Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 24.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ:Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2102/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. В. М. против решение № 309/13 от 23.08.2013 г. по внохд №784/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, „като наложеното наказание е явно несправедливо”, след което се излагат аргументи за допуснато от съда отклонение от принципните разпоредби на чл.36 и чл.54 от НК, обусловило определяне на завишена по размер санкция. В заключение се отправя искане за нейното намаляване в рамките на касационната проверка. В съдебното заседание пред настоящия съд подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Кюстендилският окръжен съд с присъда № 20 от 28.05.2013 г. по нохд № 218/2013 г. признал подсъдимия С. В. М. за виновен в това, че на 15.02.2013 г. в гр.Дупница отнел сумата 385 лева от владението на Б. П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила / нанесъл юмручни удари в областта на лицето и стомаха на пострадалия, повалил го на земята и издърпал парите от задния му джоб/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1,т.4 във връзка с чл.198, ал.1, пр.1-во вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК и чл.373, ал.2 от НК и чл.58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, които да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25,ал.1 от НК съдът групирал това наказание с наложеното по нохд № 585/2013 г. от Районния съд в гр. Дупница и постановил изтърпяване на по-тежкото от тях – четири години лишаване от свобода. На основание чл.25,ал.2 от НК съдът приспаднал изтърпяната част от наказанието, определено по нохд № 585/2013 г. от Районния съд в гр. Дупница. В полза на пострадалия били присъдени 385 лева, представляващи обезщетение за понесените имуществени вреди, както и 1000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди , ведно със законните лихви. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският апелативен съд с решение № 309/13 от 23.08.2013 г. по внохд № 784/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Редакцията на подадената жалба налага изясняване на пределите на касационната проверка. Жалбоподателят, макар да цитира текста на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, не се позовава на неправилно приложение на закона във връзка с правната квалификация на деянието, като ограничава оплакванията си единствено до твърдение за несъответствие между наказанието и тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Така разтълкувана жалбата съдържателно се свежда до касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и ще бъде разгледана в този формат. Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В резултат на този процесуален избор възникнала възможността наказанието му да бъде индивидуализирано по привилегирования ред на чл.58а от НК, който предходните инстанции стриктно спазили. В обжалваното решение /на стр.4/ се съдържа подробен отговор на поддържаните и пред настоящия съд твърдения за пренебрегване на смекчаващите отговорността обстоятелства и надценяване на отегчаващите. Въззивният съд изрично отбелязал, че единственото смекчаващо обстоятелство - проявеното критично отношение към извършеното , не удовлетворява критериите на чл.55 от НК за изключителност или многобройност. Не е вярно твърдението на защитата, че тежкото семейно и материално положение на подсъдимия са останали извън коментар при съвкупната оценка на факторите чл.54 от НК. Напротив, в мотивите на въззивното решение е отбелязано, че не са събрани доказателства за близки на М., ,които да се нуждаят от неговите грижи. Настоящият съд също отбелязва, че по делото няма данни подсъдимият да се е намирал в екзистенциална безизходица, улесняваща престъпното му поведение. Не търпят укор и съображенията на въззивния съд относно степента на обществена опасност на инкриминирана дейност. Те са базирани на механизма на извършването й, който не кореспондира с преценката на защитата за отсъствие на „особена агресивност и интензитет” и свидетелстваща за „примитивизъм”.Установено е, че подсъдимият хладнокръвно проникнал в жилището на самотния възрастен човек, като преди това се опитал да включи и брат си в грабежа. М. отнел цялата пенсия на пострадалия без да прояви респект към старостта и свързаната с нея безпомощност и уязвимост. Тези обстоятелства, наред с богатото криминално минало на подсъдимия и неговата резистентност към превъзпитателния ефект на престоя в затвор, обуславят и правилно констатираната от съда висока степен на обществена опасност на дееца. Обобщено , не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Определеното наказание е справедливо и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 309/13 от 23.08.2013 г. по внохд №784/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.