Р Е Ш Е Н И Е № 246 С о ф и я, 13 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 н о е м в р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 782/2019 година. Касационното производство е образувано по касационни жалби на повереника на частните обвинители Р. Д. Л. и Й. Х. Л. от [населено място], област Велико Търново адв.А.Б. от САК и на защитниците на подсъдимите Й. Т. Й. от [населено място], област Велико Търново адв.Св.К. от АК-Велико Търново и И. В. П. от [населено място] адв.П.Ч. от САК против решение № 86 от 04.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 53/2019 г. на Апелативен съд-Велико Търново с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на подсъдимите по предявените им обвинения, за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, за правилното приложение на материалния закон и за отежняване положението на подс.П. с налагане на наказание за по-тежко наказуемо престъпление по транспорта. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на всички касационни жалби. Частният обвинител С. Д. Г., редовно уведомена, не участва лично в касационното производство, като чрез повереника си адв.М.М. от САК в писмено становище оспорват основателността на касационните жалби и претендират въззивното решение да бъде оставено в сила. Частният обвинител Д. М. П. и повереникът му адв.Р.И. от АК-Велико Търново, редовно уведомени, не участват по делото и не са взели отношение по основателността на подадените касационни жалби. Частните обвинители Р.Л. и Й.Л., лично и чрез повереника си адв.Б. поддържат жалбата и направеното в нея искане, като оспорват жалбите на защитниците на подсъдимите. Подсъдимите Й. и П., лично и чрез защитниците си адв.Ч. и адв.Й. поддържат касационните си жалби и молят за уважаването им съобразно отправените алтернативни искания в тях, като изразяват становище за неоснователност на жалбата на повереника на частните обвинители и молят да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : След проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 и сл. от НПК с присъда № 48 от 27.06.2016 г. по НОХД № 173/2016 г. на Окръжен съд-Велико Търново отговорността на подсъдимите Й. Т. Й. от [населено място], област Велико Търново и И. В. П. от [населено място], област Велико Търново е била ангажирана за извършени при независимо съпричиняване на престъпления по транспорта по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б” вр.ал.1, б.”б” и „в” вр.чл.342, ал.1 от НК, като при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК са им били наложени наказания от по 3 години лишаване от свобода, което за подс.Й. е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила, а за подс.П. е постановено то да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, като са им наложени и кумулативно предвидените наказания по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да управляват МПС за срок от по 5 години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са били възложени направените по водене на делото разноски в размер на 2 970,18 лева, които същите да заплатят солидарно, както и да заплатят също солидарно разноските за ангажираната правна помощ на частните обвинители Р.Л. и Й.Л. в размер на 800 лева, на Д.П. – 3000 лева, на С.Г. – 1000 лева и на Г.Д. – 500 лева. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като е постановено връщането им на собствениците след влизане на присъдата в сила. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Велико Търново в частта й досежно наложеното на подс.П. наказание лишаване от свобода с претенцията за увеличаване на размера му на 4 години след законовата редукция по чл.58а, ал.1 от НК, в която част тя е била обжалвана и от поверениците на частните обвинители Р.Л. и Й.Л. адв.Б. и на Д.П. адв.Р.И. с оплакване за явната несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода и с искане за неговото увеличаване по размер. Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия Й. адв.Й.Й. от АК-Велико Търново и лично от подс.П. с доводи за нейната неправилност, необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на материалния закон и до явната несправедливост на наложените и на двамата подсъдими наказания с искания за нейната отмяна и постановяване на нова присъда от въззивния съд за тяхното пълно оневиняване, алтернативно за преквалификация на деянията им в по-леко наказуеми престъпления, което да се отрази и на размера на наложените им наказания, съответно да доведе до приложението на чл.66, ал.1 от НК и за наложеното на подс.П. наказание лишаване от свобода. С решение № 342 от 06.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 267/2016 г. Великотърновският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда с аргументи за допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.3 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК във връзка с оценката на събраните на досъдебното производство доказателства за поведението на подс.П. след станалото ПТП с негово участие като водач на единия от автомобилите, които давали основание за промяна на правната квалификация на деянието му и доколкото то е било обвързано при независимо съпричиняване на престъпния резултат и от поведението на подс.Й. делото е било върнато за новото му разглеждане по общия ред от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото по НОХД № 47/2017 г. Великотърновският окръжен съд е признал подс.И. В. П. за виновен в това, че на 08.06.2015 г. по път ГП І-4 между гара Д. и [населено място], област Велико Търново, при управляване на МПС – лек автомобил „” с рег.№ е нарушил правилата за движение и при независимо съпричиняване с подс.Й.Й. е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Й. Л. и телесни повреди на повече от едно лице - тежка телесна повреда на Д. М. П. и средни телесни повреди на С. Д. Г., на Й. Т. Й. и на Г. Х. Д., като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите и на основание чл.343а, ал.1, б.”г”, пр.1-во вр.чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б” вр.ал.1, б.”б” и „в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила, както и кумулативното наказание по чл.343г от НК – лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – от право да управлява МПС за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б” вр.ал.1, б.”б” и „в” вр.чл.342, ал.1 от НК и за вмененото му нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Със същата присъда подсъдимият Й. Т. Й. също е признат за виновен, че по същото време и място, при управляване на МПС – лек автомобил „Д.” с рег.№ е нарушил правилата за движение и при независимо съпричиняване с подс.П. е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Й. Л. и телесни повреди на повече от едно лице – тежка телесна повреда на Д. М. П., както и средни телесни повреди на С. Д. Г. и на Г. Х. Д., поради което и на основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”б” и „в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, което е отложил за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила и го е лишил на основание чл.343г от НК от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил в тежест на всеки един от подсъдимите направените по водене на делото разноски както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, както и тези, направени от частните обвинители за оказаната им правна помощ пред съда. Против втората поред осъдителна присъда е бил подаден въззивен протест от Окръжна прокуратура-Велико Търново само в частта й относно приетата правна квалификация на деянието на подс.П. и относно размера на наложеното му наказание лишаване от свобода с оплаквания за нейната неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на това наказание с искане за отмяна в тази й част и постановяване на нова въззивна присъда за осъждането му по първоначално предявеното обвинение и съответно завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода, което да бъде изпълнено реално в пенитенциарно заведение. Същите оплаквания са се поддържали във въззивните им жалби и от поверениците на частните обвинители Р.Л., Й.Л., Д.П., С.Г. съответно адв.А.Б. и адв.Р.Г., адв.Р.И. и адв.Св.И., адв.М.М., атакувайки присъдата в частта й, касаеща осъждането на подс.П., считайки я постановена при неправилно приложение на закона и заради явната несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, включително и заради отлагане изпълнението му с искане също за отмяна на присъдата в тази й част и постановяване на нова за осъждането на подс.П. по първоначално предявеното му обвинение в извършване на по-тежко наказуемо престъпление, съответно чувствително завишаване на размера на дължимото му се наказание и реалното му изтърпяване. И двамата подсъдими П. и Й. чрез защитниците си адв.М.М. и адв.П.Ч. за първия и адв.С.К. за втория са оспорили обосноваността, материалноправната и процесуална законосъобразност на присъдата в осъдителните й части, както и относно справедливостта на наложените им наказания с алтернативни искания за отмяната й и оправдаването им от въззивната инстанция на основание чл.15 от НК или намаляване на размера на кумулативно наложените им наказания, включително и на изпитателния срок при приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на отмерените им наказания лишаване от свобода. С поставеното на настоящата касационна проверка въззивно решение № 86 от 04.06.2019 г. по ВНОХД № 53/2019 г. Великотърновският апелативен съд е изменил обжалваната пред него първоинстанционна присъда, като е увеличил размера на наложеното на подс.И. П. наказание лишаване от свобода от 3 години на 4 години, постановявайки изтърпяването му при първоначален общ режим и отменяйки приложението на чл.66, ал.1 от НК, като я е потвърдил в останалата част. Касационната жалба на повереника на частните обвинители Р.Л. и Й.Л. адв.А.Б. визира съзряната от тях явна несправедливост на макар и увеличеното по размер наказание лишаване от свобода на подс.П. поради неправилното преквалифициране на деянието му по по-леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.”г”, пр.1-во от НК с искане за отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания по приложението на материалния закон и за увеличаване на размера на двете кумулативно предвидени в закона наказания за извършеното от него престъпление. В касационните си жалби защитниците на двамата подсъдими адв.П.Ч. и адв.С.К. настояват за оневиняването им от касационната инстанция на основание чл.15 от НК заради неправилното приложение на процесуалните норми по установяване на обективната истина по делото, както и на материалния закон, довело до несправедливото им осъждане с алтернативно искане за намаляване на размера на двете кумулативни наказания, считайки ги явно несправедливи за осъществените от подзащитните им непредпазливи деяния. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните жалби за подадени в законния срок, от страни в процеса с право на жалба и подадени срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, но разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : По жалбата на повереника на частните обвинители адв.Б. и на защитника на подс.П. адв.Ч. : Доколкото жалбата на повереника на частните обвинители адв.Б. касае наказателноправната съдба на подс.П., това налага съвместното й разглеждане с жалбата на защитника му. И докато жалбата на адв.Б. съдържа доводи за неправилно приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание, първо следва да се даде отговор на доводите на защитника за допуснати съществени процесуални нарушения съобразно наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Съществените процесуални нарушения се аргументират от защитника с непълнота и неяснота на обстоятелствената част на обвинителния акт, което не дало възможност на подс.П. да разбере в какво се обвинява, какви неправомерни действия като водач е извършил в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, с което било ограничено правото му на защита. Не били изяснени различията в експертните заключения относно механизма на ПТП, касаещи скоростта на двете МПС, начина им на придвижване и момента на възникване на опасността за всеки един от водачите им, оттам дължимата се от тях реакция за предотвратяване на ПТП, което налагало допускането и изслушването на арбитражна АТЕ с използване на най-съвременни методи за изследване на наличните по делото данни, според тях и недостатъчни, като липсвал необходимият анализ на показанията на св.Б. като единствения незаинтересован свидетел по делото. Тези пропуски довели до неправилното приложение на материалния закон, конкретно на хипотезата на чл.15 от НК, а оттам и до налагане на явно несправедливо наказание на подс.П.. Основната част от тези възражения са били наведени и пред въззивния съд и той им е дал подробен и убедителен отговор. Завръщането към качеството на обвинителния акт от защитника е некоректно, доколкото в него ясно е описано движението на всеки един от двамата участници в ПТП, макар и с преписване на голяма част от експертните разяснения в АТЕ, както и правните изводи за допуснатите от тях нарушения на правилата за движение, довели в пряка причинна връзка за настъпването му. За подс.П. не само е описано, но и доказано движението му с превишена за кръстовището два пъти над разрешената скорост и неправилното му движение в средната (за отклонение наляво) лента за движение, с което е извършил маневра за изпреварване на товарния автомобил на св.Б.. Тези факти са били съобразени от него и защитникът му още в процедурата на съкратено съдебно следствие, като е била оспорена само правната им трактовка от съда. Няма никакво основание да се приеме, че този подсъдим не е бил наясно относно инкриминираното му противоправно поведение и ангажираните от прокурора допуснати от него нарушения на правилата за движение, поради което не е било нарушено или ограничено правото му на защита. Оттук нататък правните изводи за допуснатите от него и подс.Й. нарушения на правилата за движение е в правомощията на съда, въз основа и на експертните изводи за момента на възникване на опасността за движението, начина им на придвижване в кръстовището, адекватността на реакцията им и техническата възможност за преодоляването й. Правилно въззивният съд подробно е обсъдил на свой ред (стр.22-25 от мотивите) заключението на повторната тройна АТЕ и защо го е възприел, при използвания метод „Моментум 360” според разясненията на експерта инж.Б.И. в с.з. на 02.03.2018 г. пред окръжния съд, което явно е останало вън от вниманието на защитника. Експертите ясно и обосновано са изяснили какви налични данни са ползвали при извършване на експертния си анализ и са защитили категоричните си изводи относно скоростта на движение на двете МПС, видимостта на всеки един от водачите към другия участник в движението, времето им на реакция и в крайна сметка механизма на ПТП. Това му е дало основание да откаже поредното искане на защитата за допускане на „арбитражна” АТЕ, с което не е допуснато наведеното в жалбата съществено процесуално нарушение. По този начин правно релевантните факти по делото са изведени в съответствие с изискванията на чл.14 и чл.107 от НПК, поради което не е налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Тук следва да се отбележи, че незаконосъобразно при първото разглеждане на делото от състав на въззивния съд първоинстанционната присъда е била отменена и делото е било върнато за новото му разглеждане по „общия” ред, като е отречена приложимостта на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.2 и сл. от НПК. Обстоятелството, че е имало макар и недостатъчни данни за приложимостта на закон за по-леко наказуемо престъпление за подс.П. е следвало да се изясни с допълнителен разпит/преразпит на свидетели, тъй като не е касаело признатата от двамата подсъдими фактическа обстановка по причиняване на процесното ПТП (виж т.4 и т.8.1 от ТР № 1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС). При новото разглеждане на делото тези факти са били изяснени и правилно са довели до преквалификация на деянието на подс.П. като престъпление по чл.343а от НК. Възраженията на адв.Б. в тази насока не намират правната си обосновка нито в закона, нито в съдебната практика. Без значение е кога, в коя фаза на процеса, по чия инициатива и с какви допустими доказателствени средства е установяването на факта на оказване на необходима помощ на някой от пострадалите от виновния водач, допуснал ПТП със съставомерен резултат, щом като проверката на доказателствата в тази насока е обосновала тяхната достоверност. И докато „преквалификацията” е правно-техническо понятие, по първоначално предявеното от прокурора по-тежко обвинение съдът дължи произнасяне с оправдаване на подсъдимия, което законосъобразно е сторил първоинстанционният съд, а апелативният е утвърдил. Двете инстанции по фактите правилно при възприетите от тях действия на подс.П. по оказване на възможната и необходима помощ на част от пострадалите са приложили закона, който е следвало да се приложи и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция. Законосъобразно е разрешен и въпросът с приложението на чл.15 от НК, повдигнат и пред ВКС от защитниците на двамата подсъдими. Още в ТР № 28/84 г. по н.д.№ 10/1984 г. и ТР № 106/83 г. по н.д.№ 90/1982 г. ОСНК на ВСР е изяснил при какви фактически обстоятелства е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК при престъпленията по транспорта и кога деянието не може да се приеме за такова. Обобщено, поведението на водача не следва да е в нарушение на правилата за скоростта на движение, както и при всяко друго нарушение на правилата на ЗДвП, което е било необходимо условие за настъпването на ПТП. В случая подс.П. е управлявал автомобила със скорост много над разрешената за кръстовището и в средната пътна лента, а не в отредената за движението му направо дясна пътна лента. Подс.Й. пък не се е съобразил с приближаващите по пътя с предимство МПС и е предприел преминаване през кръстовището, без да им осигури предимството, с което е създал опасността за движението на подс.П., който заради собствено допуснатите нарушения на правилата за движение я е реализирал в ПТП макар и в опасната му за спиране зона. Поради това и двамата водачи не могат да се позовават на разпоредбата на чл.15 от НК, тъй като всеки от тях самостоятелно е допринесъл за автопроизшествието и за причинения при него вредоносен резултат. Основното в касационните жалби и на двете спорещи страни е оплакването им с противоположен знак за явната несправедливост на наложеното на подс.П. наказание лишаване от свобода и начина му на изтърпяване. При наличието и на въззивен протест съображенията на апелативния съд са пространни и в голямата си част достатъчно убедителни. Неоснователно защитникът възразява срещу изводите на съда за влошаване на положението на подзащитния му Ив.П. заради зачитането на множеството административни наказания, наложени му с наказателни постановления и фишове и на основание чл.78а от НК. И друг път ВКС е имал основание да посочи, че от съществено значение при индивидуализацията на наказанието на виновния водач има преди всичко тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с предизвиканото ПТП и съставомерния резултат, като миналото му зад волана следва да се преценява с оглед склонността му да пренебрегва законовите изисквания за безопасно шофиране като част от характеристиката на личността му. В случая подс.П. е допуснал груби нарушения на правилата относно скоростта и преминаването през кръстовище, където неправомерно е извършил движение в неразрешена за него пътна лента при движение направо с маневра за изпреварване на товарния автомобил. При изследване на миналото му поведение като водач на МПС съдът правилно е стигнал до извода, че той се очертава като системен нарушител във връзка със спазване на правилата за скоростта на движение в и извън населено място. Не без значение е и допуснатото в миналото ПТП със съставомерен резултат, за което е бил наказан, макар и по реда на чл.78а от НК. От друга страна, т.н. „съпричиняване” на ПТП е изкоментирано твърде ограничително. За разлика от гражданската отговорност за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 от ЗЗД при непозволено увреждане, съпричиняването в наказателноправен аспект има много по-широко съдържание, особено когато има съществено значение при индивидуализацията на наказанието на виновния деец. Такова съпричиняване винаги е налице, когато се установи обстоятелство вън от неговата деятелност, което не е могъл и не е следвало да предвиди и съобрази и което е допринесло за настъпване на престъпния резултат. Това може да бъде поведение, виновно или не на друго известно или не лице, случайно стечение на обстоятелства, непредвидимо обективно развитие на дадени процеси в природата или в производствената дейност. В случая не следва да се говори просто за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна и на подс.Й., а за оценка на приноса на всеки един от двамата водачи за настъпването му, за който следва да понесат своята отговорност. В тази насока апелативният съд се е съгласил по-голям да е този на подс.Й., като наред с останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства е определил наказанието му лишаване от свобода на 4 години, което безспорно следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. Неоснователно частното обвинение настоява то да бъде определено при превес на отегчаващите вината му обстоятелства. Налице са достатъчно смекчаващи обстоятелства, като добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, семейното му положение с грижата за двете му деца, критичността му към извършеното, като линията му на защита не може да се цени в негова вреда. От друга страна, правилно съдът е приел, че смекчаващите обстоятелства са недостатъчни както да се утвърди определената му от първия съд санкция в размер на 3 години лишаване от свобода, така и отлагането на изпълнението й на основание чл.66, ал.1 от НК. Макар и поставен в екстрена ситуация, приносът му да се стигне до ПТП с очертания тежък вредоносен резултат за няколко лица е логична последица от години наред рисково управляване на МПС, като не си е направил съответните изводи както от наказването му за причиняване на ПТП със средна телесна повреда на пасажера му, така и от наложените му множество административни санкции. Правилно е прието, че за постигане на целите на чл.36 от НК е необходимо същият да изтърпи едно достатъчно сериозно наказание от 4 години лишаване от свобода и да коригира бъдещото си поведение съобразно изискванията на ЗДвП и правилника за приложението му. ВКС намира, че тази санкция, наред с лишаването му от правото да управлява МПС за срок от 5 години е достатъчна и няма основание за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане за влошаване на положението на този жалбоподател. Няма и основание за смекчаване на същата, по изложените по-горе съображения и жалбата му в цялост като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Не е налице касираното основание по чл.248, ал.1, т.3 от НПК за намеса на ВКС в исканата от страните насока. По жалбата на защитника на подс.Й. : Защитникът е ангажирал двете касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Неправилното приложение на закона се аргументира с доводи за приложимост на разпоредбата на чл.15 от НК и оневиняване на Й. за причиняване на ПТП с тежкия за приятеля му резултат. В жалбата защитникът развива собствените си виждания на развитие на пътната ситуация, което обаче не отговаря на изводите на експертите от тройната повторна АТЕ, а те, както се отбеляза по-горе, са обосновани, научно (методологически) защитени и съответстват на отложените на местопроизшествието следи от сблъсъка на двете МПС. Категорично е изяснена видимостта на подс.Й. към посоката на приближаване на лекия автомобил „БМВ”, управляван от подс.П., движещ се в средната лента за движение по главния път и изпреварващ товарен автомобил. Без да изчака преминаването им през кръстовището, той е решил да навлезе в него, с което е създал реална опасност за движението, която с допуснатите от подс.П. нарушения на правилата за скоростта и начина на придвижване в кръстовището е реализирана в ПТП с инкриминирания резултат. Отстоянието на двете движещи се по главния път МПС (около 111 метра за „БМВ”-то) е изисквало задължително да се пропуснат като движещи се по път с предимство, независимо дали са се движили правомерно в тази част от пътя. Обратно, придвижването на подс.П. в средната пътна лента само е следвало да заостри вниманието на водача Й. да не предприема навлизане в кръстовището, особено при скромните технически възможности на управлявания от него автомобил. Правилни са изводите на съда за допуснатото нарушение на правилото на чл.50 от ЗДвП в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му по предявеното му обвинение. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за оправдаване на подс.Й., като доводите за приложимост на разпоредбата на чл.15 от НК не намират опора в приетите за установени факти по делото, които не се оспорват от този жалбоподател. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подс.Й. кумулативно наказание. Извън емоционалната последица от загубата на приятеля му, конкретният му принос за реализирането на ПТП е твърде съществен. Поведението му правилно е свързано с липсата на достатъчен опит като водач на МПС, стоящ в основата на проявената от него непредпазливост, на неправилната му преценка на пътната ситуация. Нарушението на правилото за движение по чл.50 от ЗДвП е едно от най-грубите и правилно съдът е приел, че за постигане на целите на чл.36 от НК е необходимо да му се наложи едно достатъчно сериозно наказание от 3 години лишаване от свобода, което да не се изпълнява в определения изпитателен срок и 5 години лишаване от право да управлява МПС. Това наказание съответства на изискванията на закона за постигане на целите както на специалната, така и на генералната превенция. ВКС не намира основание за по-голямо смекчаване на отговорността му и жалбата на защитника му като неоснователна, следва да бъде изцяло оставена без уважение, тъй като не е налице и касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 04.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 53/2019 г. от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :