Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  346   гр. София, 11 ноември  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                      2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………......... в присъствието на прокурора … Чобанова …………………………………......... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 335 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против присъда № 25 от 31.03.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 105/09 г., с която е отменена осъдителната присъда на Благоевградския окръжен съд по н. о. х. д. № 136/07 г., а подсъдимите - Г. Д. К. и Ф. И. Г. са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Направено е искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнителните съображения пространно се коментират въззивните мотиви, които прокурорът намира за незаконосъобразни. Твърди, че материалният закон не е приложен правилно и съдът превратно е интерпретирал съвкупността от доказателства. В откритото съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитниците на подсъдимите настояват присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 25 от 31.03.2009 г. по в. н. о. х. д. № 105/09 г. Софийският апелативен съд е отменил присъда № 200 от 15.09.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по н. о. х. д. № 136/07 г. в частта, в която подсъдимите - Г. Д. К. и Ф. И. Г. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК , както и солидарно да заплатят сумата от 22 768 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди. Всеки от подсъдимите е признат за невинен в това, на 23.12.2000 г., на митница „Кулата”, в качеството си на длъжностно лице в съучастие като съизвършител да не е изпълнил служебните си задължения по чл. 74 от Закона за митниците и по т. 1.3, р. А „Формалности в отправното митническо учреждение” от Указанията за работа на митническите служители с Единен административен документ, издадени от зам. министъра на ф. и началника на ГУ „Митници”, с цел да набави облага за реалния получател на стоката и от това са настъпили значителни вредни последици – регистрация и легализация в страната на лек автомобил, марка „Ауди” S 6 с рама № WAUZZZ4BZYN0490321, обем на двигателя – 4132 куб. см. и мощност 250 kw/340 к.с., който е бил предмет на кражба в Испания, както и щета за държавния бюджет в размер на 22 768 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Отхвърлен е и предявеният граждански иск за имуществени вреди от Министъра на финансите. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. При задълбочена преценка на събраните и проверени доказателства Софийският апелативен съд е приел, че на 23.12.2000 г. на митница „Кулата” е бил заведен Единен административен документ № 5400/Т/81580, според който на митническата територия на страната е въведен при режим „транзит” лек автомобил, марка „Ауди” А 6, черен на цвят, с транзитен номер ZK 74479/12, с номер на рамата WAUZZZ4BZYN012550, с обем на двигателя 1781 куб. см. и мощност 150 к.с. Този ден подсъдимият Г. Д. К. и подсъдимият Ф. И. Г., на длъжност митнически инспектори, били на работа на трасе „Входящи”. Подсъдимият К. собственоръчно попълнил данни в клетка „Д” от митническата декларация – вписал текста „Вярно” и „Разрешавам въвеждането на стоката”, отразил и датата – „28.12.2000 г.”, до която лекият автомобил да се представи в получаващата митница – гр. П.. Върху цитираната клетка от декларацията бил поставен личният митнически печат на подсъдимия Г, а неизвестно лице положило своя подпис. Св. Т. осъществила документалния контрол. На 27.12.2000 г. митнически служител в получаващото митническо учреждение - гр. П. разрешил вдигането на стоката, а по митническа декларация № 5600/4-5072 за оформен внос били заплатени от името на св. Е митни сборове в размер на 3109 лева. Впоследствие автомобилът бил продаден и регистриран пред органите на КАТ. В хода на разследването по експертен път се установило, че отразеното в митническата декларация и в придружаващите документи не отговаря на действителните технически характеристики на моторното превозно средство, което представлявало лек автомобил, марка „Ауди” S 6 Quattro, V 8, произведен през 1999 г., с номер на рама WAUZZZ4BZYN049032, номер на двигател АQJ0001505 и със съответното оборудване и обзавеждане, обявен на 27.11.2000 г. за откраднат в Испания. Митните сборове, дължими за заплащане на държавата при внос на такъв автомобил (в т. ч. обем на двигателя 4132 куб. см., мощност 250/34 к.с.) възлизали на сумата от 25 877 лева. В протеста липсват възражения срещу установените по делото факти, които не се и различават съществено от изложените в обвинителния акт. Аргументацията е концентрирана срещу правното заключение, че възприетата фактология не съдържа всички елементи от състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. В изпълнение на процесуалните си задължения и съобразно указанията на Постановление № 2/1980 г. (Пл. ВС на РБ), Софийският апелативен съд аналитично е подходил към значимите по делото факти и прецизно е изследвал в какво точно се е състояло неизпълнението на служебните задължения от с. на подсъдимите, както и съответните нормативни актове, в които тези задължения са били посочени. По този начин е установил, че основният фактически състав по чл. 282, ал. 1 НК е запълнен от прокурора с такива правни норми, които не вменяват задължение на митническия инспектор. Защото разпоредбата на чл. 74 от Закона за митниците (ДВ, бр. 15/98 г.) дава право на митническите органи да извършват проверка на стоките, въведени на митническата територия на страната, а правилото по т. 1.3, раздел А „Формалности в отправното митническо учреждение” от Указанията за работа на митническите служители с Единен административен документ, издадени от зам. министъра на ф. и началника на ГУ „Митници” регламентира начина и данните, които се попълват в клетка „Д” на митническата декларация в отправното митническо учреждение при транзитно преминаване на стоки през страната. Съдържанието на цитираните правни норми позволява и на Върховния касационен съд да се убеди, че изводът е законосъобразен. Нито една от тях не създава императивно задължение на митническия инспектор да извършва проверка на стоките. Поначало нормативна уредба към момента на деянието изобщо не предвижда посоченото задължение и това става ясно както от текста на цитираните разпоредби, така и от множество други правни норми в Закона за митниците (напр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 6, чл. 44, ал. 2, чл. 77, ал.2, чл. 79, ал. 1 от същия закон) и в правилника за неговото приложение (в т.ч. чл. 160 и чл. 161 от ППЗМ, на които въззивният съд се е позовал). Извършването на проверка на стоките е закрепено като правомощие и представлява само една правна възможност, с която митническите органи разполагат в рамките на цялата съвкупност от различни действия, чрез които те могат да осъществяват митническия контрол. При липсата на конкретно нормативно задължение на митническите органи да извършват проверка на стоките, инкриминираните вредни последици, изразяващи се в разликата между платените и дължимите суми като митни сборове (при по-голяма митническа стойност на действително внесената стока от стойността на стоката съобразно обявеното в митническата декларация), не могат пряко и непосредствено да произтичат от бездействието на подсъдимите като митнически инспектори на митница „Кулата” - от неизвършването на физическа проверка на лекия автомобил, щом е възможно процедурата по обмитяването да протича и без митническите органи да извършват такава проверка. Принципно верни са и правните съображения, които въззивният съд е извел въз основа на фактическите обстоятелства по делото - в отправното митническо учреждение е бил деклариран режим „транзит” на колата, при който се разрешава пренасяне на въведената стока до получаващата митница. Вносните митни сборове са били изчислени при поставяне на лекия автомобил под режим „внос” в определеното митническо учреждение – гр. П.. В протеста прокурорът се противопоставя с възражения, които в своята същностна част се развиват по следния начин: дори ако правната норма на чл. 74 от Закона за митниците дава възможност за преценка на митническия служител дали да извърши проверка, указанията не регламентират единствено начина на попълване на декларацията в отправното митническо учреждение. С факта на попълване на клетка „Д” в Единния административен документ, за подсъдимия К за подсъдимия Г е възникнало задължение да проверят дали конкретното фактическо положение отговаря на отразеното в митническата декларация. Задължението за проверка е било изрично пояснено в свидетелските показания. Затова с бездействието си по изпълнение на служебни задължения и отразяването на неверни данни в клетка „Д” е налице изключителният принос на двамата подсъдими за настъпване на вредните последици (л. 4 от допълнителните съображения към протеста). Доводите са напълно неприемливи. На първо място, указанията, създадени във връзка с приложението на Наредба № 11/98 г. (отм.), която от своя с. е била издадена на основание чл. 68 от Закона за митниците, не могат да станат единствената нормативна основа за наказателната отговорност на подсъдимите по чл. 282 НК, ако те предлагат правно разрешение на същия въпрос, различно от регламентираното в Закона за митниците. Конкретният случай обаче не е такъв.казанията не въвеждат императивно задължение за проверка. На второ място, служебното задължение не може да се породи от последващото фактическо поведение на длъжностното лице – да се впише в клетка „Д” резултата (за съответствие/установени неточности) при извършената проверка. Поради своето естество задължението не може да се установява и само чрез свидетелските показания. Обективният признак от състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК несъмнено изисква задължението за определено действие по служба да бъде предварително регламентирано в конкретен нормативен акт, защото именно тогава от дееца ще може да се претендира неговото неизпълнение. Излишно е да се коментират съображенията на прокурора, че умисълът и специалната цел се извличат от начина, по който е била оформена клетка „Д” на митническата декларация. Това са аргументи за субективната с. , които биха имали значение единствено при условие, че деянието покрива обективните признаци на престъплението. Твърдението за отразяване на неверни данни в митническата декларация е основа и за следващото оплакване в протеста. Според прокурора съдът е бил длъжен да приложи закон за по-леко наказуемото престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, тъй като ръкописният текст в клетка „Д” от Единния административен документ е изписан от подсъдимия К, а положеният личен митнически печат принадлежи на подсъдимия Г. Ето защо съдът не е имал основание да приеме, че по делото не е установен извършителят на престъплението. Авторството, продължава прокурорът, не се изключва от факта, че подписът, положен в съответната клетка, не принадлежи на нито един от подсъдимите. Правните разсъждения са погрешни. За наличието на официален документ се изисква длъжностното лице да е спазило предвидения ред и форма за издавания документ (чл. 93, т. 5 НК). В тази връзка съдът е отчел т. 1.3, р. А от Указанията, която предписва, че при попълване на клетка „Д” от декларацията митническият инспектор в отправното митническо учреждение трябва да отрази трите си имена и длъжността, да постави личния си печат и да се подпише. Следователно, подписът на митническия инспектор се явява съществено условие. Той определя авторът на документа, а обозначавайки се чрез своя подпис, длъжностното лице обективира воля за съставяне на официалния документ и се ангажира с неговото съдържание. Поради това, като е съобразил установените фактически положения, че нито един от двамата подсъдими не е положил подписа си в клетка „Д” на митническата декларация, а присъствието само на личния митнически печат на подсъдимия Г изписването само на ръкописния текст от подсъдимия К не е достатъчно за да се приеме, че някой от двамата подсъдими е съставил официален удостоверителен документ с невярно съдържание, Софийският апелативен съд законосъобразно не е дал правна квалификация по чл. 311, ал. 1 от НК на инкриминираното им деяние. Обстоятелството, че в клетка „Д” на митническата декларация фигурира подпис на неизвестно лице е залегнало в обвинителния акт и е възприето от въззивния съд с помощта на графологическата експертиза. Затова всякакви други хипотези и предположения в този аспект по недопустим начин са намерили място в протеста. При условие, че материалният закон е приложен правилно към установените по делото факти и не е допуснато съществено процесуално нарушение, присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 25 от 31.03.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 105/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: