Р Е Ш Е Н И Е № 348 София, 18 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1719/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения АСАН М. С. за възобновяване на внохд № 855/2010г. по описа на Плевенския окръжен съд и отменяване на постановеното на 11.11.2010г.решение № 428,с което е потвърдена присъда № 470/15.06.2010г. постановена по нохд № 4101/2009г. по описа на Плевенския районен съд.Осъденият моли да бъде оправдан ,или делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице,в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: С присъда № 470/15.06.2010г. по нохд № 410/2009г. Плевенският районен съд е признал подсъдимия А.М. С. за ВИНОВЕН в това,че на 14.09.2009г. в [населено място],пред надлежен орган на властта-Районна прокуратура-Плевен набедил И. Ц. Д.-служител в Първо РУ на МВР-Плевен в престъпление по чл.131,ал.1 т.2 предл.3 вр.с чл.130 НК,като знаел,че е невинен,поради което и на основание чл.286,ал.1 и чл.58а,вр.с чл.55,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в Затвор. Признал е подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.130,ал.2 предл.3 вр.с чл.130 НК. На основание чл.68,ал.1 НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено на А. С. по нохд № 914/2005г. по описа на ПлРС,и е постановил изтърпяването му при първоначален СТРОГ режим в Затвор. По жалба на подсъдимия Плевенският окръжен съд с горното решение е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Доводът за неправилност на присъдата и решението не се подкрепя от доказателствата по делото.Същият е обсъден от въззивния съд,по реда на чл.339,ал.2 НПК. Мотивите на съда се споделят от касационния състав. Производството по делото се е развило при условията на глава 27 НПК-съкратено съдебно следствие.Подсъдимият е признал изцяло фактите описани в обвинителния акт,признал се е за виновен и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно внесеното обвинение той е депозирал жалба ,в която е посочил,че му е нанесен побой от полицейски служители,като е съзнавал,че такъв побой не му е нанасян. Изводът,че с деянието е осъществено от обективна и субективна страна състава на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.286 НК ,почива на доказателствата,събрани,проверени и анализирани съгласно изискванията на чл.13,чл.14,чл.107 НПК. В жалбата подсъдимият е посочил,че лицето което му е нанесло побой е служител на КАТ,посочил е,че побоя му е нанесен в помещение на І-во РПУ,а самата жалба е адресирана до Плевенска Районна прокуратура. От изложеното е видно,че жалбата е подадена до надлежен орган на власт,в нея се твърди,че орган на полицията му е нанесъл побой,като подсъдимият е съзнавал,че извършва набеждаване,защото е знаел,че не му е нанесен побой. По повод жалбата е извършена проверка от Сектор „ПК” Дирекция Вътрешна сигурност” МВР-гр.Варна,която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство във връзка с твърденията на подсъдимия в жалбата му от 14.04.2009г.При проверката сочените в последната обстоятелства за извършено спрямо С. насилие не са потвърдени. От показанията на свидетелите Т. и М. е установено,че подсъдимият е бил отведен в полицейското управление,за да му се състави акт за административно нарушение-управлявал е лек автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление.Свидетелят И. Д./мл.автоконтрольор при Първо РУ на МВР-Плевен/ му съставил АУАН № 1087/2009г.Подсъдимият С. отказал да подпише акта,което наложило св.Д. да извика от съседната стая свидетеля А. В..Последният удостоверил отказа на С. да подпише акта.Същия ден подсъдимият депозирал горепосочената жалба,като заявил още,че полицейските служители имат лично отношение,защото автомобила не бил управляван от него,а от св.Г. Г.. Св.Г. категорично е отхвърлил твърденията на С.,че той е управлявал автомобила,а св.В.,че на подсъдимият е бил нанесен побой от св.Д. с шокова палка.Свидетелите Т. и М. също са присъствали в стаята и са опровергали твърдението на подсъдимия,че св.Д. му е нанесъл удар.Както в жалбата,така и в обясненията си /л.77 от дос.пр./ С. е заявил,че не си е вадил медицинско удостоверение. При така установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция ,правилно е прието,че подсъдимият е депозирал неистински обстоятелства по отношение на св.Ив.Д.,с които по същество го е набедил в извършване на престъпление-нанасяне на побой в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата му. Вътрешното убеждение на двете редовни инстанции е основано на пълно,обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Възобновяване на наказателно дело е допустимо при наличието на определени предпоставки визирани в чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348 НПК.Необходимо е да се констатира,че при постановяване на присъдата и решението съдилищата са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила,на материалния закон или явна несправедливост на наказанието. При извършената проверка касационната инстанция не установи районния и окръжния съд да са нарушили чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК ,които нарушения да обуславят отменяването на съдебните актове по реда на възобновяването. Законът е правилно приложен ,а наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Подсъдимият е бил осъждан,като е извършил настоящето деяние в изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК,по присъда по нохд №914/2005г. на Пл.РС. Относно заявеното в искането и в съдебно заседание за извадено на 15.04.2009г. медицинско удостоверение,в което били описани причинени му увреждания,вследствие на травма,осъденият може да сезира по чл.420,ал.1 НПК съответната прокуратура,доколкото данните в него са във връзка с инкриминираното деяние. Касационната инстанция не събира нови доказателства,респ.не приема нови фактически положения. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение,поради което Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. С. за възобновяване на внохд № 855/2010г. по описа на Плевенския окръжен съд и отменяване на постановеното решение № 428/11.11.2010г. ,с което е потвърдена присъда № 470/15.06.2010г. по нохд № 4101/2009г. по описа на Плевенския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: