РЕШЕНИЕ № 103 София, 31. март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3906 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 60/18.03.2014 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 19/2014, с което е потвърдено решение № 72/08.11.2013 на Тревненския районен съд по гр. д. № 184/2012, с което са уважени до размера на 2.000 лева предявеният частичен иск за обезщетение на неимуществените вреди и до размера на 70,50 лева предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от пътнотранспортно произшествие със законните лихви и разноските по делото. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правото на пострадалия да иска обезщетение за вреди от деликвента, ако е получил обезщетение от застрахователя, като е заявил, че получената сума ги покрива изцяло. По поставения въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 230/12.07.2013 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1907/2009, в което се приема, че спогодбата на пострадалия с работодателя на причинителя и с неговия застраховател не обвързва неучаствалите в нея нито може да бъде противопоставена от тях, но такава спогодба съдържа извънсъдебно признание на пострадалия, че това са действителните вреди, за които обезщетяването е пълно. Признанието трябва да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото, ако пострадалият претендира от друг по-големи вреди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП ищецът е причинил на ответника контузия на главата с мозъчно сътресение в лека степен, разкъсно контузна рана на главата с лек оток и хематом в лявата слепоочна област, охлузване и контузия на лявото рамо и раменна става, контузия на гръдния кош, контузия и охлузване на лявата подбедрица и разтежение на лявата глезенна става. За обезщетяването на претърпените от ПТП вреди, ответникът е сключил споразумение със застрахователя, в което е изрично е заявил, че полученото обезщетение покрива изцяло причинените вреди и няма право да ги претендира отново поради това, че неточно ги е определил в споразумението. След подписването на споразумението обаче страданията на ищеца са продължили, като е установено наличието на церебрастенен синдром, който е следствие на увреждането на централната и периферната нервна система (полученото мозъчно сътресение), което при ищеца протича малко по-тежко и се изразява в изтръпване на крайниците, нервност, световъртежи, главоболие и главозамайване, което съставлява ексцес – неудовлетворена вреда, която не е била предмет на споразумението. Правилно въззивният съд е приел, че при ПТП ищецът е причинил на ответника телесни увреждания, както и че в сключеното споразумение със застрахователя ищецът изрично е заявил, че полученото обезщетение покрива изцяло причинените вреди и няма право да ги претендира отново поради това, че неточно ги е определил в споразумението. Също правилно съдът е приел за установено, че след получаване на обезщетението страданията на ищеца са продължили, тъй като при него възстановяването е протекло малко по-тежко – с изтръпване на крайниците, нервност, световъртежи, главоболие и главозамайване. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че по-тежкото възстановяване на телесното здраве (в сравнение с обичайното) съставлява ексцес. По този въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 196/12.07.2011 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1724/2009, в което се приема, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че при ПТП ищецът е причинил на ответника телесни увреждания, както и че в сключеното споразумение със застрахователя ищецът изрично е заявил, че полученото обезщетение покрива изцяло причинените вреди и няма право да ги претендира отново поради това, че неточно ги е определил в споразумението. След получаване на обезщетението страданията на ищеца са продължили, тъй като при него възстановяването е протекло малко по-тежко в сравнение с обичайното – с изтръпване на крайниците, нервност, световъртежи, главоболие и главозамайване. Видно от изложеното при ищеца процесът на възстановяване от нанесените травми е протичал при постепенно намаляване до изчезване на страданията. При него нито се е появило ново страдание, нито са съществували периоди на съществено утежняване на състоянието. Протичащото без усложнения, макар и по-тежкото или по-бавно възстановяване в сравнение с обичайното не може да бъде квалифицирано като ексцес. На ответника Е. С. Т. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 141,55 лева, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 60/18.03.2014 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 19/2014. ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. К. Ф. от С. срещу Е. С. Т. от С. искове за сумата 2.000 лева обезщетение на неимуществените вреди и сумата 70,50 лева обезщетение на имуществените вреди по чл. 45 ЗЗД със законите лихви по чл. 86 ЗЗД. ОСЪЖДА Ф. К. Ф. от С. да заплати на Е. С. Т. от С. сумата 141,55 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.