Р Е Ш Е Н И Е     № 434     София, 28 октомври 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 397/2009 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият А. А. Х. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 19.12.2008 г., постановено по НОХД № И-4016/08 г. от Районен съд – гр. С., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице в качеството му на обвиняем при изрично изразено от него разбиране на клаузите и съответно съгласие с тях. Искането за възобновяване, подадено от осъдения А. А. Х., се позовава на допуснати процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и ново разглеждане на делото. Осъденият Х. не се явява, призовката изпратена на съдебния адрес за призоваване, посочен в искането за възобновяване, е върната в цялост, поради което е приложена и разпоредбата на чл. 353, ал.3 от НПК. Искането се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което осъденият А. А. Х. се е признал за виновен в това, че на неустановена дата през периода 25.07.2008 г. – 03.11.2008 г. в съучастие, в качеството си на подбудител и помагач с М. М. Г. , като извършител и М. А. М. Х. , като подбудител, умишлено е склонил Г. да причини средна телесна повреда на С. Б. З. и го улеснил чрез даване на разяснения, в резултат на което на 03.11.2008 г. Геочелов е направил опит да причини средна телесна повреда на З. с користна цел, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 131, ал.1, т.10 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 и ал.4 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години. ІІ. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Основните доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на осъдения, се свързват с неосигуряването на преводач от арабски език на български език. Назначаването на преводач на обвиняемия е задължително само, ако той не владее български език (виж чл. 21,ал. 2 и чл. 142, ал.1 от НПК). Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че владеенето на български език в степен, достатъчна за пълноценно участие в процеса се установява чрез словесен контакт, а не се извежда от факта, дали обвиняемото лице е български гражданин или не (Решение №79 по н.д. № 230/96 г., І н. о.). В конкретния случай са били налице убедителни данни, че осъдения Х. владее български език, не само говоримо, но и писмено. Видно от приложените към делото протоколи за разпит на обвиняем пред съдия (от 18.11.2008г. по НЧД № И – 3620/08 г., приложен към проекта за споразумение и от 18.12.2008 г. по НЧД № И 3995/08 г. по описа на СРС, приложен в кориците на досъдебното производство и към искането за възобновяване), осъденият Х. изрично е заявил, че владее български език писмено и говоримо. Нещо повече, при проведения разпит пред съдия на 18.12.2008 г., в отговор на въпрос, зададен от защитата на друг обвиняем, осъденият е заявил : “аз с моята ръка написах молбата да бъда разпитан и да сключа споразумение”. Молба с такова съдържание е била приложена към проекта за споразумение (виж молба вх. № 52193/08 г. от 11.12.2008 г. до СРП). При тези данни за съда, одобрил споразумение за решаване на делото, не е съществувало задължение да назначи преводач при условията чл. 21, ал.2 от НПК. В присъствието на а. , упълномощен лично от осъдения Х. , последният е заявил обстоятелствата по чл. 382, ал.4 от НПК, подписал е и декларация, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Всичко казано до тук, определя като неоснователни твърденията в искането за възобновяване, че незнанието на български език е ограничило правата на осъдения и е попречило да разбере обвинението, съдържанието на споразумението и прочие. В предвид на горните съображения и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Х. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 19.12.2008 г., постановено по НОХД № И-4016/08 г. от Районен съд – гр. С., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.