Ключови фрази
Установителен иск * апорт * описание на непарична вноска * търговско дружество с държавно участие в капитала


7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177
С., 24,02,2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 958 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по две идентични като съдържание и оплаквания касационни жалби – на Г. популярна кооперация и от трето лице - неин помагач в процеса, а именно варненското [фирма], подадени срещу въззивното решение № 548 на В. ОС, ГК, от 29.ІV.2009 г., постановено по гр. дело № 865/08 г., с което – на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ - спрямо посочената кооперация е било признато за установено, че по силата на извършен апорт в капитала на ответното [фирма] – С. последното е станало собственик на недвижим имот в к.к. „Свв. К. и Е.”, област В., представляващ УПИ VІ-113 от кв. 16 по плана на този град с пространство от 7 960 кв.м. и ведно с построената в този терен двуетажна масивна сграда с приземен етаж и разгъната застроена площ от 1 530 кв.метра, като на основание чл. 431, ал. 2, изр. 3-то ГПК /отм./ е бил отменен констативният нотариален акт за легитимиране като собственик на същия имот кооперацията-настоящ касатор.
Идентичните оплаквания на двамата касатори, поддържани в жалбите им, са за постановяване на атакуваното с тях въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на всяко едно от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това те са претендирали касиране на решението на В. ОС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде отхвърлен като неоснователен положителният установителен иск на ответното по касация [фирма] – С. за собственост върху гореописания имот край В..
С определение № 624 от 12.VІІІ.2010 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение въззивното решение № 548 на В. ОС, ГК, от 29.ІV.09 г. по гр. д. № 865/08 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото е бил възприет формулираният в изложенията на двамата касатори материалноправен въпрос: за процедурата по извършване на апорт в капитала на търговско д-во с преобладаващо държавно участие - в аспекта на необходимостта от такова описание на непаричната вноска, позволяващо съответният имот да е в достатъчна степен индивидуализиран и в случаите, за които изискванията на чл. 72 и 73 ТЗ не намират приложение.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция Габровската популярна кооперация, както и третото лице неин помагач в процеса [фирма]-гр. В., поддържат жалбите си чрез своите процесуални представители по пълномощие, като всеки един от тях е изложил обстойно мотивирани съображения в писмени бележки по делото.
Ответното по касация [фирма] - С., редовно призовано, не е участвало със свой представител, поради което меродавно е писменото становище на пълномощника му адв. Ш. от АК-Г. за неоснователност на поддържаните от двамата касатори оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение и за присъждане на разноски в размер на 3 000 лв.
Като взе предвид оплакванията и доводите на двамата търговци касатори, както и защитната теза на ответното по касация [фирма]-С. по б. „е” от изложението на процесуалния му представител по пълномощие и провери материалната и процесуалноправна законосъобразност на атакуваното въззивно решение, вкл. досежно индивидуализацията на процесния апорт, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, прие следното:
Касационните жалби на Г. популярна кооперация-гр. Г., както и тази на [фирма]-гр. В. – като трето лице-помагач на търговеца по чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ, са неоснователни.
Апортът е самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това дали се касае за начално или за последващо учредяването на дадено капиталово д-во внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. В общата хипотеза нормите, които уреждат самото извършване на апорта /вкл. и с предмет недвижим имот/ са императивни и тяхното нарушаване води до недействителност на разпореждането. Внасянето на недвижима вещ в капитала на д-во изисква тя да е надлежно конкретизирана, но действалото до 16.Х.2000 г. правило на чл. 172, т. 5 /отм./ ТЗ е свеждало това изискване единствено до посочване на „вида и стойността на непаричните вноски”. Впоследствие разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ТЗ в редакцията й към ДВ, бр. 84 от 13.Х.2000 г., която е била в сила към момента на извършване на процесната непарична вноска, поставя като изискване за валидно апортиране „пълно описание на вноската”, т.е. за индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска не би било достатъчно само посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост /арг. чл. 72, ал. 1 in fine ТЗ/, а предпоставя, че оценката, която има пряко отношение към целеното увеличение на капитала /в стойностно изражение/, е била надлежно основана от компетентните вещи лица върху такова „пълно описание” - наред с посочване на метода, по който е реализирано оценяването й.
Правилно /законосъобразно/ В. ОС е приел, че приложима към процесния случай на начално апортиране на недвижим имот в капитала на новоучредено търговско д-во с изцяло държавно участие е разпоредбата на § 10, ал. 2 от ДР на ЗПСК, която е била в сила към момента на извършване на непаричната вноска в началото на 2005 г. и съответно препраща към текста на чл. 2, ал. 2 от приетата със 179-то ПМС от 13.ІХ.1991 г. Наредба за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски д-ва с държавно имущество: за предварително осчетоводяване на резултатите от извършената по реда на ЗСч инвентаризация относно фактическа наличност на „активите в натурално и стойностно изражение”. Цитираната допълнителната разпоредба на приватизационния закон го характеризира като специален, който дерогира приложението на общия /чл.чл. 72 и 73 ТЗ/ досежно установената там форма на апорта – било с изменение на дружествения договор /за ООД/, било като към устава на д-вото /АД, респ. К./ се приложи писмено съгласие на вносителя „с описание на вноската” и „нотариална заверка на подписа му”. При това не само че регистърният съд не следва да изслушва заключение от специализирана съдебно-счетоводна експертиза, назначавана сред вещи лица от негов списък, което след приемането му по съответното фирмено дело да се представя в търговския регистър, но липсва и изискването съдия по вписванията да извършва последваща проверка за „правата на вносителя”. Предхождащата оценяването на дълготрайните финансови активи по счетоводна стойност инвентаризация на същите „в натурално изражение”, извършвана във форма на инвентаризационен опис, съответства на изискуемото в общия случай „пълно описание на непаричната вноска”, дори коренът на думата „описание” е от „опис”, а ноторно е, че с оглед предназначението, което има съответния недвижим имот, оценката ще е различна в зависимост от това дали се касае за земеделски зeми, за такива попадащи в границите на урбанизирани територии или за урегулирани или неурегулирани поземлени имоти в чертите на съответно населено място - според наличните кадастрални данни за това, намиращи отражение в този опис. В действителност по този ред е била оценена почивна база в курортния комплекс „Свв. К. и Е.” край В., състояща се от една масивна сграда върху „земя с площ от 8.5 декара”, което описание с оглед ограничения ареал на курорта се явява в достатъчна степен изчерпателно, за да индивидуализира непаричната вноска по вид и предмет. Съгласно чл. 23 от закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. от м. юли 1995 г. селищните образувания са с национално и местно значение, като МС определя тези с национално значение. Към дата 1.ІІ.2005 г. МС е обявил с т. 3 от свое Решение № 45/25.І.2005 г. „съществуващото” селищно образувание курортен комплекс „Св. Св. К. и Е.”, [община], област В. за такова от национално значение, а това със сигурност предпоставя зачитане на устройствената зона на този курорт, „в обхват и граници, отразени в структурната схема в мащаб 1:2000 и Специфичните норми и правила към тази зона”, както тя е била преодобрена със Заповед № РД-02-14-236/16.ІІ.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (Обн., ДВ, бр. 19 от 2001г.). Следователно, с посочването в т. 4 от Приложение № 2 към списъка на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на тогавашното [фирма], на площ и местонахождение на базата на габровското регионално звено на М. в селищното образувание курортен комплекс „Свв. К. и Е.”, е било постигнато достатъчно точно описание на процесната непарична вноска. В заключение, неоснователни в тази връзка са инвокираните в писмените бележки на касатора Г. популярна кооперация доводи, че по такъв начин юридически лица, чиито капитал е собственост на държавата, участвали в стопанския оборот при неравнопоставени или дори привилегировани условия, щом като актът, с който държавата е извършила процесния апорт, представлява неподлежащ на косвен съдебен контрол за законосъобразност в охранителното производство по вписване на апорта в търговския регистър индивидуален административен акт.
С оглед изложеното по релевирания от двамата касатори материалноправен въпрос жалбите им ще следва да бъдат оставени без уважение. Не следва отделно да бъдат обсъждани наведените на третото лице-помагач на кооперацията доводи за неправилност на атакуваното въззивно решение на В. ОС, тъй като всички те са извън материалноправния въпрос, по който касационният контрол е бил допуснат.
При този изход на делото пред ВКС, на ответното по касация [фирма]-С. /ищец по положителния установителен иск за собственост/ ще следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски в размер на платеното за един адвокат възнаграждение от три хиляди лева, като те бъдат разпределени поравно между задължените.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 548 на В. окръжен съд, ГК, от 29.ІV.2009 г., постановено по гр. дело № 865/08 г.
О С Ъ Ж Д А Г. популярна кооперация със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], КАКТО И третото лице - неин помагач в процеса [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТЯТ на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], бул. „Ц. шосе” № 125, бл. 5, ет. V, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, по 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ всеки един от тях, сборът от които суми представлява равностойността на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2












Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 958 по описа за 2009 г.