Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 650 София, 12  май  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на деветнадесети декември две хиляди и осма година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Елена Величкова                                                                                                Ивета Анадолска   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Петя Маринова ............... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 592/2008 год. Подсъдимият Айян Октай Мехмед обжалва по касационен ред въззивно решение № 139/18 .VІІ.2008г. по внохд 138/2008г. на АС-В. Търново с доводи за всички касационни основания по съображения, които почти буквално повтарят въззивната жалба. И искането на жалбоподателя повтаря това до апелативния съд – да се преквалифицира деянието му по чл.354а, ал.3, т.1 НК и наложеното наказание намали по размер с прилагане на условното осъждане по чл.66 от Наказателния кодекс. В допълнение по чл.351,ал.3 НПК новите защитници на подсъдимия поддържат наведените касационни основания и с нови съображения – допуснати са нарушения на процесуалните правила на досъдебното и съдебното производство, които ограничават правото на защита на подсъдимия. Твърдят, че в нарушение на чл.219 НПК е извършено привличането към наказателна отговорност на подс. М. , че е нарушен и чл.118,ал.1 и ал.2 НПК като Цв. И. е разпитан като свидетел, макар че е заявил, че той е извършил обиск на подсъдимия, че не е доказано по надлежния начин подсъдимият да е държал наркотичното вещество с цел разпространение и че се касае до големи количества, поради което и е нарушен закона – касае се евентуално за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на установения значителен превес на смекчаващите обстоятелства, на реалната степен на обществена опасност на деянието, поради което и алтернативно искат да се намали по размер и приложи условното осъждане по чл.66 НК. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна изцяло и решението следва да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. намира: Подсъдимият А. О. М. е признат за виновен и осъден по чл.354а,ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 НК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим за това, че на 7.ІІІ.2008г. в Плевен без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в голямо количество – 50,539 гр. к. и 0,95 гр. м., всичко на обща стойност 4364,21лв. Както е посочено по-горе, доводите по жалбата са същите като тези пред въззивната инстанция. Обсъдени са и е посочено на какво основание не са възприети, така че решението съответства на изискванията по чл.339 НПК. Тези изводи не променят и наведените в настоящето производство съображения. Твърденията за нарушение на чл.219 и чл.118, ал.1 и ал.2 НПК не намират опора в доказателствата по делото. Развитата хипотеза е дала основание за добра теоретична разработка, но не позволява извод, че на досъдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, което ограничава процесуални права на привлечения към наказателна отговорност М. На л.1 от досъдебното производство е приложено уведомителното писмо до Окръжна прокуратура – Плевен и на него като уведомен се е подписал прокурор от тази прокуратура, който по-късно е изготвил и внесъл обвинителния акт в съда. А на протокола за обиск и изземване – л.2 от досъдебното производство, като извършител на това процесуално-следствено действие е посочено друго лице, поради което и ако Цв. И. е действал по Закона за МВР, това не го изключва от лицата, които могат да свидетелстват. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. След като у подсъдимия са намерени 50,539 гр. к., от които се изготвят множество дози за употреба от ползващи това наркотично вещество, както и 0,95 гр. м., изводът на съда, че се касае до държане на високорисково наркотично вещество в големи количества съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. „Количество” и „размери” не са еднозначни понятия, поради което и аналогията на защитата на подсъдимия с критериите по ТР 1/1998г. ОСНК е неправилно тълкуване на закона и не следва да се възприема. Неоснователно, по съображенията на въззивния съд защитата поддържа и че държаното наркотично вещество не е с цел разпространение. Количеството му и липсата на лична нужда от него за подсъдимия, обосновава по категоричен начин направения извод в обжалваното по касационен ред решение. Между впрочем това обстоятелство, не е от признаците на престъплението по чл.354а, ал.2 НК. Достатъчно е от обективна страна наркотичните вещества или техните аналози да са в голямо количество. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Първо, защото не е налице очевидното несъответствие между наложеното на подс. М. наказание и извършеното от него престъпление. И второ – при определянето му са съобразени високата степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на личността на подсъдимия, независимо от проявите му в обществото до извършване на престъплението. Взети са предвид и користните подбуди за извършването му, както и възможността да се осъществят целите на наказанието. По размер наказанието лишаване от свобода е в размер на минимума на санкцията по чл.354а, ал.2, изр. І-во НК, т.е. при превес на смекчаващите обстоятелства. Правилен е и извода, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да правят и най-лекото по закон наказание несъразмерно тежко, поради което и законосъобразно не се прилагат правилата по чл.55,ал.1,т.1 НК. Като констатация само, поради липса на протест следва да се отбележи, че въззивният съд не е провел до край правилото, защото е оставил в сила приложението на чл.55,ал.3 НК – на подсъдимия да не се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 139/18 .VІІ.2008г. по внохд 138/2008г. на АС-В. Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: