О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 365 Гр. София, 08.08. 2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 22.07.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 194/2022 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби срещу протоколно определение в о.с.з. на 18.11.2020 г. по в.т.д.№ 215/2020 г. по описа на АС – Велико Търново, както следва: 1/ На БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД – срещу определението в частта, с която съдът не се е произнесъл по присъждане на дължимите държавни такси, като правна последица от прекратяването на производството по делото, в резултат от направен отказ от иска от синдика на АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ ООД /н/, които според банката следва да се възложат в тежест на масата на несъстоятелността. 2/ На КАЛИНОВ СТРОЙ ЕООД и ИВЕНТ ПРО ЕООД – срещу посоченото определение, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявените искове по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ТЗ, на основание чл.233 ГПК, и съответно е обезсилено решение № 276 от 18.11.2019 г. по т.д.№ 71/2018 г. по описа на ОС – Габрово, постановено по тези искове. Първата частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане, тъй като с нея се обжалва несъществуващ съдебен акт. Освен това във връзка с направеното искане е постановено и определение № 18 от 20.01.2022 г., с което по реда на чл.77 ГПК съдът е осъдил АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ ООД /н/ да заплати държавна такса за въззивното обжалване в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на апелативния съд, в размер на 1 972 311.35 лв., която да се събере от масата на несъстоятелността, т.е. искането на банката е удовлетворено. Не на последно място, посоченото определение е във функционална зависимост от влизане в сила на определението за прекратяване на делото. В следващите две частни жалби се съдържат оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че жалбоподателите - кредитори на несъстоятелния длъжник, са встъпили в процеса като съищци, а и имат самостоятелно право на иск. Твърди се, че те не са давали съгласието си синдикът да направи отказ от иска по чл.135 ЗЗД, както и че последният не ги обвързва, респективно не може да обуслови прекратяване на производството по делото на това основание. Против частните жалби е постъпил писмен отговор от ББР АД със становище, че същите са недопустими. Сочи се, че жалбоподателите не са конституирани като съищци, а като трети лица – помагачи на ищеца, качество, което са изгубили с депозирания от последния отказ от иска. Евентуално се излагат и подробни съображения за неоснователността на частните жалби. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Частните жалби на КАЛИНОВ СТРОЙ ЕООД и ИВЕНТ ПРО ЕООД са подадени в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.1 ГПК. Обстоятелството, че жалбоподателите са трети лица - помагачи на страната на ищеца, не ги лишава от процесуална легитимация, още повече, че те имат правен интерес искът да бъде уважен, докато отказът от иска е равносилен на признание за неговата неоснователност и зачитането му от съда поражда сила на пресъдено нещо в същия смисъл /вж. ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, мотиви на т.6/. Предвид изложеното, частните жалби са допустими, а по същество – и основателни. Съгласно задължителните указания на ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ частната жалба, не е обвързан от посочените в нея основания за обжалване. За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е съобразил направения от синдика на АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ ООД /н/ с молба от 15.10.2020 г. отказ от предявените на основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ТЗ искове срещу ББР АД и дружеството в несъстоятелност, като е намерил, че е налице хипотезата на чл.233 ГПК, поради което е прекратил въззивното производство и е обезсилил постановеното първоинстанционно решение по т.д.№ 71/2018 г. по описа на ОС – Габрово в тази част. Определението е неправилно. При постановяването му не е направена преценка, дали синдикът има правомощия да прави отказ от иск по чл.135 ЗЗД, попадащ в хипотезата на чл.649 ТЗ. Действително, в разпоредбата на чл.621а ал.3 т.3 ТЗ, касаеща особените правила в производството по несъстоятелност, не се съдържа изрично ограничение синдикът да оттегли или да се откаже от предявен иск по чл.135 ЗЗД, както това е предвидено за исковете по чл.645, 646 и чл.647 ТЗ. Разпоредбата следва да се тълкува корективно, тъй като съдържа законодателна непълнота. Тя е въведена в закона през 2006 г. /ЗИДТЗ, ДВ, бр.36/2006 г./, като нейната ал.3 съдържа изключения от предвидените отклонения в развитието на общото исково производство, уредени в ГПК, в частност – относно възможността на ищеца да се разпорежда с предмета на спора по смисъла на чл.232 и чл.233 ГПК, които правила не се прилагат в производството по несъстоятелност. Смисълът на тези изключения е ясен – предявявайки посочените искове, синдикът не защитава свои лични права, а като орган на несъстоятелността действа в интерес на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, с цел тяхното пълно и справедливо удовлетворяване, съответно и решенията по тези искове засягат правната сфера на всички кредитори /чл.649 ал.5 ТЗ/. Поради това, след като синдикът е формирал преценка да упражни правата си по чл.649 ТЗ, законът му забранява да я променя в хода на процеса. Същевременно разпоредбата на чл.649 ТЗ е изменена през 2013 г. /ЗИДТЗ, ДВ, бр.20/2013 г./ и в нея допълнително е включен и искът по чл.135 ЗЗД. Той също е иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на закона и се подчинява на същия правен режим. При последното изменение законодателят е пропуснал да промени съответно и разпоредбата на чл.621а ал.3 т.3 ТЗ, но от това не следва, че синдикът може да се откаже от предявения иск по чл.135 ЗЗД. Видно е, че чл.621а ал.3 т.3 ТЗ включва всички искове по чл.649 ал.1 ТЗ, без иска по чл.135 ЗЗД. Съгласно чл.46 ал.2 ЗНА, сходните хипотези следва да се разрешават еднакво, като се прилагат правилата за подобни случаи, ако това отговаря на целта на нормативния акт. С оглед изложеното следва да се заключи, че разпоредбата на чл.621а ал.3 т.3 ГПК намира приложение и по отношение на иска по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност. От това следва, че синдикът няма правомощия да прави отказ от иска по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ТЗ, съответно в този случай въззивният съд не може да приложи правилото на чл.233 ГПК и да прекрати производството по делото, както и да обезсили обжалваното решение, поради десезирането му да разреши спора. По изложените съображения обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.11.2020 г. по в.т.д.№ 215/2020 г. на АС – Велико Търново за прекратяване на производството по делото и за обезсилване на решение по т.д.№ 71/2018 г. по описа на ОС – Габрово в частта относно предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ТЗ, на основание чл.233 ГПК. ВРЪЩА делото на АС – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: