О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60271 София, 21.06.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 1186/2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. А. и Н. О. М. против решение № 260099 от 24.11.2020 г. по гр.д.№ 437/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 733 / 2015 г. на РС - Сливница, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдено „ЧЕЗ Разпределение.България.“ АД да прекрати неоснователните си действия, пречещи на касаторите да ползват собствения си недвижим имот, представляващ УПИ .... в кв. .... по ПУП [населено място], Софийска област с площ от 775 кв.м., като премахне за своя сметка намиращите се в имота на ищците два електрически стълба и за заплащане на сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на имота, /евентуално на частта от него, заемана от електрическите стълбове/ за периода 14.12.2012 г. – 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като е следвало да се съобразят изискванията за строителни книжа за изграждане на енергиен обект, предвидени в пар.185-186 ППЗПИНМ и в пар. 259-261 ППЗПИНМ. Твърди се необоснованост на извода за възникнал сервитут, защото не е установено точно кога са поставени стълбовете в имота им. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика на ВКС, която според касатора приема, че „за съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60 установява законов сервитут, но той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност и ако те не са спазени, не възниква сервитут и изградения обект смущава правото на собственост - Решение № 454 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 467/2012 г., I г. о. и Решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3514/2008 г. III [населено място] № 312 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2013 г., I г. о. Ответното дружество оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че е безспорно доказано че процесните стълбове, които са част от електроснабдителната мрежа са поставени преди 1983 г., че фактическият състав за възникване на сервитут не включва изискване за законосъобразност на изграждането на обекта.Позовава се на установеният в чл. 73 ЗУТ ред за преместване на мрежи и съоръжения и на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отменена на ДВ бр.31 от 04.04.2014 г./ По иска по чл. 59 ЗЗД се позовава на това, че не се дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствениците предвид възникналия по силата на ЗЕЕЕ сервитут, и запазването му при действието на ЗЕ. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на УПИ .... в кв. .... по ПУП на [населено място], с площ 775 кв.м., заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. Придобили са го на основание покупко-продажби и придаване по регулация. На ищците е издадено разрешение за строеж № 28 от 11.02.2011 г. за изграждане в този УПИ на двуетажна жилищна сграда с РЗП 343,61 кв.м. Ищците са депозирали жалба до ответното дружество на 15.04.2011 г. с искане да бъдат премахнати двата електрически стълба в имота им, но дружеството е отказало с доводи, че това може да стане със средства на собственика, след одобряване на съгласуван проект с електроразпределителното дружество, съгласно предвидения за това ред в чл. 73 ЗУТ. СТЕ е установила, че въздушната електроснабдителна мрежа е изпълнена преди 1983 г., като е съобразил одобряването на плана през тази година, в който стълбовете са отразени. В Община Божурище не се съхраняват строителните книжа за изграждане на елеткропреносната мрежа, като е изтекъл и е срока за съхранението им, но според вещото лице, по смисъла на на пар. 16 от ЗУТ обектите /двата стълба/ били с режим на търпимост. От извършения оглед на място, вещото лице установява, че монтирането на процесните железобетонни центрофугални стълбове е извършено преди застрояване на къщата в парцела, за да се електрифицират втория ред имоти, в случая да достигне мрежата до УПИ .... Първият стълб преминава през стрехата на сградата, което изключва промяна на трасето, а и няма данни за такава промяна. Вещото лице посочва, че първоначално е направено трасето и след това е строена къщата, като е долепена до стълба. Средният пазарен наем за процесния период от 14.12.2012 г. до 14.12.2015 г. за целия процесен имот – УПИ ..., ... в квартал .... с площ от 775 кв.м. е в размер на 2557,74 лева, с мораторна лихва от 14.12.2015 г. към 20.05.2019 г. в размер на 891,11 лева. Размерът на наема /обезщетението/ за ползване за същия период само за площта на сервитута, на трасето на кабелите ниско напрежение преминаващи през имота - 94,5 кв.м. е в размер на 342 лева, с мораторна лихва от 14.12.2015 г. до 20.05.2019 г. в размер на 119, 16 лева. РС е отхвърлил и двата иска, като е приел, че за стълбовете и трасето на кабелите е възникнал сервитут по силата на чл. 60, ал.2 т.1 ЗЕЕЕ /отм/, което не изисква никакви други предпоставки за възникване на това право, освен обекта да е съществувал към влизане в сила на закона - 1999 г., т.е. не е налице неоснователност на действието, а и ответникът не се е обогатил неоснователно. Въззивната инстанция е възприела този резултат за правилен. На основание §1, т.23 от ДР на ЗЕ е приела, че двата стълба, които се намират в имота на ищците са "енергиен обект", че са поставени преди 1983 г., според СТЕ, т.е., че са съществуващ енергиен обект към 16.07.1999 г., когато е обнародван в ДВ, Закон за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ и на основание чл. 60, ал.2 т.1 от същия закон, за тях са възникнали сервитутни права в полза на енергийните предприятия. На основание пар.26, ал.1 от ПЗР от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в сила от 05.03.2004 г., възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия са съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Като неоснователно е преценено възражението на ищците, че стълбовете са изградени незаконно. Съдът се е позовал на установеното от СТЕ, че този начин на изграждане на съоръжения се е използвал 1065-1970 г., а и защото стълбовете са заснети в кад. план от 1983 г. въпреки, че не са открити строителни книжа, предвид нормата на § 16 от ПР на ЗУТ, те са търпим строеж. Съгласно тази норма, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по правилата на ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Затова съдът е приел, че местонахождението на стълбовете в имота на ищците не е неоснователно действие дори те да им пречат, поради което негаторният иск правилно е отхвърлен. Съобразно това ответното дружество не се е обогатило неоснователно, поради което и вторият иск е приет за неоснователен, респективно и претенцията за мораторни лихви. Поставеният от касатора въпрос е относим към предмета на спора и определящ изхода от него. Според цитираните от касатора Решение № 454 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 467/2012 г., I г. о. и Решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3514/2008 г. III гр.о., за да се приеме, че енергиен обект е съществуващ и заварен от Закона за енергетиката следва запазването му да отговаря на строителните правила и норми и на правилата за безопасност, Такива са съществували още при действието на Закона за електростопанството, благоустройствените закони – ЗПИНМ/отм/, ЗТСУ /отм/ и подзаконовите нормативни актове по приложението им. Установеният със закон сервитут е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането на енергийния обект и нормите за безопасност. Ако те не са спазени, не възниква сервитут и изградения обект смущава правото на собственост. В същият смисъл е и цитираното от касатора Решение № 312 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2013 г., I г. о. в което е посочено, че „когато предвижда създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и учредява сервитутно право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от тях дейност - производство и доставка на електрическа енергия, законът предполага, че тези обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност. С т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК се прие, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Пример за татова нарушение, посочен в тълкувателният акт е „когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него“. Въззивният съд е приел, че двата стълба, монтирани в имота на ищците преди 1983 г. са търпим строеж по смисъла на чл. пар.16 ЗУТ без да изследва дали са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по правилата на ЗУТ, а това са предпоставки, предвидени в текста, за да се приеме строеж без строителни книжа за търпим. Предвид изложеното, съдът приема, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос „за съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал.2 т.1 установява ли се винаги законов сервитут, или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност“. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260099 от 24.11.2020 г. по гр.д.№ 437/2020 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. М. А. и Н. О. М.. Указва на касаторите за разглеждане на касационната жалба по същество да внесат държавна такса в размер на 75 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: