Ключови фрази
Убийство с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление * касационно следствие * указания на ВКС


Р Е Ш Е Н И Е

№ 524

София, 04 юни 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ


при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдия Пламен Петков
касационно дело № 3007 / 2011 год.



Касационното производство е образувано по жалба от служебният защитник на подс. Б. А. К., срещу въззивно решение № 247 от 17. 10. 2011 год., постановено по ВНОХД № 233 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново.
В жалбата поддържана и в съдебно заседание, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като основно се изтъкват доводи за проведен от съдилищата, неправилен доказателствен анализ. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменен атакувания съдебен акт като подсъдимия бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като пледира, същата да бъде оставена без уважение.
След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Велико Търново в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното:
С присъда № 48 от 16. 04. 2009 год. постановена по НОХД № 366 / 2008 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, подс. Б. К. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, при условията на опасен рецидив и с цел да прикрие друго престъпление – грабеж, умишлено умъртвил И. Р. Ж. на 84 год., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 8 и т. 12 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”от НК и при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „доживотен затвор”. С присъдата, подс. К. бил признат за виновен в извършването и на престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, за което също при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години. На основание чл. 23 от НК, на подсъдимия било определено най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно, „доживотен затвор”, при първоначален „специален” режим на изтърпяване, в затвор.
Присъдата била обжалвана от защитата на подсъдимия, като с решение № 178 от 26. 10. 2009 год., постановено по ВНОХД № 187 / 2009 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, същата била потвърдена. Това решение било отменено с решение № 115 от 14. 05. 2010 год., постановено по Н.Д. № 765 / 2009 год. по описа на ВКС, трето н.о., като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При второто въззивно производство, била постановена въззивна присъда № 315 от 22. 11. 2010 год. по ВНОХД № 166 / 2010 год., с която, подс. К. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 8 и т. 12 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”от НК и по чл. 330, ал. 1 от НК. С решение № 174 от 04. 07. 2011 год., постановено по Н.Д. № 739 / 2011 год. по описа на ВКС, първо н.о., въззивната присъда била отменена, а делото отново върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, от стадия на съдебното заседание. В рамките на проведеното поредно въззивно производство, било постановено атакуваното настояще решение - № 247 от 17. 10. 2011 год., по ВНОХД № 233 / 2011 год. на Апелативен съд – гр. Велико Търново, с което, първоинстанционната присъда № 48 от 16. 04. 2009 год. постановена по НОХД № 366 / 2008 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, била потвърдена изцяло.
Касационното производство по делото е трето по ред поради и което, се подчинява на специалното правило по чл. 354, ал. 5, пр. второ от НПК, като настоящата инстанция и след проведеното пред нея следствие, намира, релевираните доводи изложени в жалбата защитата на подс. К. /а и наведените в съдебното заседание/ за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, в претендираното им от касатора, съдържание.
Това е така, поради следните съображения:
Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд – гр. Велико Търново, така и Окръжен съд – гр. Плевен, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършените престъпления са установени по категоричен и несъмнен начин, извод, изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели, включая и приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т. 4 от НПК, такива, на свид. Л. К., заключенията по тройната съдебно-медицинска, пожаро-техническата и съдебно-химическата експертизи, събраните писмени доказателства.
Оценъчната дейност на действително оскъдната доказателствена съвкупност, е извършена от апелативния съд при съобразяване с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК, като обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК по делото /след положените от съдилищата усилия и проведеното пред настоящата инстанция, съдебно следствие/, са изяснени в необходимата им пълнота. Поради и това, възраженията на защитата на подс. К. насочени към липса на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите, достигнати от инстанционните съдилища, като тези изводи, се споделят и от касационният съд.
Апелативен съд – гр. Велико Търново аргументирано, обосновано и възможно детайлно в случая, е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия К., като липсват допуснати нарушения, на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК – посочени са основанията, поради които не са приети оплакванията, изложени във въззивната жалба, а не твърдения, свързани с правилността на атакуваната първоинстанционна, осъдителна присъда. Констатираните противоречия в доказателствената база са били надлежно обсъдени и са били изложени изискваните от процесуални закон, необходими съждения, кои от тях се кредитират, поради какви съображения, като проведения от въззивния съд доказателствен анализ, е правилен.
Престъпната деятелност на подсъдимия, по делото недвусмислено се установява. Не може да има съмнение, че през инкриминираната вечер, именно подс. К., при условията на опасен рецидив и с цел да прикрие друго престъпление – грабеж, умишлено умъртвил И. Р. Ж., след което преди да напусне жилището, запалил процесното имущество /покъщнина/, на обща стойност 548 лева. Същият, е проникнал в дома на пострадалия Ж. /с когото безспорно се е намирал във влошени взаимоотоношения/, придружен от сестра си – Е. К., с намерение да извърши грабеж, като другата му сестра – свид. Л. К., се е намирала в близост до сградата и е имала обективна възможност на наблюдава случващото се, в зоната на нейната видимост. След близо половин час престой в дома на пострадалия, подсъдимият и сестра му, Е. К. излезли от дома на Ж., като К. обяснил на свид. Л. К., че не са намерени пари. /за обстоятелството, че са били извършени действия за намиране на пари, респективно ценности, сочат и показанията на свид. М., полагала грижи за трудно подвижния, възрастен човек./ Подсъдимият и сестрите му се прибрали по домовете си, а на сутринта, свид. Л. К. узнала, че Ж. бил запален и „продупчен с нож”. За случилото се, впоследствие свидетелката споделила, с лицето Е. А. А. /Е. Ашим А./. Близо година след извършване на престъпленията, в РУП – [населено място] било регистрирано писмено изложение, в което се изнасяли данни за убийството на Ж.. Разпитаните пред настоящата инстанция свидетели – М. и Ф. /полицейски служители/, предприели действия, свързани с издирването на горепосочения Е. А. /за който се предполагало, че е автор на писмения сигнал до органите на МВР, инициирал провеждането на досъдебното производство/, като в рамките на същите, провели разговор и със свид. Л. К.. Пред тях, К. признала както за случилото се с пострадалия Ж., така и за споделената с А., информация. Тук следва да се посочи, че показанията на свид. Л. К. правилно са били приобщени към доказателствената маса, съответно и ценени от инстанционните съдилища, тъй като липсват каквито и да е било данни, за допуснати в рамките на проведеният й по реда на чл. 223 от НПК разпит пред съдия, процесуални нарушения, като извън всякакво съмнение, същата е била надлежно информирана и запозната, с правата си по чл. 119 от НПК/в.ж. протокола за разпит/. Показанията на тази свидетелка са логични и непротиворечиви по отношение на главните факти, като правдивостта им е установима и от показанията на свид. М. и Ф.. Не може да не бъде взета предвид и отчетена също така и корелацията между показанията на свид. Л. К. и показанията на свид. М. и Ф., М. и др. /а и с посочените в писменото изложение, данни/.
По отношение причината за смъртта на пострадалия няма спор - термична травма – изгаряне на части от тялото с овъгляване и отравяне с газове, образувани от горенето на материали /въглероден окис/. За възникването /предизвикването/ на пожара в дома на жертвата също няма спор – заключението по пожаро-техническата експертиза макар и вариантно, категорично изключва палежът да е причинен от изтичане на газ, използуване на открит източник на запалване или проблем в електрическата инсталация. Според експерта, палежа е умишлено причинен, като най-вероятно, е била използвана леснозапалима течност /вида на която обективно не може да бъде установен с оглед изтеклия времеви период/. Другата възможност – пряко запалване на леснозапалимите завивки на леглото, в което е лежал пострадалия и покривката на масата в стаята посредством открит източник на запалване /заплака, кибрит и др./, води обаче също до горепосочения извод, за умишлено причиняване на палежа.
При тази установена фактология, законосъобразно съдилищата са достигнали до извода именно за наличието на квалифициращите признаци на съставите на престъпленията, в чието извършване, подсъдимия К. е бил признат за виновен, както и че деянията извън всякакво съмнение, са извършени при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действително, в конкретният казус, преобладават косвените доказателства, но както наказателната доктрина, така и практиката на ВКС е последователна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да е установена тяхната неразривна фактическа и логическа връзка, въз основа на която да не е възможен друг извод, освен единственият - за извършените деяния и тяхното авторство, което по делото, се установява недвусмислено.
При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – подсъдимия К. не е осъден за несъставомерни деяния.
Може да бъде обобщено, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон, като следва да се отбележи и че липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, а наведените в касационната жалба твърдения, за предубеденост на въззивния съдебен състав, не могат да бъдат споделени.
Касателно наказанието, наложено на подс. К. за извършеното от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 8 и т. 12 от НК, настоящата инстанция намира следното :
Същото е определено по втората законова алтернатива - ”доживотен затвор”. Инстанционните съдилища са приели, че това наказание на подсъдимия /а и наказанието, наложено за извършеното престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК/ следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, които подробно са изброени и съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 НК, обуславят налагане, на по-тежко наказание.
Върховният касационен съд обаче оценява един съществен момент, бележещ настоящето производство - продължителността на процеса, която извън съмнение, не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия К.. Ето и защо, наказанието му следва да бъде определено при съобразяване с това обстоятелство, като смекчаващо съществено наказателната му отговорност, но не и в степен, обуславяща наличието на хипотезата на чл. 55 от НК. Това е така защото, дори и да се приеме това обстоятелство като изключително, то трябва да е в кумулативна връзка с извода, че и най-лекото наказание предвидено в санкционната част на престъпния състав, трябва да е несъразмерно тежко за подсъдимия. В случая това не е така, доколкото е налице възможност, наказанието което следва да бъде наложено на подс. К., да бъде определено съобразно първата законова алтернатива, предвидена в санкционната част на престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК, а именно, „лишаване от свобода”. Поради и това, настоящият съдебен състав намира, че наказанието, наложено на касатора за извършване на горепосоченото престъпление следва да бъде изменено, като се определи на „лишаване от свобода” в размер на двадесет години, при отчитане на констатираните от съдилищата, отегчаващи наказателната отговорност на касатора, обстоятелства.
Необходима е и корекция на атакувания съдебен акт в частта, касаеща определяне на общото наказание по реда на чл. 23 от НК, което следва да се постанови в размер на най-тежкото, а именно – двадесет години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК и чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 247 от 17. 10. 2011 год., постановено по ВНОХД № 233 / 2011 год. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, с което е била потвърдена присъда № 48 от 16. 04. 2009 год. постановена по НОХД № 366 / 2008 год., по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, като:
НАМАЛЯВА наказанието наложено, на подсъдимият Б. А. К. за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 8 и т. 12 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”от НК, от „доживотен затвор” на „лишаване от свобода” в размер на двадесет години.
НАМАЛЯВА определеното на основание чл. 23 от НК, общо най-тежко наказание, наложено на подсъдимият Б. А. К. от „доживотен затвор” на „лишаване от свобода” в размер на двадесет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:





ЧЛЕНОВЕ: 1.






2.