6 Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 27.09.2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива любка андонова при секретаря В.Стоилова изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1083/2016г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 02.11.2015г. по гр.д.№388/2015г. на АС Варна, с което частично е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1 , т.3 ЗОДОВ. Допуснато е касационно обжалване по въпрос за задължението на съда да постанови валиден съдебен акт при спазване диспозитивното начало по отношение на решението в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е частично недопустимо и моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Ответникът по жалба Р. А. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е валидно и правилно и моли да бъде оставено в сила в осъдителната му част. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение , е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Л. сума в размер на 15 000лв като обезщетение за неимуществени вреди в следствие на незаконното му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1 вр. 301, ал. 2 НК, както и за престъпление по чл.360 НК. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното му обвинение. Със същото решение, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева за неимуществени вреди и 3000 лева имуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Установено е по делото, че наказателното производство против ищеца в досъдебната му фаза е образувано на 01.07.2011г. като на същата дата ищецът Р. Л. бил задържан след проведена операция от служители на отдел „Вътрешна сигурност” при МВР за установяване извършването на престъплението „подкуп” – приел дар /банкнота от 50 лв./, които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения на младши разузнавач по линия „Издирване” в сектор „Криминална полиция” при Първо РУ „Полиция” на ОД на МВР-Д., предоставяйки информация на едно трето лице от информационните масиви на МВР, извън установения за това ред. На същата дата е бил привлечен като обвиняем за извършеното по-горе престъпление и с протоколно определение от съдебно заседание, проведено също на 01.07.2011г., в 18.00ч. по ЧНД № 329/11г. на Д., на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като определението е подлежало на незабавно изпълнение. Предварителното задържане на ищеца за срок от 24 ч. е било постановено със заповед от 01.07.2011г. на основание чл. 63, ал. ,т.1 ЗМВР /отм./. Установено е, че мярката за неотклонение на ищеца от „Задържане под стража” в „Домашен арест” е била изменена с определение 70/12.09.2011г. по ЧНД № 437/ 2011г. на ОС Добрич, потвърдено с протоколно определение № 235/20.09.2011г. по ВЧНД № 360/ 2011г. на Апелативен съд [населено място]. С протоколно определение № 81/02.11.2011г. по ЧНД № 523/2011г. по описа на ОС Добрич мярката за неотклонение „домашен арест“ е била променена в „парична гаранция“ в размер на 500лв., вносими в 7 – дневен срок. Констатирано е, че наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по внесения на 03.05.2012г. обвинителен акт против ищеца за извършено от него на 01.07.2011г. престъпление по чл. 302, т. 1 вр. 301, ал. 2 НК. С присъда от 17.01.2013г. по гр.д.№202/2012г. ищецът на основание чл. 9, ал. 2 НК бил признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.302, ал.1, вр.чл.301, ал.2 НК, деянието било преквалифицинато по чл. 360 НК, за това, че на 01.07.2011г. е разгласил сведения, чието разгласяване е забранено по чл.157, ал.3 ЗМВР и на основание чл.78 а НК му е наложено административно наказание глоба. Със същата присъда ищецът бил оправдан на основание чл.9, ал.2 НК за това, че на 24.06.2011г. в [населено място] разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.157, ал.3 ЗМВР по обвинение по чл.360 НК. Установено е, че с решение № 72/13.05.2013г. по ВНОХД № 50/ 2013г. на Апелативен съд [населено място] присъдата е била потвърдена, а въззивното решение е било оставено в сила с решение № 440/ 07.11.2013г. по н. д. № 1339/ 2013г. на ВКС, І н. о. При тези данни съдът е приел, че наказателното производство против ищеца е проведено за период от 01.07.2011г. до 07.11.2013г., когато с окончателен съдебен акт е потвърдена произнесената от първоинстанционния съд присъда – общо 2 години, 4 месеца и 7 дни. Съдът е посочил, че повдигнатото обвинение против ищеца по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 301, ал. 2 НК, по което същият е бил оправдан, е за тежко умишлено престъпление, тъй като предвиденото наказание е лишавано от свобода от 3 до 10 години - по арг. от чл. 93, т. 7 от НК. Съдът е приел, че от значение за търпените от ищеца неимуществени вреди е и воденото срещу него незаконно наказателно преследване за обвинение по чл.360 НК, което неминуемо също е оказало влияние върху психиката на ищеца. Посочено е, че по отношение на ищеца са взети две от най-тежките МНО – „задържане под стража”, търпяна за период от 2 месеца и 20 дни, както и „домашен арест” – за период от 1 месец и 13 дни. Съдът е изложил съображения за това, че вещото лице не е констатирало увреждащи състояния на психичния мир, нито психични заболявания като резултат от действията на полицията и прокуратурата. Констатирало е промяна на личността на ищеца от екстровертен в интровертен тип - затворил се е в себе си и е започнал да се притеснява, да обмисля какво е могъл да стори, както може или не може да говори, но тази промяна не е грандиозна за личността, а е от временен характер, който ще отшуми за период в зависимост от възможността личността да се справи с нея. При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че обезщетение в размер на 15 000лв. ще е справедливо. Съдът е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 60 000лв. Допуснато е касационно обжалване по въпрос за задължението на съда да постанови валиден съдебен акт при спазване диспозитивното начало по отношение на решението в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Настоящият състав намира, че на поставения за разглеждане въпрос въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата, намерила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решения : решение от 12.05.2014 г. на ВКС, по гр. д. № 7025/2013 г., II г. О, решение от 30.04.2010г. по т.д.№741/2009г. І т.о. на ВКС, решение от 08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г., ІV г.о. на ВКС и решение от 15.07.2013г. по гр.д.№14/2013г. на ІІ г.о. на ВКС се сочи, че съдът трябва да изгради изводите си въз основа на факти, които страните са имали възможност да обсъдят, съдът не може да обсъжда факт, чийто правни последици не се претендират от страната и да прави от него доказателствени изводи. Направен е извод, че когато съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то е разгледан непредявен иск в нарушение на диспозитивното начало. Предвид тези разрешения, които се възприемат от настоящия състав, следва да се заключи, че съдът при преценка основателността на доводите и възраженията на страните следва да изхожда от фактите, на които страните се позовават и не може да извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила. В конкретния случай съдът при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване е взел предвид и е обсъдил наличието на вредни последици и за това, че ищецът е бил оправдан по обвинение по чл.360 НК на основание чл.9, ал.2 НК за това, че на 24.06.2011г. в [населено място] разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.157, ал.3 ЗМВР. Въззивният съд е обсъдил факт, чийто правни последици не се претендират от страната в исковата й молба, а е направил и недопустими доказателствени изводи от него. Съдът, действащ в рамките на диспозитивното начало, прогласено в чл.6, ал.2 ГПК, е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, поради което е разгледал иск на непредявено основание, в нарушение на диспозитивното начало. В мотивите и диспозитива на въззивното решение съдът е определил едно общо обезщетение - както за оправдателната присъда за престъпление по чл. 302, т. 1 вр. 301, ал. 2 НК, вредите от която единствено ищецът е претендирал с предявения от нето иск, така и за оправдателна присъда за престъпление по чл.360 НК на основание чл.9, ал.2 НК за това, че на 24.06.2011г. в [населено място] ищецът е разгласил сведения, които не са държавна тайна, за която последният не е заявил претенция в исковата си молба, поради което постановения съдебен акт в своята цялост не е недопустим, но е неправилен. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, която е упражнявана само с оглед на обвинението по чл. 302, т. 1 вр. 301, ал. 2 НК, по отношение на което е постановено оправдателна присъда. Съдът не е отчел обстоятелството, че ищецът е понесъл наложените му ограничения за това обвинение и с оглед и на факта, че деянието било преквалифицинато по чл. 360 НК, за това, че на 01.07.2011г. е разгласил сведения, чието разгласяване е забранено по чл.157, ал.3 ЗМВР и на основание чл.78 а НК му е наложено административно наказание глоба. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 10 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда по чл. 302, т. 1 вр. 301, ал. 2 НК. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 10 000 лева до уважения от въззивния съд размер от 15 000 лева. Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : ОТМЕНЯ решение от 02.11.2015г. по гр.д.№388/2015г. на АС Варна, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 10 000/ десет хиляди/ лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Л. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 10 000/десетхиляди/лева до 15 000/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 07.11.2013г. до окончателното заплащане на сумата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: