Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 36   София, 15 февруари 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година,  в състав :                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                             ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря..................................Аврора Караджова................................. и в присъствието на прокурора .......Петя Маринова............................., като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 640/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Д. Ж. Д., чрез пълномощника му Г. С. за възобновяване на внохд №261/09г. по описа на Окръжен съд - гр. С. и отмяна на постановеното по него решение № 93 от 24.08.2009г., с което е потвърдена присъда № 148 от 12.03.2009г. по нохд № 191/08г. по описа на Новозагорски районен съд. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на закона, довели до неправилно приложение на материалния закон, като съдът не е отчел наличните оневиняващи доказателства. Искането, което се прави е след възобновяване на делото, в кръга на правомощията си касационната инстанция да оправдае изцяло осъдения Д. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно. Изразява становище, че за нанесените телесни повреди следва да се съди по първоначалните медицински данни, сочещи наличието на разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на горната устна. Според прокурора липсата на външни разкъсвания от своя страна установява, че ударът не е бил нанесен от бика, а и последиците при такъв удар биха били много по-сериозни. Защитата на осъдения пледира за уважение на искането за възобновяване, по съображения подробно изложени в него. Твърди, че двете съдебни инстанции са допуснали съществени противоречия, като не са обсъдили задълбочено съдебно-медицинската експертиза. Осъденият Д. поддържа казаното от защитата и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 148 от 12.03.2009г., Новозагорски районен съд, постановена по нохд № 191/08. е признал подсъдимия Д. Ж. Д. за виновен в това, че на 20.10.2005г. в с. П. градец, общ. Раднево, е причинил средна телесна повреда на И. Б. Б., изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на същото за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда, подсъдимият Д е бил осъден да заплати на И. Б. сумата от 2 500лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени, направените деловодни разноски и държавни такси. С въззивно решение № 93, по внохд № 261/09г., ОС-Сливен е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В рамките на последното разглеждане на делото, настоящите две, решаващи инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Различната оценка, която двете инстанции са направили на доказателствените източници е довела и до различия в приетата за установена фактология. Въззивната инстанция за разлика от първия съд е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Приетите от Окръжен съд-Сливен факти, правилно са били подведени под нормата на чл.129 от НК, за което престъпление подсъдимият е бил признат за виновен. Безспорно е била необходима по-голяма задълбоченост на аналитичната дейност, но установените обстоятелства не сочат на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от въззивната инстанция, са установили факти, които не биха могли да бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. Липсват основания да се приеме, че подсъдимият не е осъществил действия по нанасяне на удар на пострадалия, а последния е бил блъснат от бика. Правилно са били интерпретирани показанията на пострадалия и неговата съпруга, като независимо от емоционалния момент, който е дал отражение върху тяхното съдържание, по отношение на основните, значими факти те са последователни и са били проверени с останалите доказателства. Неоснователни са твърденията на защитата, че съпругата на пострадалия е заинтересовано лице, което се изтъква като водеща причина, за да не бъдат кредитирани показанията й, тъй като по-същественото е, че нейните твърдения, са били проверени в хода на съдебното следствие, чрез годни производни доказателства. Използването на този вид доказателства, е допустимо според теорията и практиката в три случая, един от който е именно за проверка на първични такива. Става въпрос за показанията на св. Д, пред които св. Б е разказала за случката, при това непосредствено след инцидента и преди да се срещне отново със съпруга си. Твърденията на защитата, че показанията на св. И са оневиняващи подсъдимия не намират опора в тяхната вярна интерпретация. Съдът ги е оценил вярно, като в акта си се е позовал на комплекс от основания за това, а именно влошените отношения с пострадалия, психиатричните особености на характера му, отношенията му с подсъдимия, както и на факта, че същите се явяват изолирани. Различна се явява и оценката, която въззивният съд е дал на свидетелските показания на К. К. , като фактите установени, чрез разпита на този свидетел, след проверка и вярна оценка са намерили правилно отражение при формиране на фактическата обстановка, за разлика от интерпретацията на първата инстанция. Правилен и съобразен с изискванията за оценка на доказателствата маса, е и подходът на въззивния съд при анализиране заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза. Отразените от експертите възможни варианти, касателно механизма на получаване на уврежданията от пострадалия са принципно изложени, преценени от медицинска гледна точка и изискват от съда да установи кой от тях е кореспондиращ на доказателствата и обективните находки. Това задължение въззивният съд е изпълнил, като е съпоставил експертните изводи с доказателствата, установени с гласни доказателствени източници, след което е приел, че ударът нанесен на пострадалия е с юмрук, поради което доводите за нарушения при оценката на този доказателствен източник, са неоснователни. С оглед на горното, касационната инстанция не намира за основателно твърдението, че е налице нарушение на материалния закон. Касационната инстанция, приема, че е изправена пред хипотезата на чл.425, ал.1, т.3 от НПК, досежно наказанието, наложено на осъдения Д. , тъй като вярно отчетените, налични смекчаващи обстоятелства сочат на многобройност, като липсват каквито и да било отегчаващи обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо, следва да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, като наложеното наказание лишаване от свобода се замени с пробация, включваща следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Това наказание ще обезпечи в максимален обем постигането на целите по чл.36 от НК. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3, вр. 354, ал.2, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :       ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 261/09г., по описа на ОС-Сливен. ИЗМЕНЯВА решение № 93 от 24.08.2009г., постановено по внохд № 261/09г., ОС-Сливен, в частта досежно наказанието, наложено на подсъдимия Д. Ж. Д., като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК определя наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. ОТМЕНЯВА приложението на чл.66 от НК. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: