6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 585 гр. София, 24.06.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Илияна Папазова Членове: Майя Русева Александър Цонев като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4461/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е въз основа на три касационни жалби, подадени от ответниците по делото СГС и ВКС, и от ищеца по делото С. Р. М.. СГС и ВКС обжалват въззивно решение № 233/24.06.21г., постановено по в.гр.д. 201/21г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която са осъдени на основание чл. 2б ЗОДОВ да платят солидарно на ищеца С. Р. М. 4000лв., заедно със законната лихва от 26.10.2018г. до окончателното плащане, както и законна лихва за забава върху главницата за периода от 09.05.2018г. до 25.10.2018г. в размер на 188,89лв.. Ищецът С. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 2б ЗОДОВ за разликата над 4000лв. до 7000лв., заедно със законната лихва за забава, както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2б ЗОДОВ срещу СРС да плати солидарно със СГС и ВКС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000лв.. В касационната жалба на СГС са посочени следните основания за обжалване: решението е недопустимо, тъй като на първа инстанция не е участвала Прокуратура на РБ, която е задължителен участник; нарушен е чл. 52 ЗЗД- не са взети предвид следните обстоятелства: причинени са обичайни вреди, делото не е с „висок залог“, съобразно практиката на СЕС. Иска се допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост и по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението. В касационната жалба на ВКС са посочени следните основания за обжалване: решението е недопустимо, тъй като на първа инстанция не е участвала задължително ПРБ; ВКС не е допуснал разглеждане на делото извън разумния срок; нарушен е чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението. В изложението се иска допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост, евентуално на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и доводите на страните?Как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД? В касационната жалба на ищеца С. М. са посочени следните основания за обжалване: неправилно съдът е приел, че ищецът с поведението си е станал причина за забавяне на производството. В изложението се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: Нередовното връчване на книжа по делото води ли до отговорност на съда по чл. 2б ЗОДОВ? Добросъвестното упражняване на процесуални права счита ли се за принос за забавяне на производството? Следва ли да се изключи от общия период на производството, времето през което делото е било спряно? Мотив ли е използването на понятието „ведно със законните последици“? Следва ли съдът да присъди разноските съразмерно с уважената част от жалбата? По исканията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че има основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само по жалбата на С. М., поради следните съображения: Въззивният съд се е произнесъл по искова молба, подадена от С. Р. М. срещу СРС, СГС и ВКС, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за плащане солидарно на обезщетение за неимуществени вреди от забавено производство по гр.д. 22470/2006г., по описа на СРС, 41 състав. Изложени са следните обстоятелства: производството е продължило 11г., 6м. и 13 дни; Министерство на правосъдието му е предложило обезщетение в размер на 1400лв. по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, което било крайно недостатъчно. В срока за отговор ответниците са възразили срещу основанието и размера на иска. Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: От момента на постъпване на исковата молба в съда на 26.10.2006 г. до приключване на гр.д. № 3132 по описа на Върховен касационен съд за 2017 г. с влязъл в сила съдебен акт на 09.05.2018 г. е изминал период от 11 години, 6 месеца и 13 дни. През периода 26.10.2006 г. – 02.01.2008 г. делото е разглеждано от СРС за период 1 година 5 месеца и 19 дни, като в този период се включва и администрирането на въззивните жалби. Съдебните заседания общо осем са насрочвани в кратки интервали и са отлагани за събиране на доказателства, две заседания са отложени поради нередовно призоваване на новоконституиран ответник, съдебен акт е постановен с незначително забавяне предвид срока по чл. 190 от ГПК (отм.). Не е налице нарушение на разумния срок и във времето за администрирането на въззивните жалби. Или първоинстанционното производство е проведено в кратки срокове, и самостоятелно за СРС няма никакво основание за отговорност по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, като не е налице нарушение на разумния срок по делото, което е било предмет на разглеждане от тази съдебна инстанция. Следвало да се отчете и фактът, че производството се е развило по отменения процесуален закон. В периода на разглеждане на в.гр.дело № 1376 по описа на СГС за 2008 г., въззивният съд намира, че е налице необосновано забавяне, дължащо се на насрочване на делото през големи интервали от време. Така през 2008 г. не са провеждани съдебни заседания при условие, че делото е образувано на 18.04.2008 г. През 2009 г. по делото са проведени две съдебни заседания – първото е на 26.02.2009 г., когато делото е отложено за период от повече от седем месеца , a второто – на 12.10.2009 г. и е отложено за 22.03.2010 г. , т.е. за след повече от пет месеца. В заседанието на 22.03.2010 г. делото е обявено за решаване, но с определение от 21.04.2010 г. е отменено определение от 22.03.2010 г. за даване ход по същество и е спряно производството.В периода от 21.04.2010 г. до 23.04.2013 г. - 3 години и 2 дни делото е било спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на гр.дело № 3996 по описа на Софийски градски съд за 2008 г. След възобновяването на производството, което е станало на 23.04.2013 г. делото е насрочено за 02.12.2013 г. , т.е. за след 7 месеца и 8 дни. През 2014 г. са проведени две съдебни заседания – на 09.06.2014 г. и на 13.10.2014 г., като след последното заседание съдът в срок на 29.10.2014 г. е постановил решение по делото. Въззивното решение по в.гр.дело № 1376 по описа на СГС за 2008 г. е отменено с решение от 09.07.2015 г. по гр.дело № 633 по описа на Върховен касационен съд за 2015 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. На 16.07.2015 г. е образувано в.гр.д. № 9294 по описа на Софийски градски съд за 2015 г., като с разпореждане от 24.07.2015 г. е насрочено съдебно заседание за 17.02.2016 г. В съдебно заседание на 17.02.2016 г. е даден ход на делото и ход по същество, делото е обявено за решаване, като решението постановено едва на 28.03.2017 г.- 1 година и 11 дни след законоустановения срок. В периода на разглеждане на гр.д. № 3132 по описа на Върховен касационен съд за 2017 г., въззивният съд също намира, че е налице необосновано забавяне. Делото е образувано на 02.08.2017 г., а определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.03.2017 г. по гр.дело № 9294 на Софийски градски съд за 2015 г. е постановено в закрито заседание на 09.05.2018 г. Във връзка с горното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на ответниците СГС и ВКС по предявения иск. Относно размера на обезщетението въззивният съд е приел, че продължителността на производството се дължи и на подадените неколкократни частни жалби, подадени и от ищеца, и образуваните въз основа на тях частни производства, спиране на делото във връзка с преюдициално производство и обжалването от ищеца, което също е довело до забавяне на производството. Според съда срокът, през който делото е било спряно, следва да се изключи от общия срок на продължителността на производство. Като е отчел негативните преживявания на ищеца от забавено производство, въззивният съд е определил обезщетение в размер на 4000лв., което следва да се плати от СГС и ВКС при условията на солидарност. В касационната жалба на СГС са посочени следните основания за обжалване: решението е недопустимо, тъй като на първа инстанция не е участвала Прокуратура на РБ, която е задължителен участник; нарушен е чл. 52 ЗЗД- не са взети предвид следните обстоятелства: причинени са обичайни вреди, делото не е с „висок залог“, съобразно практиката на СЕС. Иска се допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост и по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на СГС по следните съображения: 1/Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като Прокуратурата на РБ не е задължителен другар, а е контролираща страна в процеса, поради което конституирането и в производството не е въпрос на процесуална легитимация като предпоставка от правото на иск, и не се извършва по искане на ищеца. Когато е пропуснато от съда конституирането на ПРБ като участник в производството, тогава е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на решението, но не и до неговата недопустимост. Нарушението на съдопроизводствените правила от районния съд, може да се поправи от въззивния съд, който е втора инстанция по същество на спора, както е сторено от Пернишкия окръжен съд по настоящото дело. 2/По отношение на въпроса относно задължението на съда да се произнесе по всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Това е така, защото въззивният съд се е произнесъл и по двете възражения на СГС относно претърпените „обичайни вреди“ и липсата на „висок залог“ на предмета на делото, които обстоятелства са посочени като касационните основания за обжалване и във връзка с които е поставен въпроса. В касационната жалба на ВКС са посочени следните основания за обжалване: решението е недопустимо, тъй като на първа инстанция не е участвала задължително ПРБ; ВКС не е допуснал разглеждане на делото извън разумния срок; нарушен е чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението. В изложението се иска допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост, евентуално на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и доводите на страните?Как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ВКС поради следните съображения: 1/ въззивното решение не е вероятно недопустимо по същите причини, изложени във връзка с жалбата на СГС; 2/ По формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Когато са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск по чл. 2б ЗОДОВ, тя се представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето. Продължителността на съдебното производство се преценява глобално, като държавата отговаря чрез своите процесуални субституенти – в случая съдилищата (решение №30/10г. на ІІІ ГО, решение №306/19 на ІV ГО). Относно неимуществените вреди, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия (решение № 306/19г. на ІV ГО, решение 60242/22г. на ІІІ ГО). Въззивният съд се е съобразил с формираната практика на ВКС като е имал предвид глобалната продължителност на производството и е осъдил ответниците да платят обезщетението солидарно. Налице е обаче основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ищеца С. М.. Това е така, защото въпросът дали периодът на спиране на делото поради преюдициален спор, има значение за разглеждането и решаването му в разумен срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, е обуславящ доколкото въззивният съд се е произнесъл по въпроса и това е обусловило правните му изводи. Осъществена е общата предпоставка на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, и е налице и допълнителната предпоставка от хипотезата на същата правна норма, тъй като по този правен въпрос не е формирана практика на съда, а разпоредбата на закона не е пълна, и е необходимо да се извърши юридическо тълкуване. По останалите въпроси, поставени в изложението към жалбата на С. М., съдът ще се произнесе с решението си по чл. 290 ГПК. В обобщение: Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбите на СГС и ВКС, но е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по жалбата на С. М., по посочения по- горе въпрос. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233/24.06.21г., постановено по в.гр.д. 201/21г. на Пернишки окръжен съд по жалбите на Софийски градски съд и на Върховен касационен съд. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233/24.06.21г., постановено по в.гр.д. 201/21г. на Пернишки окръжен съд по жалбата, подадена от С. Р. М.. Указва на касатора С. М., в 1- седмичен срок от съобщението, да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 5 лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията за платена държавна такса. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: