Ключови фрази
Частна жалба * преклузивен срок * отмяна решения на общо събрание

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№381

София, 15.11.2010 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 626 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на О. срещу Определение № 633 от 10.05.2010 год. по ч.т.д.№ 376/2010 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено тази част от решението от 05.02.2010 год. по т.д.№ 20/2009 год. (имаща характер на определение) на Пловдивския окръжен съд с която съдът е прекратил производството по предявеният от Общината срещу „Градски транспорт – П. иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на дружеството, проведено на 23.12.2008 год. За да прекрати производството, ПдОС се е позовал на това, че искът е преклудиран, тъй като е предявен след изтичане на 14-дневния срок, който за Общината тече от датата на ОС, тъй като на него тя е била представлявана от пълномощник.
В частната касационна жалба на Общината се съдържа искане за отмяна на определението на Б. и се излагат доводи за неправилност на преценката на съда по отношение началото на срока. Последователно подържаната теза е, че този срок тече от датата на узнаването, тъй като пълномощникът А. П. е уведомил Общината в качеството и на акционер за взетите решения с доклад до Общинския съвет и до заместник кмета едва на 12.01.2009 год. От тази дата би следвало да тече 14-дневния срок и предявеният на 15.01.2009 год. иск не е преклудиран.

В представен по реда и в срока по чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор ответник „Градски транспорт-П. е изразил становище, че липсват основания за касационен контрол и евентуално – за неоснователност на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Конкретен правен въпрос не е формулиран, но от изложението може да се изведе въпроса за началото на срока по чл.74 ал.2 ТЗ. Настоящият съдебен състав счита, че е не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос, доколкото позоваването е на решение на 5-членен състав на ВС РБ от 1995 год., което не съставлява задължителна практика.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото съдебна практика по сходен казус е налице. С постановеното при действието на ГПК-2007 год. Определение № по ч.т.д.№ 538/2010 год. на ВКС-ТК, съставът на І т.о се е произнесъл по поставения по-горе въпрос, но в хипотезата, когато на проведеното Общо събрание (ОС) не е присъствал членът на дружеството или негов представител. В този случай се прави разграничението дали е спорно или безспорно уведомяването на съдружника/акционера за датата на провеждане на Общото събрание (ОС) и оттук - дали се налага обикновена констатация по чл.74 ал.2 ТЗ или за обективно съединен иск с правно основание чл.74 вр.чл.139 ал.1 ТЗ.
В настоящия случай казусът касае другата хипотеза на чл.74 ал.2 ТЗ – акционерът, чрез свой представител е присъствал но ОС и това обстоятелство е безспорно. Спорно е дали датата на ОС или уведомяването на доверителя (Общината) решенията на общото събрание поставя началото на преклузивния срок. Правилно е тълкуването на законовата разпоредба, направено от състава на П.. Узнаването на упълномощителя за съдържанието/естеството на взетите решения на ОС е без значение в случай, че негов редовно упълномощен представител и присъствал при вземането им. В този случай 14-дневният срок започва да тече от датата на ОС и с изтичането му, правата на съдружника/акционера се преклудират.
За прецизност, ще следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е следвало да направи констатация относно срока своевременно т.е. преди постановяване на решението си в който случай би било избегнато раздвояването на производството. А ако преценката му относно допустимостта на иска би била неправилна, делото би подлежало на връщане за ново разглеждане и произнасяне по същество в една негова част при наличието на въззивно решение и депозирана касационна жалба в друга част.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ в сила Определение № 633 от 10.05.2010 год. по ч.т.д.№ 376/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.