Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр.София, 22 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС ПЕТЯ МАРИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1357/2013 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Делото е образувано по ИСКАНЕ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ от осъдения К.М. Т., чрез упълномощеният от него защитник - адвокат М. М., на внохд №1327 /2013 г. на Софийски градски съд и за отмяна на постановеното по същото дело въззивно решение от 27. 05. 2013 год. С решението е потвърдена присъда от 03.05.2012 г. по нохд№15869/10 г. Софийския районен съд, с която подсъдимият К. М. Т. е признат за виновен в това, че на 27.03.2010 г. е причинил средна телесна повреда на М. В. Ц. ,изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост в дисталната част на десен горен крайник, поради което и на основание чл. 129 ал. 2, пр. 5, вр. ал.1, вр.чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. Със същата присъда,подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата М. В. Ц. сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието. В тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото разноски. В искането се изтъкват всички основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1-3 НПК на първо място се твърди, че е ограничено правото на защита на осъдения: обвинението не е формулирано от фактическа страна както при повдигането му, така и в обвинителния акт; липсва конкретизация на времето и средството за извършване на деянието, както и за механизма на причиняване вредоносния резултат. При постановяване на присъдата и съответно – на решението инстанционните съдилища не са изложили мотиви защо приемат едни, а отхвърлят като недостоверни други доказателствени източници. Пренебрегнати са доказателствата, които установяват невинността на подсъдимия. Законът не е приложен правилно; от доказателствата не може да се изведе умишлено посегателство върху телесната неприкосновеност на свид.Ц.. Налице е явна несправедливост на наказанието, което не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на определящите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. Иска се възобновяване на производството по делото, отмяна на съдебните актове и връщане делото в досъдебната фаза. Алтернативно се претендира оправдаване на осъдения с прилагане на чл.12, ал. 1 НК В открито съдебно заседание пред ВКС осъденият се явява лично и със защитата си адвокат М..Поддържат искането с изложените в него доводи. Основно се позовават на случайния характер на попадане удара с мотика върху ръката на пострадалата. Гражданската ищца М. Ц. редовно призована не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. В последната си дума осъденият заявява ,че не е искал да удари свидетелката Ц. Моли съдът да кредитира свидетелите, установяващи данни в подкрепа на защитата. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е допустимо. Подадено е в законния срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на възобновяване съдебен акт. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. При проверката не се установиха нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на осъдения. Твърдението в искането за непълнота в обстоятелствата на обвинението при привличането на Т. в качеството на обвиняем и в обвинителния акт, е неоснователно. Процесуалното действие "повдигане на обвинението" е насочено към гарантиране правото на защита на обвиняемия в един по-ранен етап на наказателния процес. В постановлението за привличане на обвиняемия К. Т. от 19.10.2010 год. (спр. на л.35-36 от досъдебното производство) са посочени необходимите реквизити на обвинението , които да осигурят реалното осъществяване на правото му на защита към този процесуален момент ; посочени са датата и мястото на издаване ; органът, който го издава, за да може да се провери неговата компетентност да извърши съответното процесуално действие; посочено е престъпното деяние по място, време и неговите фактически обективни и субективни признаци престъплението, и наказателния закон, по който е привлечен като обвиняем. Обвинителният акт, внесен срещу подсъдимия Т., не съдържа непълноти. Съдържанието му е съгласно изискванията по чл. 246 НПК и е изпълнило главното му предназначение - да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Посочени са фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването като време, място и начин на извършване, данните за личността на обвиняемия. Неоснователно се твърди, че при постановяване на присъдата и на решението, инстанционните съдилища не са изложили мотиви защо приемат едни, а отхвърлят като недостоверни други доказателствени източници. Няма пропуски в доказателствената дейност на съдилищата. Спазени са правилата по чл.13, чл.14 и чл. 107 НПК. Противоречивите по съдържание доказателствени средства са обсъдени внимателно и са съпоставени помежду им с всички останали доказателствени източници. При проверката на тяхната достоверност са използвани правилно и правилата на житейската и формална логика. Съдилищата по фактите са развили подробни съображения в мотивите си, по реда на чл. 305, ал.3 НПК, съответно - по чл. 339, ал. 2 НПК. С доказателствения анализ по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК, са преодоляни различията в показанията на изслушаните пред двете инстанции групи свидетели относно деянието и авторството. Съобразно с установеното от незаинтересованата към обстоятелствата на инцидента свидетелка С. и от заключението на СМЕ за вида и механизма на причиненото телесно увреждане на пострадалата и от данните в СМУ за причинените увреждания на свид.Ц., са проверени и ценени показанията на пострадалата свид.Ц., свид.В. – майка на пострадалата и на съпругът й – свид.Ц. Въззивната инстанция не е променила фактическите констатации на първата инстанция, като се е обосновала защо споделя кредитирането на показанията на пострадалата и на свидетелите - роднини от най-близкия й кръг. Възпроизведеното от свид. В., която е видяла първо удар от страна на подсъдимия с процесната дървена част от лопата по главата на свид.Ц., а след това и удар, нанесен върху ръката на дъщеря й – свид.Ц., е ценено в логическо съответствие с установеното от свид.Ц. и от показанията на свид.С. – непричастна към личността на пострадалата и на подсъдимия, свид.С.. Тя е установила кои са участниците в инцидента, като пряк наблюдател на случващото се между подсъдимия и свидетелите Ц. на инкриминираната дата. Възприела е пряко фактите на нападението с дървената дръжка от лопата от подс.К. Т. спрямо свид.Ц; че е прескочил оградата между двата имота, влязъл е в имота на пострадалата и съпругът й, и с едно дърво - „кюрек”, част от лопата, първоначално е започнал да налага свид.Ц., който бил клекнал до оградата и затискал кучето на подсъдимия да не навлезе в имота им, а след това е ударил свид.Ц. по главата и замахнал втори път в момент когато и свид.Ц. била до съпруга си. С. е потвърдила в показанията си казаното й от пострадалата, че е била ударена от подсъдимия по ръката. Тези данни съдилищата по фактите са съпоставили с изводите в заключението на СМЕ за вида и механизма на увреждането, който съвпада с изясненото от кредитираните гласни доказателствени източници. Некредитирането на втората група свидетели, отричаща участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, е на базата на изолираността на твърденията на свид.П. и свид.Т. – съпруга на подсъдимия, както и на обясненията на подсъдимия, че не е имало инцидент и физическа разправа от подсъдимия спрямо свидетелите Ц. Неоснователно се твърди в искането за възобновяване, че са били игнорирани от съдилищата оневиняващите доказателствени факти, съдържащи се в показанията на тези двама свидетели и в обясненията на подсъдимия. Съдилищата са намерили непреодолими противоречия в показанията на свид.П. и свид.Т. Обосновали са в мотивите на съдебните актове защо те не могат да бъдат източник на доказателствени факти. Този подход следва да бъде споделен от състава на ВКС, тъй като твърдяното от свид.П., че не е наблюдавал инцидента и в същото време е бил заедно със свид.Т., е в противоречие с показанията й, че от самото начало до края му е била на процесното събитие. Съдилищата по фактите са изложили убедителни мотиви защо не са кредитирали обясненията на подс.Т., които са изолирани от данните, установени от първата група доказателствени източници и не биха могли да бъдат източник на доказателствени факти, запазвайки съдържание само на средство за защита. Не е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Изводите за обективна и субективна съставомерност на деянието на осъдения по чл.129, ал. 2, вр. ал.1 НК са съответни на данните по делото и закона. Несъстоятелни са доводите на искателя, че от доказателствата не може да се изведе умишлено посегателство върху телесната неприкосновеност на свид.Ц. Съставът на ВКС споделя изцяло изводите в мотивите на присъдата, възприети и от въззивната инстанция, че деянието е извършено при пряк умисъл. В допълнение, за правна прецизност следва да се отчете, че разновидността на установената форма на вина, при което е извършено деянието на подсъдимия - пряк умисъл, изпълва критериите на „пряк алтернативен умисъл”. При тази разновидност на прекия умисъл, деецът иска да постигне целените общественоопасни последици спрямо алтернативно избрани обекти. От обстоятелствата по делото: мястото на което се е намирала пострадалата свид.Ц.в непосредствена близост до съпруга й - свид.Ц, към когото е било насочено нападението; средството, с което подсъдимият е замахвал – дървена дръжка на лопата към тях; нееднократността на замахването с дървената част на лопатата по посока главата на свид.Ц; обективираното от свид.Ц. намерение чрез протягането на ръката си да предпази главата на съпруга си от нападението, сочат за създадените представи в съзнанието на подсъдимия, че резултатът от предприетото от него нападение, с избраното от него средство ще засегне физическата неприкосновеност на всеки един от двата обекта, към които нападението едновременно е било насочено. В случая , за дееца не е имало значение дали спрямо всеки от тях - поотделно, или спрямо двамата – заедно ще бъде осъществено посегателството. Позоваването на чл. 12, ал.1 НК е несъстоятелно. Безспорно е установено, че нападението е инициирано от подсъдимият Т., който не е бил предизвикан от пострадалата към агресия и е недопустимо да се позовава на института на защита от непосредствено и противоправно нападение. Оплакването за несправедливост на наказанието е неоснователно. Съставът на ВКС изцяло споделя индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Отегчаващите отговорността данни са извън елементите от състава на престъплението. Добрите характеристични оценки и чистото съдебно минало законосъобразно са отразени в крайните изводи относно вида и размера на наложеното на осъдения наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Въз основа на тези мотиви , съставът на ВКС , ІІІ н.о. не намери основания за възобновяване на производството по делото по чл.422, ал.1,т.5 НПК , поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения К.М. Т., чрез упълномощеният от него защитник - адвокат М. М., за възобновяване на производството по внохд №1327 /2013 г. на Софийски градски съд и за отмяна на постановеното по същото дело въззивно решение от 27. 05. 2013 год., с което е потвърдена присъда от 03.05.2012 г. по нохд№ 15869/10 г. Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :