4 Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. С., 31.03.2011 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №706/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище[населено място] срещу решение №10 от 25.02.2010 г.на В. апелативен съд по в.т.д. №8/2010 г. , В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №395/28.10.2009 г. на ВОС постановено по гр.д.№543/09 по описа на съда, с което е уважен искът на К. А. М. Е.: [ЕГН] срещу касатора за сумата от 29 337,45 лева, дължими на отпаднало основание-чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част и е уважен искът за присъждане на лихва за забава върху горната сума за периода 14.03.2007 г.-14.05.2009 г. в размер на 9 227,78 лева. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове. Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд се е позовал на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 14.03.2007г.. Касаторът –ответник по иска виновно не е изпълнил поетите с договора задължения в качеството му на продавач по предварителния договор да построи и предаде на ищцата с акт 15 в срок до 30.09.2008 г.обекта, предмет на договора, което дава право на ищцата в качеството и на изправна страна заплатила при сключването на договора сумата от 15 000 евро, да развали чрез едностранно волеизявление предварителния договор и да иска връщане на горната сума на основание неоснователно обогатяване в хипотезата на отпаднало основание-чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД. Решаващият съд е приел, че договорът е развален едностранно от ищцата със самата искова молба, но е присъдил лихва-обезщетение за забава върху горната сума за периода, предхождащ завеждането на исковата молба в съда. Позовал се е на това, че след като страните сами са уговорили в договора/ т.9 ал.2 /, че купувачът има право при разваляне да получи всичко дадено по договора със законната лихва и съгласно общото правило на чл.88 ал.1 от ЗЗД относно обратното действие на развалянето на договора, то претенцията за лихва-обезщетение за забава за периода от авансовото плащане от ищцата на сумата от 15 000 евро до предяваването на исковата молба, с която се разваля договора, се явява основателна. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1,т.2 от ГПК по въпросите за изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед дължимостта на лихва за забава, поради противоречие на отговора в обжалваното решение с този даден в казуалната практика, посочена от касатора и приложена към жалбата: Р. № 1442/04.11.2003 по гр.д. №336/2003 , Р № 1528 / 31.07.2003 по гр.д. № 1285/2002 и Р №417 /20.03.2000 г. по гр.д. № 1488/99 г. . По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Настоящият състав на ВКС не споделя оплакването на касатора, че не се доказва авансовото плащане от страна на ищцата на сумата от 15 000 евро като част от договореното възнаграждение по договора, доколкото това обстоятелство е изрично удостоверено от текста на самия договор, който текст в тази част представлява частен удостоверителен документ, подписан от страна на самия ответник-касатор и доказва изявлението за получаване на сумата от него / аргумент от чл.180 ГПК/ , т.е. играе ролята на разписка за получената сума. Следващата вноска от цената в размер на 25 000 евро , ищцата се е задължила да заплати при снабдяването от изпълнителя-строител с акт 14 за процесния обект , какъвто не се доказва да е издаден. Следователно с плащането на уговорения в договора аванс ищцата е изпълнила задълженията си по него и се явява изправна страна, противно на наведеното оплакване в касационната жалба. От своя страна задължението на ответника като изпълнител по процесния договор да предаде на купувача обекта с акт 15 в договорения в т.8 от договора вид в срок до 30 .09.2008 г. не се доказва да е изпълнен от негова страна, което обосновава правото на ищцата да развали договора чрез едностранно волеизявление съгласно чл. 87 ал.2 от ЗЗД , без да дава допълнителен срок при положение, че в самия договор е уговорен краен срок за това. Развалянето е станало със самата искова молба, препис от която е връчен на ответника на 25.05.2009 г.. от което следва, че във всички случаи са изтекли 6- те месеца от началото на забавата, чието изтичане страните са уговорили в самия договор като предпоставка за разваляне на договора . С развалянето на договора подлежи на връщане и дадената като аванс по него сума от 15 000 евро-равностойни на 29 337,45 лева като дадена на отпаднало основание-чл.55 ал.1 от ЗЗД. Ето защо обжалваното решение в тази част се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. По отношение на дължимостта на лихвата за забава върху тази сума обуславящ се явява правният въпрос, по който е допуснато и касационното обжалване: за изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед дължимостта на лихва за забава. Настоящият състав на ВКС на основание чл.291 т.1 от ГПК счита за правилна практиката застъпена в представените от касатора две решения на ВКС постановени по реда на касационното обжалване по отменения ГПК и представляващи незадължителна практика на съдилищата/ Р. № 1442/04.11.2003 по гр.д. №336/2003 , Р № 1528 / 31.07.2003 по гр.д. № 1285/2002 и Р №417 /20.03.2000 г. по гр.д. № 1488/99 г./ и според която при положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата явяваща се след развалянето на договора с исковата молба като дадена на отпаднало основание, то по отношение на задължението и за връщане , длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва –обезщетение върху нея, съгласно чл.86 от ЗЗД. Ето защо няма основание за присъждането на лихва-обезщетение за забава за периода преди развалянето на договора, както незаконосъобразно, в противоречие с нормата на чл.84 ал.2 от ЗЗД е приел въззивният съд, поради което и решението в тази част следва да се отмени от ВКС и доколкото не се налага връщането на делото за извършването на допълнителни съдопроизводствени действия искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 9 227,78 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Настоящият състав не споделя правните доводи изложени в отговора на ответника по касационната жалба и поддържани в отрито заседание пред състава на ВКС, че присъждането на законната лихва за забава следва от уговорката в т.9 от самия договор, където това е изрично предвидено. Законната лихва се основава на предпоставките за дължимост уредени в самия закон -чл.84 и 86 от ЗЗД, а ако страните са имали предвид договорна лихва или компенсаторна неустойка, то е следвало да договорят това по недвусмислен начин в самия договор. По отношение на разноските : Съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ответника такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред съответните инстанции се заплащат от ищеца, съобразно отхвърлената част от исковете. Установява се размер на разноските на ответника, съгласно горните законови разпоредби в размер на 333,12 лева-общо, които следва да се понесат от страна на ищеца. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №10 от 25.02.2010 г.на В. апелативен съд по в.т.д. №8/2010 г. , В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение и е уважен искът за присъждане на лихва за забава за периода 14.03.2007 г.-14.05.2009 г. в размер на 9 227,78 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на К. А. М. Е.: [ЕГН] срещу [фирма] със седалище[населено място] за присъждане на лихва за забава върху сумата от 29 337,45 лева за периода 14.03.2007 г.-14.05.2009 г. в размер на 9 227,78 лева. ОСЪЖДА К. А. М. Е.: [ЕГН] да заплати на [фирма] със седалище[населено място] сумата от 333,12 лева общо разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №10 от 25.02.2010 г. на В. апелативен съд по в.т.д. №8/2010 г. в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: