Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 380   София, 09 декември   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и  пети септември  две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Савка Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева   Елена Авдева   при секретар..Кр.Павлова .....................и в присъствието на прокурора К.Колова....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 339 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимите Н. К. В. и Г. Г. Х. против присъда № 15 от 25.02.2009 г. по внохд № 733/2008 г.на Софийския апелативен съд. В жалбата на Н. К. В. се сочи, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на правнорелевантните факти, тъй като е изтълкувал превратно съдържанието на доказателствените средства и е пренебрегнал тези от тях, които носят информация за невинността на подсъдимия - касационно основание по чл.348 , ал.1, т.2 от НПК. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдими В жалбата на Г. Г. Х. се изброяват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържат се две искания към касационната инстанция – да се отмени въззивната присъда и подсъдимият се оправдае или, алтернативно- делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът пледира за отхвърляне на доводите на жалбоподателите, аргументирайки се с прецизните процесуални действия на апелативния съд, свързани с предмета на доказване по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, 16 състав, с присъда № 13 от 22 май 2008 г. по нохд № 1521/2004 г. признал подсъдимите Н. К. В. и Г. Г. Х. за невинни и ги оправдал по повдигнатото им обвинение по чл.333 във вр. с чл. 330,ал.3 и ал.1 и с чл. 20 , ал.2 от НК. Софийският апелативен съд, 8 състав, с присъда № 15 от 25.02.2009 г. по внохд № 733/2008 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал двамата подсъдими за виновни в това, че на 08.10.2003 г. в съучастие като съизвършители, в гр. С., повредили чрез взрив жилищна сграда на значителна стойност – 534 580 лева, поради което и на основание чл. 333, във вр. с чл. 330,ал.1 и чл.20 , ал.2 от НК осъдил всеки от тях на три години лишаване от свобода, а ги оправдал по обвинението по чл.330 , ал.3 от НК за това , че от взрива са настъпили значителни вреди. На основание чл.66 от НК съдът отложил изтърпяването на наложените наказания за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите били възложени сторените по делото разноски. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт съдържат до голяма степен съвпадащи аргументи, което позволява те да се разгледат заедно и да се избегнат ненужни повторения. Настоящият съдебен състав не споделя позициите на касаторите по следните съображения:   Основното оплакване, поддържано от подсъдимите и тяхната защита, е за нарушаване принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като са пренебрегнати доказателствата, оправдаващи подсъдимите и са ценени процесуално недопустими доказателствени средства. Тези твърдения не намират подкрепа в данните по делото. Предходната инстанция не е подходила едностранчиво и тенденциозно към проверката на доказателствените материали. Напротив, тя е отстранила процесуалните и фактически грешки на първостепенния съд и е допълнила доказателствената съвкупност с неправилно изключените от нея протоколи за изземване на микроследи от лекия автомобил “Хонда” и за обиск и изземване, чрез които са били приобщени веществените доказателства по дело – ацетонови натривки от кожените якета на подсъдимите и от вътрешността на купето и багажника на автомобила, в който са били задържани в нощта на престъплението. По този начин съдът е получил и възможността да обсъжда експертните заключения, базирани на изследване на тези веществени доказателства. Апелативният съд детайлно е проверил процесуалния ред за изготвяне на всяко доказателствено средство. Направеният обобщаващ извод, че той не е опорочен от тежки нарушения и отговаря на заложения в НПК стандарт за достоверност на протоколите за разследване не се опровергава от възраженията на защитата на касаторите . Тя акцентира основно върху съмнения за участието на поемните лица , вписани от разследващите органи, като се позовава на показанията на свидетелите В пред първата инстанция. Въззивният съд подробно се е спрял на тези възражения и ги е отхвърлил с мотиви, които се споделят от настоящия състав. В тази връзка и в отговор на изложения в касационната жалба упрек за превратно тълкуване на показанията на свидетеля В се налага да се отбележи, че внимателният прочит на мотивите на градския съд напълно подкрепя констатацията на по-горната инстанция за допусната в тях фактическа грешка. Свидетелят Д. В. е вписан като поемно лице при изземването на обтривки и микроследи от лекия автомобил “Хонда –Сивик” съгласно приложения на л. 26, т.1 от следственото дело протокол. Пред първата инстанция при предявяване на този протокол той е потвърдил подписа си /л.95,т.2 от досието по делото/. Защитата на Г. Х. се позовава на част от показанията на свидетеля, в които той е оспорил подписа си под приложения на л.54, т.1 от следственото дело протокол. Последният обаче представлява ксерокопие от протокола на л.26, том 1. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно достоверността на това доказателтвено средство, от които става ясно как е преодолял това противоречие. Той се е позовал на показанията на другото поемно лице – свидетеля Г, който не само е обяснил естеството на извършените от разследващите действия, но е потвърдил и присъствието на още едно лице при извършването им. Убедителни са и аргументите на въззивната инстанция и относно годността на протокола за обиск и изземване на вещи от подсъдимия Х, извършено на 09.10.2003 г. в присъствието на поемните лица Ч. и Д. Вторият от тях е починал преди съдебния процес, а първият, разпитан пред първата инстанция, оспорил подписа и участието си в отразеното в протокола действие. Въпреки усилията на апелативния съд да издири свидетеля за допълнителен разпит и графологическа експертиза той не бил открит. Ето защо въззивният съд извършил проверка на достоверността на показанията му като анализирал съдържанието на представения протокол в контекста на останалите доказателствени материали. Второинстанционната присъда съдържа аргументи, базирани на показанията на още двама свидетели – М. и Д. , които са описали мястото, където е намерено якето, по-късно иззето с оспорвания протокол,както и вида му. Тези данни , както и наличието на всички останали атрибути на протокола, предвидени в чл.101 от НПК /отм./,включително подпис и обяснения на обискираното лице, от което са иззети вещите – яке и мобилен телефон, подкрепят становището на въззивния съд, че той /протоколът/ не е негодно доказателствено средство. Неоснователни са и доводите за опорочаване на разпознаването на подсъдимия Х от свидетеля Б. Съдебният състав не е имал основание да изключи данните, получени чрез този процесуален способ, тъй като прилагането му не е манипулирано, както твърди защитата на касаторите. Свидетелят е описал в предварителен разпит заподозрените и след това, при разпознаването, е посочил конкретните белези , въз основа на които е идентифицирал подсъдимия Х. Твърдението на касаторите за тенденциозност при подбора на лицата за разпознаване е неоснователен, тъй като всички те са били непознати на разпознаващия. Лицата Б. и Б. не са били двукратно сред разпознаваните , както се сочи в касационната жалба на подсъдимия Х, за да се породят съмнение за насочващ избор на заподозрян. Не могат да бъдат възприети и оплакванията за игнориране на доказателства, подкрепящи версията за случайно попадане на взривното вещество върху ръцете, якетата и вътрешността на автомобила на подсъдимите. Тази възможност е основно проверена от възизвната инстанция и отхвърлена поради липсата на доказателствена подкрепа след подробен анализ на цялата доказателствена съвкупност. В хода на съдебното производство защитата на подсъдимите е полагала усилия да докаже, че те са заведени на местопрестъплението от органите на полицията и поради престоя им там върху изследваните веществени доказателства са се наслоили частици бризантно вещество /тротил/, идентично с това от използваното за престъплението взривно устройство. Въззивният съд /на л.120 / е посочил доказателствата, които изключват тази хипотеза. На първо място сред тях е заключението на химическата експертиза, според което /вж. показанията на вещото лице К. на л.108/ след взрива частиците “не витаят във въздуха”. Само за части от секундата след взрива те се разсейват в околността, след което, бидейки сравнително тежки, падат върху най-близките предмети. Експертът заявява,че не е възможно случайно пренасяне на микрочастици от взривно вещество към ръцете на даден човек без той да е бил в непосредствен допир с него. Въззивният съд е подчертал и обстоятелството, че освен подсъдимите на местопрестъплението са били и свидетелите Х, но върху техните длани не са установени следи от тротил. На следващо място такива са намерени върху вътрешната част на купето и багажника на колата и върху якетата на подсъдимите, където не биха могли да попаднат по друг начин освен чрез пряко пренасяне от ръцете на лица, боравили с тротил. Твърдението на защитника на В. , че автомобилът е ползван от служители на полицията, които са били на местопрестъплението и биха могли да “внесат” следи от взрива, не дава обяснение за наличието на микрочастици от него върху ръцете на двамата подсъдими и облечените от тях якета,които вече са били извън колата. В атакувания съдебен акт много внимателно са обсъдени и цитираните от жалбоподателите показания на свидетелите Б, В. и Х. и данните от разпечатките за проведените от мобилните телефони на подсъдимите разговори в нощта на престъплението. Те са детайлно анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал,включващ и обясненията на касаторите. Съдът е съпоставил конфронтиращите се групи доказателства и е изложил убедителни и логични съображения защо отхвърля тази от тях, с която защитата свързва твърденията си за невинност на жалбоподателите. Той е констатирал, че те не изключват възможността подсъдимите да изминат разстоянието от мястото на проведените разговори до местопрестъплението при това в краткия времеви отрязък, когато е осъществен взрива. Тази възможност , съчетана с неопроверганите данни за наличието на микрочастици от тротил по ръцете и дрехите им, както и показанията на св. Б, очевидец на деянието, е логично вписана в системата от доказателства, които установяват по достатъчно категоричен начин авторството на деянието. Това заключение на въззивния съд не е произволно, а подкрепено от цялата доказателствена съвкупност, поради което не е налице нарушение на чл.303 от НПК и напълно е било изключено приложението на чл.304 от НПК за оправдаване на подсъдимите. Оплакванията за нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания са базирани изцяло върху оспорване на авторството на деянието, поради което , по изложените по-горе съображения , също следва да се оставят без уважение. Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 15 от 25.02.2009 г. по внохд № 733/2008 г.на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.