4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1790/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр.София, 12 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1790/2014 година Предмет на горепосоченото дело е въззивно решение на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена изцяло първоинстанционна присъда на Търговищкия окръжен съд. Присъдата – 31 от 10.ІV.2014 год. по нохд 170/2013 год., има различни части: наказателна и гражданска, осъдителна и оправдателна, за уважаване и за отхвърляне на граждански искове, части срещу подсъдимия К. К. А. и срещу подсъдимия Д. Х. Д.. Предметът на делото пред ВКС е определен и от подадените срещу въззивното решение – 114 от 25.VІІ.2014 год. по внохд 170/2014 год., жалби: от защитник на подсъдимия А. и от министъра на финансите като представител на държавата. Касационната жалба от името на подсъдимия А. е насочена срещу потвърждаването на наказателно- и гражданскоосъдителната част на присъдата. Другата касационна жалба е срещу гражданската последица от цялостното оправдаване на подсъдимия Д. – цялостното отхвърляне и на гражданския иск към него. Потвърдената от ВАС присъда на ТОС в наказателноосъдителната ѝ част е за данъчното престъпление, за което е бил обвинен А.: за извършеното на 14.V.2010 год. избягване на установяването и на плащането на данъчни задължения в особено големи размери (213000 лв.) – престъпление по чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, 6 и 7 НК (още защото деянието се състои в потвърждаване на неистина в подадената декларация, в използване на документ с невярно съдържание и в приспадане на неследващ се данъчен кредит). Наложеното наказание е 3 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 5-годишен изпитателен срок, и конфискация на лек автомобил. Гражданскоосъдителната част на потвърдената присъда е за плащането като обезщетение на посочената сума от 213000 лева. Другото обжалвано потвърждаване е на отхвърления граждански иск срещу оправдания Д. за плащането на обезщетение в размер на 128271 лева, като за тази сума той също като А. е бил обвинен, но в извършването на друго, отделно данъчно престъпление. Преобладаващата част и от двете касационни жалби се свежда до възпроизвеждане в пълни подробности на съответни части от съдебните актове, а претендираната неправилност е на практика само заявена с кратки позовавания на касационните основания, на нарушенията на материалния закон – и в двете жалби, на процесуалния – само в подадената от защитника на подсъдимия А.. Последният е поискал отмяна на въззивното решение, „ведно с произтичащите от това последици”, а другият жалбоподател, министърът на финансите-уважаване от ВКС на отхвърления граждански иск. Преди провеждането на съдебно заседание в тази инстанция, от страна на министъра на финансите и на оправдания подсъдим са изразени писмено становищата им „за”, съответно „против” касационната жалба, към която имат отношение. В съдебното заседание на ВКС присъствено участие освен прокурора е взела само защитник на оправдания подсъдим Д., но и двете страни съобразно своите процесуални функции са за оставяне в сила на обжалваното решение. ВКС намери, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. Би могло даже да се спори дали във вида, в който са изготвени, жалбите изобщо подлежат на разглеждане. По тяхната неоснователност обаче ВКС смята, че не би могло да има никакъв спор. Мълчаливо го признават даже обжалвалите страни – те не са успели да намерят никакви конкретни недостатъци в дейността на съдилищата (доколкото ВАС не е имал друга възможност освен да се присъедини към справедливо оценената като отлична работа на ТОС). При това положение и след като за ВКС не е възникнало задължение за конкретизиран в по-голяма степен отговор на подадените жалби, съставът на І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 114 от 25 юли 2014 год. по внохд 170/2014 год. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ