9 Р Е Ш Е Н И Е № 450 София, 30 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2007/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Й. Г. Й. за възобновяване на производството по ВНОХД № 604/2010 г. по описа на Окръжния съд – Сливен. В искането за възобновяване се поддържа, че решението на въззивния съд и потвърдената с него присъда са постановени при съществено нарушение на процесуалния и материалния закони, а наложеното наказание е несправедливо. Отправеното искане е за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието и на присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец В. Д. В.. В съдебното заседание осъденият Й. Г. Й. се явява, редовно призован. Представлява се и от защитник, който поддържа искането по съображенията, изложени в него. Гражданският ищец и частен обвинител В. Д. В. се представлява от повереник, който счита искането за възобновяване за неоснователно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 925/01.11.2010 г., постановена по НОХД № 1860/2009 г. по описа на Районния съд – Сливен, осъденият Й. е бил признат за виновен в това, че на 27.09.2007 г. е причинил на В. тежка телесна повреда, изразяваща се в развитието на травмена болест на мозъка и появата на посттравматична епилепсия, вследствие на счупване на черепните кости теменно - тилно вдясно с хлътване на част от счупените фрагменти в черепната кухина, наличие на разкъсно-контузна рана, непосредствено над счупването, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, наличие на кръвна колекция над и под твърдата мозъчна обвивка, оток и контузия на мозъка и оформяне на исхемично огнище в дясната теменно - тилна област, причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 128, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК. Наложеното наказание е пет години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и предходно условно осъждане. Ангажирана е гражданската отговорност на осъдения Й., като същият е осъден да заплати на гражданския ищец В. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Искът е отхвърлен до пълния размер от 40 000 лева. По жалба на осъдения Й. и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител В. е постановено въззивно решение № 12/07.03.2011г. по ВНОХД № 604/2010 г. по описа на Окръжния съд – Сливен и с него присъдата е изменена, като е увеличен размера на присъденото обезщетение до размера на 40 000 лева. ІІ. В искането за възобновяване на делото се твърди, че съдебните актове са постановени в нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 107, чл. 304 и чл. 305, ал.3, чл. 339, ал.2 от НПК. Твърди се още, че съдът не е установил характеристиката на телесното увреждане, причинено на пострадалия, при наличните различия в експертните мнения по този въпрос. ІІІ. Процесуалното развитие на делото е следното : Обвинението, повдигнато срещу осъдения Й. с обвинителния акт, е било за това, че на инкриминираната дата е причинил на В. тежка телесна повреда, изразяваща се в епидурален хематом, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и оток на мозъка, причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В хода на първото по ред съдебно следствие, проведено по НОХД № 354/08 г., е изслушана и приета съдебно-медицинската експертиза, депозирана в хода на досъдебното производство, както и допуснатата от съда тройна съдебно-медицинска експертиза. Съгласно експертното мнение по последната експертиза, относно медико-биологичните характеристики на увредите, причинени на частния обвинител, прокурорът в съдебното заседание, проведено на 19.05.2009 г., на основание чл. 287, ал.1 от НПК е изменил обвинението, което да се счита : че обвинява Й. в това да е причинил на В. В. средна телесна, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, и проникващо нараняване в черепната кухина – престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. С нарочно определение от същата дата съдът е приел изменението на обвинението и го е предявил на подсъдимия Й.. Съдебното заседание е било отложено, за да може защитата и подсъдимият да се подготвят по новото обвинение. С присъда № 482/22.06.2009 г., постановена по НОХД № 354/08 г., съдът е признал подсъдимия Й. за виновен в това, че причинил на пострадалия В. две средни телесни повреди, изразяващи се в : разстройство на здравето, временно опасно за живота, и проникващо нараняване в черепната кухина, като телесните повреди са причинени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което са могли да настъпят тежки последици за подсъдимия и неговия брат – престъпление по чл. 132, ал.1, т. 2 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55 от НК – пробация със съответните пробационни мерки. Подсъдимият Й. е бил оправдан както по обвинението по чл. 128 от НК, така и по измененото обвинение по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец В. в размер на 10 000 лева. По жалба на частния обвинител и граждански ищец В. е било образувано ВНОХД № 395/09 г. В жалбата си частният обвинител е оспорвал извършената преквалификация по чл. 132 от НК, претендирал е, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения и настоявал, че извършеното съставлява опит за убийство, като съдът неоснователно е отказал връщане на делото в досъдебната му фаза за повдигане на обвинение за по –тежко наказуемо престъпление. Обобщено, отправеното искане е било за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане и повдигане на обвинение – опит за убийство, алтернативно, да се отмени присъдата и се постанови нова, с която подсъдимият Й. да бъде осъден по първоначално повдигнато му обвинение (без да уточнява кое точно обвинение, бел. ВКС), като му се наложи ефективно наказание, а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер. Въззивният съд е допуснал назначаването на повторна тройна съдебно –медицинска експертиза, която е изслушана и приета в допълнителното съдебно следствие. С въззивното решение № 135/04.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 395/09 г., съдът е приел, че присъдата е постановена при съществено процесуално нарушение, защото : в диспозитива на присъдата има произнасяне по първоначалното обвинение по чл. 128 от НК при наличие на изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал.1 от НПК, а с оглед последното пред съда е съществувало само обвинението по чл. 129, ал.2 от НК, по което е бил длъжен да се произнесе; противоречие в мотивите, тъй като в същите липсвали констатации В. да е предприел действия спрямо подсъдимия и присъстващите, а в същото време е приета правна квалификация по чл. 132 от НК; липсват посочване на обстоятелствата, предопределили приложение на чл. 55 от НК. На последно място, въззивният съд е приел следното : “..при проведеното допълнително съдебно следствие е изслушана нова СМЕ, от която е видно, че на пострадалия В. е причинена тежка телесна повреда и тъй като след настъпилото изменение на обвинението по чл. 287, ал.1 от НПК в такова по чл. 129 от НК, настоящата инстанция няма процесуална възможност да приложи разпоредбата на чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като по смисъла на закона не е имало съответно обвинение по чл. 128 от НК в първата инстанция. Налице е единствено възможност настоящата инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство, като съдебната инстанция се произнесе по първоначално повдигнатото обвинение с обвинителния акт...”. Последвало е ново разглеждане на делото, като с посочената по-горе присъда и въззивно решение, предмет на контрол в настоящето производство, е ангажирана отговорността на подсъдимия Й. по чл. 128 от НК. Прегледът на процесуалното развитие на делото не е самоцелно, а е необходим, тъй като в проверявания нов въззивен съдебен акт не личи да са разрешени съществени въпроси от процесуално естество, пряко рефлектиращи върху процесуалните права на подсъдимия Й.. Първо, както вече се каза, предходното въззивно решение е постановено по жалба на частния обвинител. Известно е, че частният обвинител може да поддържа обвинение, за което подсъдимият е привлечен да отговаря. Функцията му като страна в процеса е ограничена в пределите на обвинението, за което прокурорът е съставил обвинителен акт, или което е предявил по реда на чл. 287, ал.1 от НПК. Тази негова функция определя обема и съдържанието на правата му по чл. 79 от НПК, които са предвидени именно с оглед упражняването й. Ето защо следва да се приеме, че поради нейното ограничаване в пределите на обвинението, каквото то е в съдебното производство (повдигнато с обвинителния акт, респ. по чл. 287, ал.1 от НПК), е ограничено в такива предели и правото на частния обвинител да обжалва решенията на съда. Затова с жалбата си по чл. 318, ал.4 от НПК той не може да иска отмяна на присъдата и връщане на делото в предходен процесуален стадий, за да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция – дали защото такова не е повдигано с обвинителния акт или защото първоначално повдигнатото е било изоставено от прокурора и по реда на чл. 287, ал.1 от НПК е повдигнал ново по по-леко наказуем престъпен състав. Второ, в хода на съдебните прения при първото разглеждане на делото в районния съд, повереникът на частния обвинител е поддържал становище, че извършеното съставлява опит за убийство, поради което е искал съдът да упражни правомощията си по чл. 288, т. 2 от НПК и да върне делото на прокурора. Алтернативно, ако не се уважи това негово искане, изрично е посочил : “изцяло съм съгласен и се придържам към мнението на представителя на обвинението, който беше достатъчно изчерпателен.. “ (признаване на подсъдимия за виновен по чл. 129 от НК и наказание около максимума, бел. ВКС). Посочената по – горе процесуална норма (чл. 318, ал.4 от НПК) предписва, че частният обвинител може да обжалва присъдата, ако са накърнени негови права и законни интереси, но съдържа и ограничение –той не може да обжалва присъда, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания. Съпоставката на двете изречения в чл. 318, ал.4 от НПК определя рамките, в които е възможно частният обвинител да инициира въззивна проверка и да постигне утежняване положението на подсъдимия, като извън тези рамки жалбата е недопустима. Пренесено към настоящия казус, казаното в принципен план за функцията на частния обвинител, застъпената позиция на частния обвинител в първата инстанция, отразена в посочения цитат, пределите на първата ревизионна въззивна проверка във връзка с постъпилата негова жалба, са предполагали при новото въззивно разглеждане на делото, вече по жалба на подсъдимия, втората инстанция да отговори на съществения процесуален въпрос : Дали цялостната отмяна на първата присъдата, включително и при наличието на процесуални нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал.3 от НПК, може да доведе до утежняване положението на обвиненото лице. Тоест, същият да бъде осъден за по-тежко наказуемо престъпление (по чл. 128 от НК) при липсата на допустимо съответно сезиране от частния обвинител по първото въззивно производство, по което е обявена отмяна на първоинстанционната присъда, след като неговата функция е била ограничена от рамките на измененото вече обвинение. ІV. На следващо място, с въззивната жалба на подсъдимия Й. са били наведени доводи, с които е оспорвал характеристиката на телесната повреда и на тази основа правилното приложение на материалния закон. По тези доводи въззивният съд е взел отношение, разглеждайки ги само в един аспект. Приел е, че първата инстанция в присъдата си, описвайки словесно телесната повреда, е посочила травматични увреждания, които сами по себе си представляват “разстройство на здравето, временно опасно за живота”. Именно вследствие обаче на тези увреждания, продължава въззивният съд, като закономерна последица са възникнали “исхемичното постконтузионно огнище в дясната теменно - тилна област, развила се е травмена болест на мозъка и се е появила посттравматична епилепсия, които вече, представляват “постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота” – тоест, тежка телесна повреда. Тези съображения, безспорно биха имали своето място (виж т. 17 от ППВС № 3/79 г.), но и тук въззивният съд е пропуснал да обоснове изводите си от гледна точка на това, дали става дума за несъществена промяна на някои фактори, характеризиращи увредите, или става дума за фактология, която разширява самото обвинение (срав. характеристиките на тежката телесна повреда по обвинителния акт). Посоченото в този пункт има отношение към наведеното възражение за нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК, поддържано с искането за възобновяване, но преди това се е дължал отговор от въззивния съд на поставените в предходния пункт въпроси. V. Всичко изложено до тук налага отмяна на въззивния акт, тъй като констатираните нарушения в предходните пунктове засягат правото на защита на подсъдимия, очевидно са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и подлежат на отстраняване след ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, чийто акт поначало подлежи на проверка по реда за възобновяване на наказателните дела. Останалите доводи на подсъдимия Й., отнасящи се до наказателната и гражданската му отговорност, както и тяхната степен, също следва да получат отговор при новото разглеждане на делото. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 12 от 07.03.2011г., постановено по ВНОХД № 604/2010 г. от Окръжния съд – Сливен. ВРЪЩА делото в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.