Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 11.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 22.10.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 350 /2012 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ С. П. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „Ф. И.-Д. Б., С. Б.”, с адрес на управление в [населено място] против въззивно решение на Хасковския окръжен съд № 322 от 14.11.2011 год., по гр.д.№ 427/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Хасковския районен съд № 194 от 17.03.2011 год., по гр.д.№ 1437/2009 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], гр.София и Министерство на отбраната на Република България субективно пасивно съединен установителен иск, основан на чл. 124, ал.4 ГПК, за признаване на установено, че заповед № ОХ 238/24.03.1998 год. на Министъра на отбраната на Република България е неистински документ, поради неподписването и от министъра на отбраната към релевантния за спора момент - Г. А.. С определение № 320 от 14.05.2013 год. на ВКС, ТК е допуснат касационен контрол по отношение на горепосоченото въззивно решение на Хасковски окръжен съд, с оглед вероятната му недопустимост - обоснован с исковата молба правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ, с възможността за отмяна по чл. 303 ГПК на влезлите в сила решения между същите страни на Х. по гр.д.№ 730/99 год. и по гр. д. № 109/ 2005 год. по които дела документът е бил представен, но ищцовата понастоящем страна е пропуснала да го оспори в срока по чл.193, ал.1 ГПК, респ. чл.154 ГПК/ отм./. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила , изразяващо се в липсата на мотиви във въззивния съдебен акт и извършено от въззивния съд препращане изцяло към съжденията на първоинстанционния съд, на осн. чл.272 ГПК, както и незачитане материалната доказателствена сила на приложени по делото официални документи. Ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., е възразил по основателността на въведените касационни основания. Ответникът [фирма], гр.София не е взел становище в срока по чл. 287, ал.1 ГПК и при разглеждане на касационната жалба по същество. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с въведените касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: При постановяване на обжалваното решение, с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК за признаване на установено, че заповед № ОХ 238/24.03.1998 год. на Министъра на отбраната на Република България за апортиране в капитала на ответника ЗАД ”А.”, гр. София, като непарична вноска недвижим имот – магазин, находящ се в подблоковото пространство на [жилищен адрес] [улица] [населено място], с обща площ 106.33 кв.м. и с 5. 0013 % от общите части на сградата, както и правото на строеж върху държавна земя е неистински документ, тъй като не е подписана от лицето Г. А. - министър на отбраната на страната към този момент, решаващият съд е счел, че правният интерес на ищеца –ЕТ Б. от търсената по този ред защита е достатъчно обоснован с посочените в исковата молба възможности за евентуална отмяна по чл.303 ГПК на влезлите в сила решения на Х., постановени по гр.д.№ 730/1999 год. и по гр.д.№ 109/ 2005 год. между същите страни. С първото от тях е уважен предявен в обективно кумулативно съединяване ревандикационен иск по чл.108 ЗС на ЗАД ”А.”, гр. София срещу ЕТ С. П. Б. с фирма „Ф. И. – Д. Б., С. Б.” за отстъпване на собствеността и предаване владението на същия този недвижим имот, апортиран въз основа на процесната заповед в капитала на ищцовото АД и частично е приет за основателен иск по чл.236, ал.2 ЗЗД - за заплащане обезщетение за ползване на апортирания имот след прехвърлянето му от първоначалния наемодател -МО в собственост на ищеца - ЗАД ”А.”, гр. София и прекратяване на наемното правоотношение от страна на последния с едномесечно предизвестие, какъвто иск е бил разрешен и с второто от посочените по- горе решения, но за различен от предходното дело период. Решението на въззивния съд е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.3 на ТР № 5/ 14. 11.2012 год. на ОСГТК на ВКС недопустим е иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва постановеното по установителния иск решение като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязло в сила решение по друго дело, по което документът е бил представен, но без да е своевременно оспорен в срока по чл.193, ал.1 ГПК. Или, пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК, аналогичен на установения с чл.154 ГПК/ отм./, във висящ исков процес лишава страната от правото да оспори истинността на документа в друг по- късен момент, вкл. в самостоятелно исково производство чрез предявяване на установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК, поради неговото преклудиране. Следователно обжалваното въззивно решение на Х., като постановено в нарушение на разясненията в т.3 на ТР № 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС, е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото - на прекратяване. Истинността на процесната заповед № ОХ 238/ 24. 03.1998 год. на Министъра на отбраната на Република България не е била оспорена в срока по чл.154 ГПК/ отм./ - разпоредба, аналогична на чл.193, ал.1 ГПК, в образуваното по предявен срещу ЕТ С. П. Б. ревандикационен иск по гр.д.№ 730/ 1999 год. на Х., в което същата е била представена като писмено доказателство и обстоятелството, че в качеството си на ищец по установителния иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, последният не може да ползва решението като основание за отмяна по чл. 303 ГПК, изключва за него да е налице правен интерес от предприетата по този ред защита, което води и до недопустимост на така заявената установителна искова претенция. Ответниците по касационната жалба не са претендирали деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото пред касационната инстанция, съставът на ВКС,ТК не дължи произнасяне по отговорността за същите. Мотивиран от изложените съображения, ВКС, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.270, ал.3 ГПК, във вр. с чл.293, ал.4 ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 322 от 14.11.2011 год., по гр.д.№ 427/2011 год. и потвърденото с него решение на Хасковския районен съд № 194 от 17. 03. 2011 год., по гр.д.№ 1437/2009 год.. ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по предявения от ЕТ С. П. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „Ф. И.-Д. Б., С. Б.”, [населено място] срещу [фирма], гр.София и МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ установителен иск за признаване, че заповед № ОХ 238/24.03.1998 год. на Министъра на отбраната на Република България е неистински документ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: