Р Е Ш Е Н И Е № 60181 гр. София, 15.07.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2132/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е образувано по касационна жалба на „Топлофикация - Габрово „ АД против решение № 259/31.10.2019 г. по т.д.№ 21/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 117/02.08.2018 г. , постановено по т.д.№ 114/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. С потвърденото решение, на основание чл. 379 ал. 2 и ал. 3 ГПК, съдът : 1 / приема за установено по отношение на всички абонати на „ Топлофикация Габрово„ ЕАД , че през периода 01.11.2016 г. – 17.02.2017 г. дружеството не е изпълнявало с грижата на добрия търговец законово вменени му задължения, като системно не е доставяло или е доставяло некачествена услуга на своите абонати, с което е нарушило Закона за енергетиката и утвърдените с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на КЕВР и прилагани от дружеството Общи условия, с което са засегнати неопределен, но определяем кръг лица и са им причинени значителни – имуществени и неимуществени - вреди и 2/ осъжда „Топлофикация Габрово „ЕАД , по отношение на потърпевшите абонати, да предприеме действия по реално начисляване на неустойките за недоставено количество енергия, съгласно Общите условия на дружеството, за периодите , в които не е доставяло топлинна енергия на своите абонати. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност – правилността на въззивното решение, потвърдило първоинстанционното в посочената по-горе част. Оспорва предявените искове да имат качеството на колективни, предвид това, че ищците са точно определен, а не определяем кръг лица, доколкото с исковата молба и последващите уточнения не е посочен допълнителен, квалифициращ за принадлежност към колектива, признак, освен качеството „абонат“ на ответното дружество – лица със сключен договор за доставка и пренос на топлинна енергия. Този кръг лица, според касатора, е отнапред известен : 4 409 клиенти, от които 4296 битови клиенти и 113 стопански. Независимо от непосочването на конкретен квалифициращ признак за принадлежност към колектива , в съответствие с посоченото в исковата молба - „ абонати … и много повече хора, чийто кръг е неопределен и определяем„ , касаторът намира, че съдът неправилно е уважил исковете и спрямо така заявената, неиндивидуализирана по групови белези общност. Страната оспорва допустимостта на осъдителния иск по чл. 379 ал. 3 ГПК, с довода, че решението по същия е практически неизпълнимо, а и не предпоставя начисляването на една и съща по размер неустойка на всички абонати, съгласно приложимите Общи условия, тъй като стойността на дължимата, но недоставена топлоенергия зависи от спецификите на всеки отопляем обект. Този довод е предпоставен от съображенията на въззивния съд, че така предявеният осъдителен иск е допустим, защото начислимата неустойка би представлявала една глобална сума, разпределима между всички увредени лица по равно. При това, предвидените в Общите условия неустойки са няколко, но съдът не е конкретизирал коя неустойка, за какъв вид неизпълнение, има предвид. В мотивите на първоинстанционния акт е посочено единствено, че в рамките на процесния период е установено многократно прекъсване на услугата по подаване на топлинна енергия, а в други периоди – подаването й с ниска температура. Така, според страната, и нарушението не се явява достатъчно индивидуализирано, а диспозитивът – неизпълним и на това основание. Касаторът акцентира на обстоятелството,че колективният иск цели установяване увреждане на колективния интерес и поправяне последиците от увреждане на колективния интерес, а не обезщетяване на лични вреди. Евентуалните съображения за неоснователност на исковете касаторът обосновава с липсата на доказателства за твърдяното нарушение – с обхвата и съдържанието му, съгласно твърденията на ищците, освен изявления на самите тях, с несъобразяването доказателствената стойност на представени от ответника доказателства – справка с данни от ежедневни сведения на бойлерна уредба за сезон 2016-2017 г., както и предвид съобразяването, с доказателствена стойност на признание занеизгодни факти, предложената от „Топлофикация Габрово„ ЕАД, но неодобрена от съда, спогодба по делото. Страната се позовава на съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, които въззивният съд е отказал да обсъди : неучредено надлежно процесуално представителство от всички ищци, в полза на ищеца Община Габрово; нарушаване процедурата по разгласяване предявяването на исковете - извършено такова и след определения от съда, по чл. 382 ал. 2 т. 2 ГПК, срок ; спиране производството по делото без съгласието на всички ищци. „Топлофикация Габрово„ ЕАД оспорва въззивното решение и в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№ 3174/14.09.2018 г. на дружеството срещу първоинстанционното решение, с което частично е прекратено, като недопустимо, поради отпаднал правен интерес, производството по обективно кумулативно предявени, с уважените претенции на ищците, искове: за осъждане ответника да предприеме действия по превеждане на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и да се осъди ответника да признае на всички абонати правото да ползват 5 % компенсация, независимо от момента на плащане на фактурата за предходни задължения към дружеството. Страната изразява несъгласие със съображението на съда, че няма правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение в тази му част, като обосновава такъв единствено с оглед отговорността за разноски, респ. с присъждането на такива в негова полза, на основание чл. 78 ал. 4 ГПК. Ответните страни - Община Габрово, ОУ „Р. К.“, ДГ „Слънце“ , Дом на хумора и сатирата и конституираните 90 физически лица – абонати на ответното дружество - не са взели становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба срещу въззивното решение е предявена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, но недопустим съдебен акт, в частта, в която са уважени предявените като колективни искове, по следните съображения : Исковата молба е подадена от Община Габрово, като се твърди, че ответното дружество системно не изпълнява законово вменени му задължения, както и договорни задължения към абонатите си и по този начин уврежда един неопределен, но определяем – по признака „потребители на топлинна енергия„ - кръг лица. Сочи се , че за периода от началото на м. ноември 2016 г. до предявяване на иска – 17.02.2017 г., ответното дружество многократно и с различна продължителност е прекъсвало топлоподаването, в част от случаите и без предупреждение, като е имало и периоди с намалено топлоподаване – неосигуряващо нормална температура за обитаване на отопляемите помещения. Твърди се, че за тези прекъсвания потребителите не са получили неустойка или такава им е била начислена в несъответен според приложимите Общи условия размер, както и под условие, че изплатят предходните си задължения към дружеството. Ищецът сочи, че с това си поведение „Топлофикация Габрово„ ЕАД нарушава разпоредбите на чл. 69 и сл., чл.128 и чл.130 от Закона за енергетиката, но също и с това, че за отоплителен сезон 2016/2017 г. дружеството не е извършило достатъчно качествен анализ на съществуващите си активи – топлопреносна инфраструктура и топлоизточници и преценка на необходимите количества горивни материали. Позовава се на чл. 5 от Общите условия , който, в унисон с посочените законови разпоредби / в синхрон със същите и чл.4, чл.7 чл.16 и чл.17 от Общите условия / ,предвижда изисквания към качеството на услугата топлоподаване и хипотезите, в които дружеството – ответник не носи отговорност / чл. 5 ал. 3 ОУ / . Процесната, обаче, не е между тях. Насетне в исковата молба от бездействието се сочат пострадали 2 321 деца и ученици в 6 детски заведения и четири училища, както и целият им педагогически и непедагогически персонал от 318 души, родителите на децата – предвид принудителните „дървени„ ваканции и изобщо всички граждани, работещи в „сгради – абонати на ответника „, със собствеността си върху каквито „сгради – абонати на ответника „ се легитимира и Община Габрово , за предявяване на исковете. Като признание за нарушенията на ответника се сочи начисляването от същия на 5 % компенсация върху фактурираната цена на предоставена топлинна енергия, който размер не кореспондира с предвиденото в Общите условия – начисляване на „неустойка в размер на недоставеното количество енергия“ , като присъждането й е поставено под условие – заплащане на предходни задължения на абонатите към дружеството. Последващо ищецът отново сочи интерес от предявяване на колективните искове, на засегнати от бездействието на ответника, в изпълнение на задълженията му , вменени от ЗЕ и Общите условия , 4 409 абоната от които 4296 битови и 113 стопански клиенти, но допълва, че „ зад тази цифра се крият много повече хора , чийто кръг е неопределен, но определяем „. Като квалифициращ за принадлежността към колектива признак ищецът сочи - наличие на правоотношение между конкретното лице и ответника и предявява обективно кумулативно съединени искове, както следва : 1/ да се установи по отношение на всички абонати на „Топлофикация Габрово“ ЕАД , на основание чл. 379 ал. 2 ГПК, че в периода 01.11.2016 г. и до предявяване на исковете – 17.02.2017 г. – дружеството не изпълнява с грижата на добрия търговец законово вменени му задължения, като системно не доставя или доставя некачествена услуга, с което нарушава ЗЕ и утвърдените с Решение № ОУ-017 от 28.07.2008 г. на КЕВР и прилагани от дружеството Общи условия , като им причинява имуществени и неимуществени вреди; 2/ да се осъди „Топлофикация Габрово „ЕАД, на основание чл. 379 ал. 3 пр. второ ГПК, да предприеме действия по отношение на потърпевшите абонати, с реално начисляване на неустойки за недоставено количество енергия, съгласно Общите условия и за периодите, в които не е доставяло топлинна енергия на своите абонати ; 3/ да се осъди ответника , на основание чл. 379 ал. 3 ГПК, да предприеме действия по превеждане на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му и 4/да се осъди ответника, на основание чл. 379 ал. 3 ГПК, да признае на всички свои абонати право да ползват 5 % компенсация, независимо от момента на заплащане на предходни задължения . В изпълнение разпореждане на съда № 87/22.02.2017 г., за отстраняване нередовности на исковата молба , вкл. за индивидуализация на колективния интерес и изводимия от същия кръг засегнати лица и в съответствие с това процесуалната и материалноправна легитимация на Община Габрово да предяви исковете , с молба вх.№ 1061/ 09.03.2017 г. ищецът е уточнил, че предявява същите като увреден от нарушенията на ответника правен субект , „абонат„ на ответното дружество – допустима, спрямо останалите предвидени от законодателя легитимации - „ организация за защита на увредените лица „ и „ организация за защита срещу такива нарушения„. Представя нотариално заверени пълномощни , за представляването в производството, в качеството на абонати на „Топлофикация Габрово„ ЕАД, от представляващите Основно училище „ Р. К. „ , Детска градина „ Слънце„ , и Дома на хумора и сатирата в Габрово. В уточнение на исковете ищецът е посочил, че първият от тях основава на неизпълнение задължението на ответното дружество, вменено му с чл.69 от ЗЕ, да осъществява дейността си в интерес на обществото и отделните клиенти, като обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на топлинната енергия. Осъдителният иск – за реално начисляване на неустойки от ответника – страната обосновава с неравноправност на клаузите на Общите условия, предвид неяснота в методиката за определяне размера на предвидените неустойки, вкл. поради липса на квалификация и познание на абонатите за механизма на отчитане на топлоенергията. Изрично е посочен, като квалифициращ за принадлежност към колектива признак „ наличието на правоотношение „ с ответното дружество , като е уточнено, че се претендира установяване нарушения на законово вменени, но и договорно поети задължения, довели до причиняване на индивидуални вреди на множество лица . Вредите ищецът конкретизира, като търпими от тези лица неудобства , по-високи разходи за отопление, поради ползване на алтернативни източници , а за стопанските субекти – „ пропуснати ползи , поради отказани събития и нарушен нормален режим на работа„ . С разпореждане № 135/16.03.2017 г. съдът отново е изискал уточнения относно легитимацията на ищеца, както и относно предявените искове, с конкретизация на датите на неподадена или подадена некачествено топлоенергия, с конкретизация на нарушените законови норми и разпоредби на Общите условия и посочване основанието на претендираните за начисляване неустойки. С молба вх.№ 1364/28.03.2017 г. Община Габрово е уточнила, че увреждането на колективния интерес се състои в недоставяне услугата топлоснабдяване, без съответно обезщетяване на абонатите за това, с начисляване на неустойки по определена в Общите условия ясна методика за тяхното определяне и налагане. Липсата на такава методика ищецът твърди да демотивира отделните абонати в предприемане на самостоятелни действия в защита на индивидуалните им права. С оглед това, нарушаването на колективния интерес се сочи и в наличието на неравноправни клаузи, поставящи абонатите в неравностойно положение спрямо ответното дружество – монополист. Иск за установяване неравноправност на клаузи от Общите условия не е предявен. Същевременно се заявява утвърждаване на такава методика в Общите условия, след завеждане на исковете. Ищецът е посочил неизчерпателно периоди, в рамките на общия заявен за релевантен период, в които е имало прекъсване , намаляване или неритмичност на топлоподаването. Посочва упълномощилите го субекти като съищци , за което представя нарочно изготвена нова искова молба ,в която същите фигурират с това качество. В съответствие с разгласяването на предявяването на исковете , към същите са присъединени 90 физически лица , съгласно определение № 392/03.08.2017 г. на първоинстанционния съд и определение № 239/22.11.2017 г. по ч.т.д.№ 36082017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по обжалване на частичния отказ за присъединяване, съгласно чл. 383 ал. 3 ГПК .Присъединяването им е на основание качеството „ абонати „ на „ Топлофикация Габрово „ЕАД. Първоинстанционният съд е уважил първите два иска / по реда на индивидуализацията им по-горе / и оставил без разглеждане третия и четвъртия, приемайки за отпаднал правния интерес на ищците от предявяването им. Ищците не са обжалвали решението в тази му част. Съдът не е изложил мотиви относно специфичните признаци, квалифициращи кръга на увредените от нарушенията – предмет на исковете, като по същество е счел за достатъчна за процесуалната им легитимация наличието на материална такава – увреждането на съответното лице от твърдяното нарушение. В диспозитива на решението е индивидуализирал кръга засегнати, чрез качеството им на „всички абонати„ на „ Топлофикация Габрово „ АД / по първия / и „ потърпевши абонати„ / по втория иск /,без да е обосновал прави ли разлика между двете групи. Не са изложени и съображения за съдържанието на „колективния интерес„, кореспондиращ с петитума на предявения осъдителен иск, извън личния интерес на всеки от абонатите, от обезвреда на неимуществени и имуществени вреди от некачествено предоставяната му от ответното дружество услуга. Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение, вкл. в частта му ,с която са оставени без разглеждане част от исковете, поради липса на правен интерес, като последното обосновава с различно действително правно основание за отхвърлянето им – недопустимост и дължимо му възмездяване на разноски за защита срещу същите. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете на ищците и оставил без разглеждане жалбата на ответника срещу частичното прекратяване на производството , поради липса на правен интерес за същия от обжалване на решението в тази му част. Правилно съдът е отграничил, че чл. 379 ГПК урежда два вида колективни искове, като с установителния - по ал.2 – се установява нарушението, противоправността на дееца и вината му , а с тези по ал.3 се налагат мерките в защита на увредения колективен интерес, чрез осъждане ответника за преустановяване на нарушението,за поправяне последиците от нарушението или обезщетяване на вредите, причинени на колективния интерес. Произнасяйки се ,обаче, не е съобразил наличието на всички процесуални предпоставки за допустимост на исковете, като колективни. Изрично в мотивите въззивният съд е посочил, че съобразява като колектив не само абонатите на „Топлофикация Габрово „ЕАД, но – в съответствие със заявеното в исковата молба – и „ много повече хора стоящи зад цифрите от 4 409 абоната , от които 4 296 битови и 113 стопански „ , чийто кръг се явява неопределен , но определяем - без упоменаване на конкретен за това признак, допълващ качеството „абонат„ на ответното дружество - с което да се удовлетворява легитимацията на ищците от така посочения по-широк кръг, като такива по предявени колективни искове. Без мотиви съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че предявените искове са в защита на индивидуалните интереси на всеки от абонатите на ответното дружество, а не в защита на колективен интерес и като такива недопустими. Във връзка с това възражение съдът е изложил мотиви по същество - за установяване твърдените от ищците нарушения от ответника – не и относно обосноваването на увреден колективен интерес, като абсолютна положителна предпоставка за допустимост на исковете, освен „интерес от качествено извършване на услугата топлоподаване„. От мотивите се установява, че като нарушение съдът е съобразил неизпълнение на задължението на ответника да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания / при липса на конкретно упоменати от ищците факти, относно това неизпълнение, въпреки че се касае за бездействие, но обективиращи резултат от същото /, което е предпоставило многократно прекъсване на топлоподаването или топлоподаване с недостатъчно висока температура. Тъй като това задължение е предвидено в ЗЕ и ОУ на ответника, нарушението му се явява противоправно – „ некачествено предоставяне на услугата топлоподаване „. От основателността на установителния е обоснована основателността на осъдителния иск. Съдът е посочил, че по колективен осъдителен иск е присъдимо общо обезщетение, което следва да послужи за отстраняване вредните последици от нарушението. Възприел е предявяването на осъдителния иск, като претенция за „ глобално определена сума, служеща за обезщетяване на колективния интерес, еднаква за всяко едно от увредените лица, а не за вредите на всеки отделен член на колектива, които по правило са в различен обем и за които обезщетението се определя индивидуално, в отделно исково производство и се предоставя само на правоимащия „. Въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено , с прекратяване на производството, поради недопустимост на предявените по реда на чл. 379 и сл. ГПК искове, неотговарящи на положителните процесуални предпоставки за квалифицирането им като „колективни„, по следните съображения : В глава ХХХІІІ ГПК са уредени два вида искове (определение на ВКС, ІV г.о. № 603/ 20.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 556/ 2011 г., определение № 456/15.07.2013г. по ч.гр.д.№ 4140/2013 г. на ІV г.о. ВКС и др. ). Единият е иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди. Другият обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес, чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове). В първия случай (чл.379 ал.2 ГПК) с уважаващото иска съдебно решение се установява със сила на пресъдено нещо фактът на нарушението, като всеки член на колектива, който е засегнат от това нарушение, може да предяви самостоятелно претенция за обезщетяване на търпените вреди, в което производство трябва да докаже обемът на вредите и причинната връзка между тях и нарушението. Тези вреди – които търпи самостоятелно всеки отделен член на колектива – не могат да бъдат претендирани в производството по реда на глава ХХХІІІ ГПК. Обезщетение за вреди, в полза на колектива , могат да бъдат присъждани във втория случай, при предявени искове по чл. 379 ал. 3 ГПК, наред с постановяването на мерки за преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците от него. Това не е обезщетение за индивидуално търпените от членовете на колектива вреди, а е обезщетение за увредения колективен интерес, което е видно от изричните разпоредби на чл. 387 и чл. 388 ГПК. Специалната уредба е необходима именно заради това, че законът няма предвид вредите на отделния член на колектива, които по правило са в различен обем и за които обезщетението се определя индивидуално и се предоставя само на правоимащия. Докато обезщетението за увреден колективен интерес се присъжда общо на колектива и има за цел да послужи за отстраняване на вредните последици от нарушението, за предотвратяване на възможността от последващо извършване на същото или подобно нарушение, за информиране на обществеността и други подобни цели, съгласно общото решение на увредените лица (чл. 387 ал. 2 ГПК) или на избран от тях комитет (чл. 388 ал. 2 ГПК). Както изрично се сочи в определение по ч.гр.д.№ 556/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, не съществува трети вид колективен иск - за присъждане на общо обезщетение, но за лични вреди, което впоследствие да бъде разпределено между увредените . Съгласно непротиворечивата практика на ВКС ищецът по колективен иск винаги е групов субект - група лица, които не са индивидуално определени, но са определяеми по обективни признаци, обикновено свързани с пространствени или качествени измерения на нарушението, засегнало съответния кръг лица. Тези признаци служат за очертаване субективните граници на колектива. Лицата, предявяващи иска, са особен вид представители на колектива, които извършват процесуалните действия от негово име и в негов – на колектива - интерес. Тъй като ищецът е групов субект, трябва да е налице общ за групата, колективен правен интерес от предявяване на иска. Този засегнат колективен интерес следва да е конкретизиран от ищеца в исковата молба, въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Наличието на неопределен, но определяем, по въведени с исковата молба квалифициращи обективни признаци, кръг лица, както и обосноваването на колективен интерес са определящи за квалифициране исковете, като такива по чл.379 от ГПК, съответно за допустимост на производството. Установената практика е единна, че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Наличието на няколко индивидуални притезания, които са заявени заедно, само поради идентичност на претърпените от отделните лица вреди, не обосновава колективен интерес по смисъла на чл.379 ГПК. Искът за обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес не е иск за вредите, причинени на всяко от отделните лица. Предявяването на колективен иск предполага позоваване и установяване на правно релевантни факти по противоправно действие или бездействие на ответника, извършено виновно, в причинност с което са настъпили вреди на колективния интерес, като елементи на деликтен фактически състав / така в определения по ч.т.д.№ 908/2012 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 40/2009 г. на ІІ т.о., ч.гр.д. № 2994/2021г. на І г.о. на ВКС и др. / . Защитата на субективни права на индивидуално определени или определяеми лица, увредени от дейността на стопански субекти, съставляваща дължимо от последните действие или бездействие спрямо първите , по силата на съществуваща помежду им облигационна връзка, не може да се реализира с колективен иск по реда на чл. 379 и сл. ГПК. Защитата чрез този иск е срещу противоправно действие или бездействие, в нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму, но засягащо с правните си последици неопределен, но определяем кръг лица, поради което, именно, същите имат групов / колективен / интерес да установят нарушението, да изискат преустановявяне на същото, вкл. осигуряване на условия да не бъде извършвано занапред и/ или да се преодолеят последиците му. Не е колективен интересът, резултат от кумулиране интересите на лица, засегнати от едно и също нарушение и търпящи идентични по съдържание вреди. Увреден колективен интерес от нарушение на договорни клаузи също е възможен, когато договорът е предлаган с идентично съдържание на неопределен кръг , определяеми като потребители на предлаганата със сключвания договор услуга / така в определение по ч.гр.д.№ 2994/2021 г. на І г.о. на ВКС /. В конкретния случай Община Габрово, като ищец и процесуален субституент на останалите ищци се позовава на противоправно бездействие на ответника по отношение множество негови задължения, съгласно Закона за енергетиката. Част от тях са необходими за обезпечаване предоставянето на услугата топлоподаване / поддържане на съответните енергийни съоръжения и инсталации в изправност, с цел осигуряване на сигурно топлоподаване и постоянно развиване на топлопреносната мрежа – чл.130 вр. с чл.69 ЗЕ ; поддържане резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно производство – чл. 128 ЗЕ /. Друга част касаят съдържанието на дължимата услуга по топлоподаването, което, съгласно посочените от ищеца разпоредби на чл.69 и чл.130 от ЗЕ , трябва да е при равни и недискриминационни за всички потребители условия, непрекъснато и със съответното – полезно за потребителя – качество. Безспорно неизпълнението на втората група задължения би могло и донякъде се твърди предпоставено от неизпълнение на задължения от първата група. Независимо от всички, изредени в съответствие със ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му задължения на ответното дружество, Община Габрово е посочила конкретни факти от поведението на ответното дружество, относими само към неизпълнение задължението за непрекъснато и качествено топлоподаване. Под конкретни факти следва да се разбира посочването на обстоятелства от обективната действителност, от осъществяването на които може да се обоснове извод за конкретно нарушение чрез действие или такива, от съществуването на които може да се обоснове извод за осъществено нарушение чрез бездействие. Простото отрицание на осъществено от ответника поведение, изискуемо от закона, не удовлетворява изискването за индивидуализация на нарушението. Конкретни факти, при това неизчерпателно за целия релевиран период, ищците са посочили единствено досежно многократно прекратявано топлоподаването или подаване на топлоенергия без нужното качество / непозволяващо комфортно обитаване на отопляемите обекти и предполагащо допълнителни разходи по алтернативни източници на отопление /. Като вреди от това нарушение на ответника са посочени търпимото от всеки абонат неудобство при ползването на недостатъчно или неотопляеми изобщо обекти, срещу което абонатите не са били обезщетени, съгласно предвиденото в Общите условия. За разлика от първата група задължения, посочени по-горе, обезпечаващи точното и безопасно изпълнение на услугата по топлоподаването, неизпълнението на които би могло да обоснове увреждане на колективния интерес, тъй като дължимите действия биха били еднакво необходими за изпълнението на услугата по топлоподаването и с еднакво съдържание спрямо всички потребители на услугата, втората група рефлектират в съдържанието на индивидуално поети задължения, по сключени с всеки от абонатите, договори за предоставяне на топлоенергия. Поради това, само тяхното неизпълнение обективно не удовлетворява изискването за накърняване на колективния интерес, видно и от съизмеряване на вредата, в случая, с дължимото на всеки отделен абонат обезщетение. Неизпълнение на задължение от първия вид / напр. по осигуряване безопасност и ефективност на енергийната инфраструктура, чрез поддържане, подмяна , разширяване и модернизиране на техническите съоръжения / би могло и обикновено предпоставя многократни аварии, в причинност с които са нередовно или некачествено топлоподаване към всеки отделен абонат. Установяването на такова нарушение би могло да е предмет на иск по чл. 379 ал. 2 ГПК / опит за такъв е предявеният трети , производството по който е прекратено /. Доколкото за всеки отделен отопляем обект, с оглед характеристиките му, независимо от еднаквостта в периодите на неосигурена или некачествено осигурена топлоенергия, търпимите вреди от това биха били различни, уважаването на такъв установителен иск , с правно основание чл. 379 ал. 2 ГПК , би бил предпоставка за последващо претендиране на обезщетение за индивидуални вреди, в самостоятелни искови производства от всеки увреден от непредоставена му качествено топлоенергия. Установяването на такова нарушение би могло да предпостави и осъдителен иск по чл. 379 ал. 3 ГПК, но в този случай петитума на същия не би могъл да се съизмерява с индивидуално търпими от отделните абонати вреди, тъй като следва да кореспондира с нарушението, т.е. да цели преустановяването му, осигуряване на условия да не би се допуснало отново и/или преодоляване на последиците на същото / напр. задължаване ответника да предприеме определени действия по осигуряване на безопасност или определено качество на съоръженията, подмяна, модернизиране, разширяване на топлопреносната мрежа и пр. /. В настоящият случай Община Габрово сочи конкретни факти, относими към неизпълнение на индивидуалните договори с всеки от абонатите и заявява интерес от репариране на личните на всеки абонат вреди от това нарушение, което изключва квалификацията, както на установителния, така и на осъдителния иск, като колективни искове по чл. 379 ал. 2 и ал. 3 ГПК. Заявеното неизпълнение касае съдържанието на дължимата от ответника индивидуална услуга спрямо всеки абонат, на основание съществуващото облигационно отношение между него и ответника, а не е проявление на общ, спрямо всички абонати деликт. Не е заявен увреден колективен интерес за уважаване на осъдителен иск по чл. 379 ал. 3 ГПК, по гореизложените съображения. Отделно стои въпроса, че нито предмета на исканото установяване, нито петитума на осъдителният иск са формулирани достатъчно конкретно, така че уважаването им да позволява съобразяване силата на пресъдено нещо на установителния, в последващи индивидуални искови производства или изпълнителната сила на осъдителния, за претендираните от ответното дружество действия / разбира се, в случай, че исковете удовлетворяваха квалификацията „колективни„ /. Нещо повече, липсва изобщо правен интерес от предявения с осъдителния иск петитум – единствено с начисляването от ответното дружество на неустойки ибез реално заплащане, не се удовлетворява декларирания интерес от действително обезщетяване, още повече при неяснота начисляване неустойка от кой вид, според приложимите Общи условия, дължи ответникът , има ли методика за изчисляването й и доколко последната предпоставя еднакъв размер на неустойката, както необосновано е предположил въззивният съд, за да мотивира, напълно несъстоятелно, колективен характер на иска. Относно процесуалната легитимация на ищците, като групов субект, е налице противоречие в изявленията на Община Габрово, която ту ограничава кръга до абонатите на „Топлофикация Габрово „ ЕАД, ту разширява кръга на засегнатите лица и с всички търпящи неудобства от некачественото топлоподаване, а не само абонатите, с които формално е установено облигационно правоотношение. Настоящият състав намира, че абонатите на „Топлофикация Габрово„ ЕАД, какъвто твърди , а ответникът не оспорва да е и самата Община, независимо от установимия им и посочен конкретен брой, доколкото към предявяването на иска са неиндивидуализирани, но приобщени с общия индивидуализиращ признак – встъпили в правоотношение с ответника - удовлетворяват изискването за установима принадлежност към неопределен понастоящем, но определяем кръг лица. В този обхват съдът е дължал съобразяване легитимацията и произнасяне относно колективния им интерес. Относно посочените, като членове на колектива - всички потърпевши от некачествената услуга на ответника - ищецът не е посочил обективен квалифициращ признак. Доколкото, обаче, първоинстанционният съд се е произнесъл, съобразявайки легитимацията „абонати“ на ответното дружество и решението му е потвърдено изцяло, изложените от въззивния съд мотиви, за съобразяване интереса и на неиндивидуализирания кръг лица – потърпевши от некачествената услуга,без да са абонати на ответника – не са опорочили на самостоятелно основание допустимостта на произнасянето му. Липсата на преждепосочените абсолютни процесуални предпоставки, за квалификацията на исковете като колективни , изключва необходимостта от коментар на съдопроизводствени нарушения на въззивния съд и произнасянето му по същество. Правилно е въззивното решение в частта му, с характер на определение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Топлофикация Габрово„ ЕАД жалба срещу първоинстанционното решение, в прекратената му, поради отпаднал правен интерес на ищеца , част. Жалбоподателят не обосновава правен интерес от промяна изхода на спора – благоприятен за него, а интересът си от присъждане на разноски, в съответствие със същия , е следвало да упражни по реда на чл.248 ГПК, което не е сторил . Подадената от него жалба – с оглед обстоятелствена част и петитум – не може да се приеме за надлежно подадена молба на това основание. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293 ал. 4 вр. с чл. 270 ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА , като недопустимо, решение № 259/31.10.2019 г. по т.д.№ 21/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново и потвърденото със същото решение № 117/02.08.2018 г. , постановено по т.д.№ 114/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в обжалваната му пред Върховен касационен съд част, с която: 1/ е прието за установено по отношение на всички абонати на „Топлофикация Габрово„ ЕАД, че през периода 01.11.2016 г. – 17.02.2017 г. дружеството не е изпълнявало с грижата на добрия търговец законово вменени му задължения, като системно не е доставяло или е доставяло некачествена услуга на своите абонати, с което е нарушило Закона за енергетиката и утвърдените с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на КЕВР и прилагани от дружеството Общи условия и 2/ „Топлофикация Габрово „ЕАД е осъдено, по отношение на потърпевшите абонати, да предприеме действия по реално начисляване на неустойките за недоставено количество енергия, съгласно Общите условия на дружеството, за периодите, в които не е доставяло топлинна енергия на своите абонати , като вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по тези два иска, като недопустимо. ПОТВЪРЖДАВА решение № 259/31.10.2019 г. по т.д.№ 2182019 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима , подадената от „Топлофикация Габрово„ЕАД частна жалба срещу решение № 117/02.08.2018 г., постановено по т.д.№ 114/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта му, с която са оставени без разглеждане , поради отпаднал правен интерес, предявените искове за : 1/ осъждане „Топлофикация Габрово„ ЕАД да предприеме действия по превеждане на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му и 2 / за осъждане на „Топлофикация Габрово„ ЕАД да признае на всички свои абонати право да ползват 5 % отстъпка, независимо от момента на заплащане на предходни задължения на абоната. ОСЪЖДА Община Габрово, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.4 ГПК, да заплати на „Топлофикация Габрово„ ЕАД понесените в настоящото производство разноски, в размер на 5 000 лева – платено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: