Р Е Ш Е Н И Е № 238 С о ф и я, 19 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 а п р и л 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 1386/2011 година. Производството е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Ю. З. Н. от Кюстендил срещу решение № 7/22.02.2011 г. по ВНОХД № 3/2011 г. на Военно-апелативния съд за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане към касационната инстанция за отмяната му и оправдаване на жалбоподателя по предявеното му обвинение, “комулативно” за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Н. поддържа в производството пред касационната инстанция лично и с процесуален представител адв.И.А. от САК подадената жалба. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 331/06.12.2010 г., постановена по НОХД № 331/2010 г. на Софийският военен съд подсъдимият бивш ефрейтор Ю. З. Н. от Кюстендил е признат за виновен в периода от 25.02.2010 г. до 02.03.2010 г. в Кюстендил да е извършил престъпление по чл.215, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия със саморъчно изготвена жалба с оплаквания за незаконосъобразността й и постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за постановяване на нова за оневиняването му по предявеното обвинение. С решението на въззивния съд присъдата е изменена, като деянието на жалбоподателя е преквалифицирано като опит по чл.215, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК, намален е размерът на наложеното му наказание на 6 месеца лишаване от свобода и е потвърдена в останалата част като правилна и законосъобразна. В касационната жалба от името на подсъдимия защитникът му адв.И.А. касира като основания за неправилност на въззивното решение неправилното приложение на материалния закон, постановяването му при неотстранени съществени процесуални нарушения с искане към третата инстанция за отмяната му и оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието, алтернативно - искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и като такава за допустима, като разгледана по същество - за ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения: Защитникът недоволства от оказаното доверие на показанията на фактическия съучастник на подс.Н., производството спрямо когото за кражбата на промишленото гориво е отделено в друго досъдебно производство, а на жалбоподателя е предявено обвинение по чл.215, ал.1 от НК. Оплакването на защитника е неоснователно, от една страна, доколкото твърденията на св.Б. П. се подкрепят от показанията на свидетелите Й.Б., И.М., И.Х., Й.Гугушански, Н.Н., а от друга, заради позоваването на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред и не са приобщени и проверени в хода на съдебното дирене – саморъчни обяснения на Б.П. на л.18 от ДП, разпит на същия като обвиняем на л.20. Възникналите противоречия между неговите и показанията на голяма част от другите свидетели са били отстранени с провеждането на очни ставки. Въззивният съд, солидаризирайки се с първоинстанционния, на свой ред е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и е направил фактическите си изводи след обективния им и всестранен анализ. Право на инстанциите по фактите е да възприемат за достоверни едни и да отхвърлят други доказателства или доказателствени средства, щом като събирането, проверката им и анализа им е осъществен според правилата на НПК и са изложени съответните съображения при формиране на вътрешното му убеждение при установяване на правно значимите от предмета на доказване по делото фактически обстоятелства, които съображения следва да са в синхрон и с правилата на формалната и житейска логика. Тогава възприетите от тези съдилища по надлежен ред факти са рамката (фактическото обвинение), в която касационната инстанция, без да може да я променя, следва да извърши проверката за правилното приложение на материалния закон. Затова незаконосъобразно, в разрез с правомощията на ВКС е искането на защитника за “изключване от доказателствата на показанията на св.Б.П.” поради противоречивостта им и изпращане на материалите на компетентната прокуратура за осъществено лъжесвидетелстване. В случая, спазването на процесуалните правила при доказателствения анализ на съда предопределя липсата на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Правната трактовка на фактическите обстоятелства от въззивния съд страда от няколко съществени неточности. Първо, защото като не е могъл да надскочи предявеното на подсъдимия обвинение, се е съгласил с прокурора и със съображенията на военния съд Н. да е осъществил престъпление по чл.215, ал.1 от НК, а всъщност, осигурявайки на Б.П. съдове, преди източване на горивото, от мазе, което очевидно не е негово, той фактически е негов помагач при извършване на кражбата на 20-те литра, колкото е била вместимостта на двете предоставени му пластмасови туби, продадено същата вечер на св.М.. Поради това, неправилно последващото намиране на “клиент” за това количество е субсумирано като извършване на съзряното от прокурора вещно укривателство. Обстоятелството, че П. говори и за по-голямо количество продадена нафта на същата дата, 25.02.2010 г., не ангажира отговорността на подс.Н., тъй като това обстоятелство не е установено категорично, а и не е установена подпомагаща го деятелност от последния. Второ, съдът е квалифицирал като опит за вещно укривателство и съвместните им действия по “реализация” и на количество от още 200 литра такова гориво, без обаче да съобрази, че липсва предметът на такова деяние. Не е установено по делото (а и няма фактическо обвинение) Б.П. да е разполагал към 01.03.2010 г. с такова количество открадната от него или от другиго нафта и да е бил във фактическата власт да се разпорежда с нея, в което да се е опитал да му помогне подсъдимият, със специалната по закон цел – за да набави за себе си и за него имотна облага. Престъплението по чл.215, ал.1 от НК, като резултатно, изисква преди осъществяването му да има противоправно придобиване от другиго на движими вещи, което да се съзнава или най-малкото да се предполага от дееца и които със специалната цел се укриват, придобиват от него или се спомага те да бъдат отчуждени. На трето място, без да се съобрази с горното, незаконосъобразно съдът е приобщил към деятелността му и този “опит за престъпна реализация” на 200 литра гориво по чл.215, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК, очевидно, съгласно чл.26, ал.5 от НК, като продължавано престъпление, което обаче не е посочено и не е коментирано в мотивите от съда. На последно място, въззивният съд дори не е забелязал, че даденото от вещото лице Е.Н. заключение за цената на горивото 248,75 лева е за 250 литра, а не за инкриминираните 220 литра, струващи според експерта по 0,995 лв за литър или общо 218,90 лв. Тази незаконосъобразност в правните изводи на съда е довела до неправилно приложение на материалния закон, отстраняването на която от настоящата инстанция има за последица : а) отпадане на обвинението за “желанието” на подс.Н. съвместно с Б.П. да продаде на св.Н. неустановеното като откраднато от св.Х. количество от 200 литра промишлено гориво, за което количество той следва да бъде признат за невинен и оправдан по възприетото от въззивния съд обвинение по чл.215, ал.1 вр.чл.18, ал.1 (вр.чл.26, ал.5) от НК, съответно за разликата в предмета на престъплението над 18,90 лв до 248,75 лв; б) преквалификация на деянието на подс.Н. за 20-те литра промишлено гориво на стойност 18,90 лв от престъпление по чл.215, ал.1 от НК в по-леко наказуемото престъпление по чл.194, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК; в) тъй като стойността на откраднатото с помощта на подс.Н., а впоследствие продадено на св.М. 20 литра промишлено гориво е под две минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието и подс.Н. не е осъждан и не е извършвал други подобни деяния, то е налице хипотезата на чл.218б, ал.1 от НК за декриминализиране на деянието и наказването му по административен ред – а именно, с налагане на глоба от 100 до 300 лева по реда на ЗАНН от кмета на [община], съгласно чл.424, ал.5 от Преходните разпоредби на НК, комуто след отмяната на въззивното решение и изменената с него първоинстанционна присъда следва да се изпрати от прокурора, тъй като вече подс.Н. не е военнослужащ и спрямо него не може да се приложи ал.6 на чл.424 от същите ПР на НК. ВКС намира, че в случая е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НК, тъй като не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, което налага отмяна изцяло на обжалваното въззивно решение и изменената с него присъда на военен съд – София, признаването на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК на подс.Н. за невинен и оправдаването му по обвинението по чл.215, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК и връщане на делото на прокурора от военно-окръжна прокуратура – София за комплектоване на материалите и изпращането им на основание чл.424, ал.5 вр.ал.1 от ПР на НК на кмета на [община] за налагане на административно наказание по чл.218б, ал.1 от НК на Н. по реда на ЗАНН за извършено от него деяние по чл.194, ал.3 вр.чл.20, ал.4 от НК. Подс.Н. следва да възстанови направените по делото разноски в размер на 28 лева, като последица от проведеното разследване на деянието му. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 7/22.02.2011 г., постановено по ВНОХД № 3/2011 г. на Военно-апелативния съд - София и изменената с него присъда № 331/06.12.2010 г. по НОХД № 331/2010 г. на военен съд – С., като ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. З. Н., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението му по чл.215, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК и ИЗПРАЩА делото на прокурора от военно-окръжна прокуратура – София за комплектоването му и изпращане на материалите на кмета на [община] на основание чл.424, ал.5 вр.ал.1 от ПР на НК за налагане на административно наказание по чл.218б, ал.1 от НК на Н. по реда на ЗАНН за извършено от него деяние по чл.194, ал.3 вр.чл.20, ал.4 от НК със стойност на предмета на деянието 18,90 лева. ОСЪЖДА подсъдимия Ю. З. Н. да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 28-двадесет и осем лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :