Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 101/2020 г.


гр. София, 11.01.2021 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1001 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 350 от 29.06.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 264 от 22.11.2019 г. (поправено с решение № 17 от 29.01.2020 г.) по в.гр.д.№ 444/2019 г. по описа на ОС – Ловеч, граждански състав.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато, след като едно първоинстанционно решение е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при отсъствие на заявен отвод, второто по ред първоинстанционно решение е постановено от същия съдия, който е постановил и обезсиленото първоинстанционно решение, произнасянето по който е преценено като противоречащо на Решение № 69 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 4941/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
С подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба на П. И. Ш. чрез адвокат С. С. от АК - Л. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответницата по касация Ц. И. Ш. чрез адвокат С. С. от АК – Л., както и ответниците по касация М. Ц. Й., Г. И. Г., И. Г. Г. и В. Г. Ж. и А. И. Ч., в подаден чрез адвокат В. А. от АК - Л. писмен отговор, поддържат, че касационната жалба е основателна.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:
С атакуваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 - 273 ГПК, ОС – Ловеч е констатирал, че делото за втори път се разглежда от въззивната инстанция. Първото решение на първоинстанционния съд (№ 162 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 382/2015 г. по описа на РС – Троян, ІІ състав) е постановено от районен съдия Светла Иванова. То е било обект на въззивен контрол, като с решение № 235 от 09.11.2018 г. по в.гр.д.№ 325/2018 г. на ОС – Ловеч решение № 162 от 08.06.2018 г. на РС – Троян е обезсилено (по съображения, че районният съд е разгледал непредявен иск) и е постановено, че делото се връща „на този съд за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск”.
След връщане на делото в РС – Троян, с определение № 28 от 16.01.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. на РС – Троян, районен съдия Светла Иванова постановява, че съобразно задължителните указания на ОС – Ловеч делото следва да бъде насрочено в открито заседание и насрочва такова за 18.02.2019 г. В същото приключва съдебното дирене, изслушва устните състезания и след приключването им се произнася с решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. по описа на РС – Троян, ІІ състав.
По подадената срещу последното въззивна жалба от Ц. И. Ш. и П. И. Ш. е образувано в.гр.д.№ 444/2019 г., с решението по което ОС – Ловеч приема, че служебната проверка относно валидността на съдебния акт приключва с извод за нищожност на решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. по описа на РС – Троян, ІІ състав. Въззивният съд се е мотивирал, че постановяването на съдебно решение от съдия, за който са налице основания по чл. 22, ал. 1 ГПК, както и липсата на мотиви (при констатация, че 41 абзаца от мотивите на двете първоинстанционни решения, включително всички мотиви по същество от фактическа и правна страна, са напълно идентични като текст), а така също поредицата от процесуалния действия и начина на изготвяне на съдебния акт, определят позицията, че поставеното на 15.03.2019 г. съдебно решение е нищожно.
По основанието за допускане на касационното обжалване:
Настоящият състав на съда споделя формираната практика на ВКС, обективирана с Решение № 69 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 4941/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., съгласно която дадените с т. 17 на ППВС № 1 от 10.11.1985 г. указания са актуални и при сега действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.). Съобразно тях, макар в закона да липсва нарочна регламентация в този смисъл, в хипотезите на нищожност и недопустимост на съдебно решение, когато делото се връща за ново разглеждане на същия съд, новото разглеждане на делото се извършва от съдебен състав, персонално различен от този, постановил порочното решение.
Независимо от това, нарушаването на забраната новото съдебно решение да бъде постановено от същия съдебен състав, не обуславя извод нито за нищожност, нито за недопустимост на съдебния акт. Такова решение е само неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК), поради което въззивният съд, сезиран с жалба срещу него, не разполага с правомощието да го обяви за нищожно или да го обезсили на това основание. В този смисъл са и указанията на ТР № 13 по гр.д.№ 5/1976 г. на ОСГК (съответно актуални и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г.). С оглед правомощията на въззивния съд по действащия ГПК (инстанция по съществото на спора, а не контролно-отменителна), той е длъжен да разгледа материалноправния спор, независимо от допуснатите в първата инстанция процесуални нарушения (извън случаите на нарушения, резултирали в постановяването на нищожен или недопустим първоинстанционен акт), които могат да бъдат ценени единствено като основание за посочване на нови доказателства за първи път пред въззивния съд (чл. 266, ал. 3 ГПК).
По основателността на касационната жалба:
Изложеното във връзка със значимия правен въпрос обуславя извод, че обжалваното въззивно решение на Окръжен съд – Ловеч е неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.
Независимо, че второто по ред първоинстанционно решение на Районен съд – Троян е постановено от същия съдебен състав, постановил обезсиленото решение № 162 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 382/2015 г., това нарушение не прави повторния съдебен акт нито нищожен, нито недопустим. Нещо повече – при условията на т.нар „ограничен въззив” въззивната инстанция не разполага с правомощието да следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. По отношение на тях приложимо е ограничението по чл. 269 ГПК („посоченото в жалбата”), а в конкретния случай въззивната жалба не съдържа оплакване за допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо, при проверката за законосъобразност на решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. на РС – Троян окръжният съд не е бил овластен да се произнася по въпроса за правилното приложение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК при повторното разглеждане на спора от районния съд.
В мотивите на атакуваното решение изводът за нищожност на първоинстанционното решение е свързан и със становището, че волята на районния съд е неразбираема, тъй като в мотивировъчната част на решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. на РС – Троян е използвана голяма част от мотивите на решение № 162 от 08.06.2018 г. по гр.д.№ 382/2015 г. на РС – Троян. Следва да се подчертае, че изискванията за яснота и разбираемост на волята на съда като предпоставки за постановяване на валиден съдебен акт са относими към правораздавателната воля, обективирана в диспозитива на акта. В случая решение № 89 от 15.03.2019 г. на РС – Троян удовлетворява изискванията на чл. 236, ал. 1 и 3 ГПК относно формата за постановяване на валиден съдебен акт, като по ясен начин е постановено отхвърлянето на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на детайлно индивидуализирани недвижими имоти, спорни между страните по делото (посочени с имена, ЕГН и адреси). Извън това, преценката дали постановения с диспозитива резултат се обосновава от изложеното в мотивите (включително при пълно отсъствие на мотиви) е относима не към валидността, а към правилността на съдебното решение и се извършва отново при съблюдаване на ограничението по чл. 269 ГПК.
Изложеното мотивира извод, че обжалваното въззивно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за разглеждане на материалноправния спор, повдигнат от Ц. И. Ш. и П. И. Ш., при което следва да бъдат упражнени правомощията, регламентирани с чл. 269 ГПК. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство – чл. 294, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивно решение № 264 от 22.11.2019 г. (поправено с решение № 17 от 29.01.2020 г.) по в.гр.д.№ 444/2019 г. по описа на ОС – Ловеч, граждански състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: