Р Е Ш Е Н И Е № 96 Гр.София, 04 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 270/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 429/22.11.12 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.1031/12 г., е потвърдена присъда № 237/21.08.12 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 33 състав по Н.Д.3624/12 г. С последната подсъдимият П. П. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.29,ал.1,б.Б вр.чл.26, ал.1 НК, определено му е наказание девет години лишаване от свобода, което на основание чл.373,ал.2 НПК вр.чл.58 А,ал.1 НК е намалено с една трета и финално е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години. На основание чл.61,т.2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на лишаването от свобода, без да е постановено дали това трябва да стане в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. И. е осъден да заплати на конституираната гражданска ищца Д. С.-И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 624 лв.и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. Недоволен от оповестения съдебен акт на САС е останал подсъдимият, който го атакува чрез своя защитник, релевирайки касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Моли се същият да бъде изменен и наложеното наказание да бъде намалено. В съдебно заседание пред ВКС самият подсъдим и неговият служебен защитник настояват жалбата да бъде уважена с изложените в нея основания. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Гражданската ищца С.- И., редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатото в нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Единственият съществен проблем, стоял на практика пред съдилищата по същество, се отнася до това какво наказание следва да бъде наложено на И.- от страна на първата инстанция, и дали определеното такова не е явно несправедливо-за втората инстанция. Последната е взела отношение по казаното пред нея в хода на второстепенното разглеждане на делото, обмислено в светлината на съображенията на СГС, с която аргументация върховната съдебна инстанция по наказателни дела се съгласява. Съдилищата по фактите са зачели като смекчаващо обстоятелство младата възраст на дееца, САС с определени резерви, и нищо повече от нея. В този смисъл не може да се сподели тезата по жалбата,че е било игнорирано третираното обстоятелство въобще. Липсата на отчитане да друг смекчаващ отговорността фактор е обяснима. Независимо че подсъдимият е дал съгласието си, според жалбата, а според настоящата инстанция сам е поискал чрез своя защитник първостепенното разглеждане на делото да протече в процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК /л.65 на гърба и чл.66 от Н.Д.3624-12 г.по описа на СГС/, същото не може само по себе си да се счете за смекчаващо отговорността обстоятелство. И това е така, тъй като касаторът се е ползвал от привилегирована за него диференцирана процедура, която не е допустимо повторно да го облагодетелства само поради факта,че е поискана. Няма данни той да е оказал съдействие на досъдебното производство и в хода на същото да е признал извършване на отделните вменени деяния от общо инкриминираната му престъпна дейност, по какъвто начин да е подпомогнал разкриване на обективната истина. В този аспект са изложени съображения на СГС, с които ВКС се солидаризира. Затова, наред с неприсъствие на други, основателно спрямо И. не са обмисляни предпоставки на разпоредбата на чл.55 НК. По-нататък, видно от свидетелството за съдимост, подсъдимият е осъждан многократно, като част от осъжданията му са за престъпления, извършени от него като непълнолетен. Те всички са за рутинна углавна активност, демонстрират динамичен престъпен стереотип и показват, че изтърпяването на наложените наказания не е оказало нужното въздействие върху подсъдимия. Ето защо, с изключване на определящите квалификацията на деянието като опасен рецидив осъждания, поначало правилно съдимостта на дееца е определена като отегчаващ несъставомерен субективен елемент. Тя впрочем се противопоставя на потенциално поставената от защитата като оценима липса на житейски опит, включваема в осмислената млада възраст. Трето, самата конкретна престъпна деятелност по настоящото производство показва упорито неправомерно поведение, реализирано шесткратно в рамките на един месец. Вярно е, че насилието, упражнено от лицето, не е било брутално, но пък за сметка на това е било внезапно реализирано спрямо беззащитни сами движещи се жени, голяма част от тях в напреднала възраст, с цел лесно преодоляване на евентуална съпротива. С оглед казаното, характеристиките на настоящата фактология по престъпната дейност дават възможност да се заключи, както правилно е направил въззивният съд, висока степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с други извършвани такива от съответния вид. Четвърто, няма съмнение казаното от защитата, че целите на наказанието, прогласени в разпоредбата на чл.36 НК, изключват причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, а прокламират поправяне и превъзпитание на осъдения, възпирането му от извършване на престъпления, както и възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Надхвърлящо необходимата строгост, съдействащо за изпълнение на тези повели наказание, безусловно не влияе благотворно върху никое осъдено лице, озлобява го към човечеството и довежда до негови негативни личностни промени. Последното може да се проследи и когато осъденият спори по правилността на своето осъждане изобщо, и когато намира за налично неспазване на правилата за определяне на адекватно наказание, най-малко чрез негово завишаване. Но занижаване на последното също води до нарушаване на правилата, залагайки в себе си неизпълнение на целите на наказанието и недопринасяйки за справедливост нито по отношение на подсъдимия, нито по отношение на жертвата. В конкретния случай настоящата инстанция не може да се съгласи, че с определяне на наказание лишаване от свобода за срок от девет години, при превес на смекчаващи вината обстоятелства /очевидно младата възраст е възприета като съществено доминиращ несъставомерен облекчаващ субективен елемент/, макар и реално да са отчетени повече отегчаващи такива, намалено с една трета и финално отмерено на шест години лишаване от свобода, е постигнат явно несправедлив резултат,в противоречие с разпоредбата на чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. На последно място, никога не се е оспорвало обстоятелството, че конкретните данни по всяко производство, осмисляни на плоскостта на принципните прояви на съответна престъпна деятелност, дават основание за определяне на дължимото наказание по вид и размер. Няма подвеждане под общ знаменател на случаи, при които се проследява установена в правоприлагането консеквентност, налагаща определяне на наказание при условията на чл.55 НК /при бързо протекло производство/. Затова не може да се твърди, че има отклонение от такава практика, както е застъпено в жалбата на И.. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 429/22.11.12 г., постановено АС- София по В.Н.Д.1031/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/