Р Е Ш Е Н И Е                       № 250, София, 12 май 2010 година    В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 192 по описа за 2010 година.   Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Н. С. С. против решение № 13 от 25.02.2010 г. по внохд № 275/09 г. на Апелативния съд-гр. Бургас. Възразява се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК и се иска изменяване на решението с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – това по чл.128 НК, както и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Пред ВКС подсъдимият лично и защатата му поддържат подадената жалба, представят се писмени съображения. Повереникът на гражданския ищец изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение на оспореното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура също не намира причини за изменение на въззивното решение. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда № 138 от 25.11.2009 г. по нохд № 168/09 г. Окръжният съд-гр. Бургас признал подсъдимия С за виновен в това, че на 04.03.2008 г. в гр. Б. направил опит умишлено да умъртви В. П. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което на основание чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 16 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.45 ЗЗД е ангажирана отговорността на подсъдимия за причинените с деянието неимуществени вреди, като е осъден да заплати на Г. сумата от 30 000 лева ведно със законната лихва, считано от 04.03.2008 г. до окончателното й изплащане. Подс. С. е осъден да заплати държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск. С обжалваното решение БАС изменил присъдата като на основание чл.55, ал.1, т.1 и чл.58 от НК намалил наложеното на подсъдимия наказание на 8 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Касационната проверка е възможна само в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивната инстанция, тъй като с жалбата не се претендира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на изводите по фактите, а ВКС не установи наличието на такива, за които следи служебно. Няма причини да се оспори приетото за установено от фактическа страна. Последното е изведено от надлежно събрани и проверени по предвидения в закона ред доказателства и доказателствени средства. Възразява се, че подсъдимият не е действувал с пряк умисъл, поради което се иска преквалификация по чл.128 НК. Аналогично възражение е правено пред въззивния съд, който е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 НПК, като е посочил основанията, предопределили отхвърлянето му като неоснователно. Тези съображения изцяло се възприемат от ВКС, тъй като съответстват на фактите, закона, практиката по приложението му (по конкретно указанията, дадени с Постановление № 2/57 г. на Пленума на ВС на РБ – т.3) и правилата на формалната логика. Цитираното от защитата на подсъдимия решение на ВКС ІІІ-то наказателно отделение, не налага друг извод. Фактите, предмет на оценка по последното, няма как да се характеризират като идентични или поне сходни с тези, които са в основата на оспорваното сега решение. По аналогичен начин стоят нещата и с възражението, свързано с мотива на извършеното престъпление. Не е необичайно неустановяването на конкретния мотив за извършване на престъпление от вида на инкриминираното. Може да се посочат различни причини за това, но ВКС намира за необходимо да се спре само на тази, произтичаща от неправилно очертания на досъдебното производство кръг на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото. От друга страна, БАС правилно не е дал вяра на обясненията на подс. С. в тази им част. Доколкото мотивът не е съставомерен признак, касационната инстанция не възприема оценката на защитата на подсъдимия за неговата значимост. Наложеното наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. След намесата на въззивния съд, с приложението на чл.58 във връзка с чл.55 НК, допуснатата от първата инстанция несъответност между престъплението и наказанието, е отстранена. Няма основания за намаляване на определеното от БАС наказание. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му по размер са съобразени и то адекватно на обективното им значение. Намаляване на наказанието би предопределило снизходителност, каквото ВКС не може да си позволи. В рамките на предявеното с обвинителния акт обвинение, задължително и за настоящата инстанция, наказанието на подсъдимия е справедливо и способствува постигането на целите по чл.36 НК. Възражението срещу размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди е неоснователно. Същото се прави при съображения за липсата на доказателства, като не се държи сметка, че такива са налични относно възрастта на пострадалия, причинените му увреждания от деянието, извършено от подсъдимия. Обстоятелството, че предявеният иск е удовлетворен изцяло, не налага друг извод. Решаващият съд не е обвързан от исковата претенция, а само от изискванията на чл.52 ЗЗД. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 25.02.2010 г., постановено по внохд № 275/09 г. на Апелативния съд-гр. Бургас.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: