1 Р Е Ш Е Н И Е № 560 С., 22.06. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Ю. Г. изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1670/2009 година. Производство по чл. 290 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на Х. Л. А. от Затвора, [населено място] срещу решение на Ловешкия окръжен съд от 31. 7. 2009 г. по гр. д. № 327/2009 год. Касационно обжалване е допуснато с определение от 27. 4. 2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с произнасянето на въззивния съд по процесуалноправен въпрос за липсата на надлежно предявен иск. При касационната проверка се установи следното: Х. А. е подал на 22. 1. 2007 г. молба до Ловешкия районен съд срещу Д. Л. – началник на Затвора П., за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди поради изтърпяване на наказание ”лишаване от свобода” над определения от съда размер. С допълнителнат молба А. е посочил като ответник М. на правосъдието, в чиято структура е затворническата администрация. За разглеждане на иска е образувано гр. д. № 59/2007 г. по описа на Ловешкия районен съд, който в хода на производството /определение от 6. 2. 2010 г./ е конституирал като контролираща страна Прокуратурата, на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. С друго определение /10. 10. 2008 г./, районният съд е конституирал Прокуратурата като ответник по иска, като се е позовал на задължението му да следи за процесуалната легитимация на страните по чл. 25 ГПК /отм./. С решение от 13. 2. 2009 г. Ловешкият районен съд е оставил без разглеждане иска на А. срещу М. на правосъдието като недопустим и осъдил Прокуратурата да му заплати обезщетение в размер на 1080 лв. за неимуществени вреди поради надлежаване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, като отхвърлил иска му за разликата до размер на сумата 6000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв.. Първоинстанционното решение е обжалвано от А. в частта за отхвърляне на иска му срещу Прокуратурата и от последната в осъдителната част. Ловешкият окръжен съд, с въззивно решение от 31. 7. 2009 г., е обезсилил решението на районния съд в обжалваната част и прекратил исковото производство по делото срещу Прокуратурата. Въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй-като ищецът не е насочил претенцията си срещу този ответник. Изводът на въззивния съд за липса на предявен иск срещу Прокуратурата е необоснован. Първоинстанционното производство е разгледано при действието на ГПК /отм./ и съгласно чл. 117, ал. 4 ГПК, ищецът може във всяко положение на делото в първата инстанция да привлече наред с първоначалния и друг ответник. След като тази процесуална възможност е гарантирана от закона на ищеца А., не може да се приеме, че липсва надлежно предявен от него иск срещу Прокуратурата. Особеността на конкретния случай е предизвикана от инициативата на първоинстанционния съд да конституира като нов ответник и Прокуратурата, преди да е било изразено изрично искане от ищеца А.. В последващото производство по делото той е изразил потвърждение на действието, с което е конституирана като ответник Прокуратурата, така че неговото волеизявление по чл. 117, ал. 4 ГПК е било фактически упражнено. При тези обстоятелства не може да се счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, защото съдържа произнасяне по непредявен иск. Първоинстанционният съд не е приложил точно закона относно последователността на действията на страната-ищец и на съда при конституиране на нов ответник, като се е позовал на задължението му да следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните, която е обусловена от спорното материално правоотношение, което в случая е квалифицирано по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, че правозащитните органи отговарят за изпълнение на наложеното наказание над определения срок. Първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че ищецът е затворник, не е имал процесуален защитник и като се е позовал на принципа на процесуалната икономия е разпоредил да се копират и представят на новоконституирания ответник всички документи по делото. Тези действия на районния съд е следвало да бъдат обсъдени от въззивния съд, във връзка с преценката му за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, доколко тези нарушения са съществени, в смисъл, че са накърнили процесуалните права и възможности на новоконституирания ответник. Изводът на съда, че изобщо не е бил предявен иск срещу Прокуратурата, не съответства на данните по делото и неправилно въззивният съд е прекратил исковото производство. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 31. 7. 2009 г. по гр. д. № 327/2009 г. на Ловешкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: