взети решения, въз основа на които по партидата на сдружението са заявени за вписване промени във вписани обстоятелства. Оспорените с исковете по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ в настоящия исков процес решения са взети на общо събрание на сдружението, което е проведено съгласно неоспорен констативен протокол рег. № 7232 от 8. 05. 2017 г., т. ІV, акт № 1 на Н. П., помощник нотариус по заместване на нотариус В. И., в зала № 102, като поради липсата на кворум в 10 часа събранието е започнало в 11 часа. Установено е, че на събранието са присъствали 19 субекта, като всички са гласували „за“ решенията, предмет на исковете. От участвалите в събранието субекти 12, а именно „Автостарт“ АД, „Автотрафик“ АД, „Български Транспортен холдинг“ АД, „Напредък товарни превози“ АД, „С. автотранспорт“ АД, „Транс-юг“ АД, „Транспорт гарант“ АД, „Троян автотранспорт“ АД, „Ф.“ АД, „Хемус автотранспорт“ АД, „Тексимтранс“ АД и „Р. – специализирани превози“ АД са били изключени като членове на ответното сдружение с решение от 11. 04. 2017 г. на управителния съвет, взето на основание чл. 13, ал. 4 и чл. 19, т. 9 от устава на сдружението. Останалите участници в събранието „Автотрафик 96“ ООД, „Динамо“ АД, „Национална транспортна камара“, „Темпо-Транспорт“ ООД, „Товарен автотранспорт – Враца 98“ АД, „Товарни превози – 91“ АД и „Х.“ АД са били членове на сдружението към момента на провеждането му. Установено е, че събранието е свикано с покана, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 29 от 07. 04. 2017 г., със следното съдържание: Софийският градски съд на основание чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ с определение от 29. 03. 2017 г. свиква общо събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ (АЕБТРИ), рег. по ф. д. № 3711/1990 г. по искане на повече от една трета от членовете на сдружението на 08. 05. 2017 г. от 10 ч. на адрес: [населено място], [улица], в сградата на Дома на науката и техниката (НДНТ) при следния дневен ред: 1. предоставяне от представляващите АЕБТРИ лица на общото събрание на всички протоколи на управителния съвет в оригинал от заседания, проведени от 1. 01. 2011 г. до 08. 05. 2017 г., за запознаване; избор на работна група, която да изготви доклад по т. 1 дали взетите през последната година решения съответстват на устава и закона и предишни решения на общото събрание и дали взетите решения са в полза на интересите на АЕБТРИ; оспорване и отмяна на всички решения на УС, противоречащи на устава, закона и предишни решения на ОС; 2. промени в устава на АЕБТРИ; 3. промени в състава на управителния съвет на АЕБТРИ; 4. обсъждане на финансовите резултати за 2016 г., приемане на програма за подобряване на финансовото състояние на АЕБТРИ и предявяване на отговорност. Съгласно цитираното в поканата определение, постановено по ф. д. № 3711/1990 г. на СГС, същото е постановено по искане, подадено от К. Р., член на управителния съвет и представляващ повече от една трета от членовете на ответното сдружение, което е представено по делото и е с предмет свикване на върховния орган на сдружението с дневен ред, посочен в определението на регистърния съд и възпроизведен в обнародваната в „Държавен вестник“ покана. В случая е било налице основание за извършената от въззивния съд преценка за осъществяване на фактическия състав по свикването на общото събрание на сдружението, независимо от обстоятелството, че същото е свикано с акт на съда по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ поради твърденията на ищеца, предявил конститутивните искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, за опорочаване на процедурата по свикване на събранието. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ оправомощени да свикат общото събрание са една трета от членовете на сдружението, като ако в този случай управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на събранието, последното се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице. При постановяване на акт по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ за уважаване на искането за свикване на общото събрание, какъвто е налице в настоящия случай, съдът действа като охранителен орган – със съдебния акт се осъществява исканото от съда съдействие в гражданските правоотношения, които по-нататък продължават своето развитие. Определението на съда не разрешава спорен предмет и не формира сила на пресъдено нещо, но влиза в сила и поражда целените с него правни последици, като съдът не може да го отмени или измени. С оглед необжалваемостта на този охранителен акт защитата срещу него при евентуалното му опорочаване следва да се осъществи от лицето, което има интерес, по предвидени в чл. 537, ал. 2 ГПК ред – с иск, какъвто е и искът по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание, при които е допуснато нарушение на правилата за свикване на събранието. По изложените съображения следва да се приеме, че в обжалваното въззивно решение, с оглед твърденията на ищеца за нарушения на правилата за свикване на процесното общо събрание, съдът е извършил допустима преценка за осъществяване на условията за издаване на охранителния съдебен акт по чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ и за минималното изискуемо съдържание на поканата за свикване на събранието. Основателни са касационните доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон при формиране изводите на въззивния съд за спазване на реда за свикване на общото събрание с оглед отправеното и неудовлетвореното от управителния съвет в двуседмичния срок по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ искане от една трета от членовете на сдружението за свикване на общо събрание. Неправилна е извършената в обжалваното решение преценка на доказателствената стойност на представения по делото протокол за удостоверяване на връчване от 21. 02. 2017 г., подписан от връчителя и трима свидетели (Т. П., Р. Д., А. Л.), съгласно който К. Р. в качеството му на представител на една трета от членове на ответното сдружение (18 от общо 34 членове на сдружението) е връчил на представляващия юридическото лице П. Цалков искане за свикване на общото събрание на сдружението в 10.50 ч. - непосредствено преди проведеното заседание на управителния съвет на сдружението, въз основа на което е упражнено правото по чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ за свикване на процесното събрание. В противоречие с процесуалните правила съдът е основал изводите си за надлежно сезиране на управителния съвет с искане на една трета от членовете на сдружението на посочения протокол, като независимо от правилното заключение, че се касае до частен свидетелстващ документ, се е позовал на липсата на оспорване на документа от страна на ищеца и на неосъществено насрещно доказване от негова страна. Частният документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му (чл. 180 ГПК). Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. В случая не съществува спор относно автентичността на протокола, но с оглед твърденията в исковата молба е налице оспорване от ищеца на удостоверения в протокола факт, а именно на връчването на управителния съвет на искането за свикване на общото събрание от опровомощените за това членове на сдружението, което да предхожда сезирането на съда с молба по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ. Поради това и с оглед заявеното от ответника становище по фактическите твърдения в исковата молба /ответното дружество чрез назначения му от съда особен представител не оспорва твърдения на ищеца/ в тежест на третото лице-помагач е било да докаже оспорения факт. Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя оспореното връчване на релевантното искане за свикване на общо събрание. С оглед доводите на третото лице – помагач, че изводи за осъществяване на връчването следва да се направят от взетите решения на управителния съвет на 21. 02. 2017 г. и от данните за изпращане и последващо оттегляне на искането до „Държавен вестник“ за обнародване на поканата за свиканото събрание, трябва да се изтъкне, че съгласно протокол № 6/2017 г. от заседание на управителния съвет на ответното сдружение от 21. 02. 2017 г. действително е взето решение за свикване на общо събрание. Така документираното решение обаче не сочи на удовлетворяване на искането на членовете на сдружението, чието връчване е удостоверено в обсъждания протокол, тъй като в решението изрично е посочено, че се касае до свикване на върховния орган на сдружението по инициатива на управителния съвет при дневен ред, несъвпадащ с този, предмет на искането на членовете на сдружението. Искането на членовете на сдружение за свикване на общо събрание с дневен ред, съвпадащ с този в молбата, отправена до регистърния съд, въобще не е било предмет на обсъждане на заседанието от 21. 02. 2017 г., в което с оглед качеството им на членове на управителния съвет са участвали връчителят на искането К. Р. и представляващият сдружението П. Цалков. С оглед даденото разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира за противоречащ на материалния закон и извода на въззивния съд, че обявената в „Държавен вестник“ покана за свикване на общото събрание на ответното сдружение е отговаряла на изискванията на закона досежно нейното съдържание, като мястото, на което ще се проведе събранието, е било достатъчно конкретизирано. Съгласно чл. 15, ал. 3 от устава на сдружението общото събрание се свиква в населеното място, в което се намира седалището му чрез покана, съдържаща датата, часа и мястото на провеждането му. Установено е, че в обнародваната покана в „Държавен вестник“ е било посочено, че извънредното общо събрание на сдружението ще се проведе в [населено място], [улица], в сградата на Дома на науката и техниката, както и че в тази сграда има повече от една зала, като в две от тях – 102 и 105а на съобщените с поканата дата и час са проведени две общи събрания на ответното сдружение при един и същи дневен ред, съвпадащ с обявения в поканата. При отчитане на обстоятелството, че на адреса по поканата в сградата за провеждане на събранието има повече от една зала, не съответства на приетото разрешение по правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК становището на въззивния съд, че в поканата за свикване на събранието мястото на провеждане на събранието е било конкретизирано в достатъчна степен. Особеностите на мястото на провеждане на събранието са налагали точното обозначение на залата, в която то ще се проведе, за да бъде гарантирана възможността всеки от членовете на сдружението да го открие, съответно да участва в общото събрание. По делото е установено, че на събранието, чийто решения са оспорени с исковете на ЕТ „А. – Ц – Г. Д.“ в настоящия процес, са участвали както 12 членове на сдружението, които са изключени с решение на управителния съвет от 11. 04. 2017 г., така и други 7 членове на сдружението. Следва да бъдат споделени изложените от въззивния съд съображения, че визираното решение на управителния съвет за изключване на членове на сдружението, взето на основание чл. 13, ал. 4 и чл. 19, т. 9 от устава, е произвело действие незабавно с оглед липсата на предвидени в закона и устава условия за настъпване на ефекта му. Правото по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ на член на сдружението да оспори решение на управителния съвет като противоречащо на закона, устава или на предходно решение на общото събрание е потестативно и при преценка на върховния орган за опорочаване на решението същото подлежи на отмяна, като актът на общото събрание е с конститутивно действие занапред. Принадлежността към членствения състав на сдружението на част от участвалите в общото събрание в зала 102 и данните за проведеното общо събрание в зала 105а, в което са взели участие други пълноправни членове на сдружението, сочат на съществено нарушаване на възможността за участие в свиканото общо събрание поради липсата на пълна индивидуализация на мястото, на което ще се проведе събранието, в обнародваната в „Държавен вестник“ покана. По изложените съображения настоящият състав приема, че в случая не са спазени правилата за свикване на общото събрание на сдружението, поради което оспорените решения на процесното общо събрание са незаконосъобразни. Въззивното решение като неправилно следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по спора по същество. Свикването на общото събрание на сдружението представлява сложен фактически състав, скрепен с правните последици за действителност и законосъобразност на решенията му. При допуснати нарушения на правилата за свикване на общото събрание, тези нарушения са достатъчни сами по себе си, за да се счете, че решенията на общото събрание са незаконосъобразни. Нередовностите при свикване на общото събрание не могат да се санират от наличието на необходимия кворум за провеждане на събранието или с оглед конкретното поведение на членовете на сдружението при провеждане на събранието. По тези съображения и с оглед довелата до провеждането на две паралелни общи събрания, в които са участвали членове на сдружението, в съседни зали непълнота на поканата за свикване на събранието настоящият състав не изследва налице ли е бил необходимият кворум за провеждане на общото събрание. В обобщение, по изложените съображения за ищеца се е породило потестативното право да иска отмяната на оспорените решения на общото събрание на ответното сдружение като незаконосъобразни, поради което исковете по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ са основателни. След отмяната на въззивното решение следва да бъде постановено решение за отмяна на всички решения, приети на извънредното общо събрание на „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ (АЕБТРИ) на 08. 05. 2017 г., проведено в [населено място], [улица], зала № 102 на Дома на науката и техниката. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 463 от 26. 02. 2019 г. по т. д. № 5053/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, като ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ на основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ по исковете на Г. Д., действащ като ЕТ „А. – Ц – Г. Д.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], кв. Симеоново, Околовръстен път № 8 срещу сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ (АЕБТРИ) със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] решенията, приети на извънредното общо събрание на „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ (АЕБТРИ) на 08. 05. 2017 г., проведено в [населено място], [улица], зала № 102 на Дома на науката и техниката, за провеждането на което е съставен констативен протокол рег. № 7232 от 08. 05. 2017 г., том ІV, акт № 1 на Н. П., помощник нотариус по заместване на нотариус В. И., както следва: 1. решение, с което общото събрание отменя решение на управителния съвет от 07. 03. 2017 г., с което са приети за нови редовни членове ЕТ „В. Г.“, [населено място], „К. транс“ ООД, [населено място], „А. транс“, [населено място], „Мибс – транс“ ЕООД, [населено място], „Н. транс 1“ ЕООД, [населено място], „Кронопио“ ЕООД, [населено място], „Л. Б.“ ЕООД, [населено място], „Татари 2“ ЕООД, [населено място], „Т.- спед“ ООД, [населено място], „ДМС груп“ ЕООД, [населено място], „Транс моторс“ ЕООД, [населено място] и „Най транс“ ООД, [населено място]; 2. решение, с което общото събрание отменя решение на управителния съвет от 12. 03. 2017 г., с което са приети за нови редовни членове: „Авто –Д.“ ЕООД, [населено място], „Ал – ис“ ООД, [населено място], „А. – Г. Д.“ ЕООД, [населено място], „Ареес“ ЕООД, [населено място], „БГ И.“ ООД, [населено място], „Булсим ЕООД, [населено място], „Варна травел“ ЕООД, [населено място], „Гермар 2007“ ООД, [населено място], „Гуми Н.“ ЕООД, [населено място], „Д. и Сие“ СД, [населено място], „Еликос ЕООД, [населено място], „Ил-транс“ ООД, [населено място], „М. и син“ ООД, [населено място], ЕТ „М. – Б. Л.“, [населено място], „Р. – кар“ ЕООД, [населено място], „РС Транспорт“ ООД, [населено място], „Т. и ко“ ЕООД, [населено място], „Т. транс“ ЕООД, [населено място]; 3. решения, с които общото събрание отменя решение на управителния съвет от 11. 04. 2017 г. за изключване като членове на сдружението на следните субекти: „Автостарт“ АД, „Автотрафик“ АД, „Български Транспортен холдинг“ АД, „Напредък товарни превози“ АД, „С. автотранспорт“ АД, „Транс-юг“ АД, „Транспорт гарант“ АД, „Троян автотранспорт“ АД, „Ф.“ АД, „Хемус автотранспорт“ АД, „Тексимтранс“ АД и „Р. – специализирани превози“ АД; 4. решение, с което общото събрание отменя всички останали решения за изключване на редовни членове на сдружението, приети от управителния съвет в периода от 2. 06. 2016 г. до 8. 05. 2017 г.; 5. решения, с които общото събрание преустановява действието на всички останали неотменени от общото събрание решения на управителния съвет от 02. 06. 2016 г. до 08. 05. 2017 г., назначава работна група, която да са запознае с решенията на управителния съвет, да докладва пред общото събрание дали същите противоречат на устава и закона и задължава управителния съвет да предаде на работната група всички протоколи от заседания на управителния съвет от 01. 01. 2011 г. до 08. 05. 2017 г. в оригинал; 6. решение, с което се приемат промени в устава на сдружението; 7. решение, с което е прието освобождаването на членове на управителния съвет да става с явно гласуване, а избирането на нови – с тайно гласуване; 8. решения, с които са освободени като членове на управителния съвет П. Цалков, Г. П., М. Столарски, С. Сиджимков, Г. Д. и Е. П.; 9. решение, с което не се освобождава като член на управителния съвет К. Р.; 10. решение, с което се избира за член на управителния съвет Б. П. и 11. решение, с което се отлага представяне на доклад на работна група. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника сдружение „Национална транспортна камара“, [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: