Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * отрицателен установителен иск * нередовност на исковата молба


4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1332/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187

гр.София, 04.10.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1332/2013 година

Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 1814 от 29.11.2012 год., постановено по гр.дело № 2586/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-им състав, с което е потвърдено решение № 337 от 06.07.2012 год. по гр.дело № 2255/2011 год. на Асеновградския районен съд, ІV-ти състав за отхвърляне предявеният от Д. В. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] В. В. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] иск да бъде признато за установено по отношение на С. К. Т., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес [населено място], [улица], че не е собственик на 362/триста шестдесет и два/ кв.м. от ПИ 00702.511.227 по КК на [населено място], целият с площ от 375/триста седемдесет и пет/ кв.м. трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползуване незастроен имот за жилищни нужди, която площ попада непосредствено до ПИ 00702.511.228 по КК от 2004 год.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. В. Д. и В. В. К., представлявани от адвокат В. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е незаконосъобразно и необосновано тъй като противоречи на събраните доказателства. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация С. К. Т. в писмена защита на адвокат Д. А. заявява становище за неоснователност. Претендира за направените по делото разноски.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд след анализ на приетите доказателства, вкл. гласните, които са изцяло кредитирани, е приел, че са последователни, безпротиворечиви и еднопосочно установяват, че през продължителен период от време, започнал преди 2001 год. и продължил до предявяване на исковата молба на 21.11.2011 год., процесният имот е владян явно, трайно и необезпокоявано от С. К. Т., при което е приложена законовата презумпция на чл.83 ЗС тъй като оспорилия непрекъснатостта на упражненото владение не е доказал факта на прекъсването, което в случая не е налице. Взето е предвид, че съгласно чл.200 от ЗУТ, реално определени части от парцели могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери на парцелите по чл.19 от ЗУТ – в градовете 14 м лице и 300 кв.м. повърхност. Отчетено е, че според З. от 2001 год. процесният имот 5488 не е нанесен с кадастрални граници.
С определение № 228 от 24.04.2013 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване по поставения въпрос и служебно по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от исковата молба – обстоятелствена част и петитум тъй като е посочено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановения имот по ЗСПЗЗ в няколко други имота, включително и в имотите записани на Община-А..
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по чл.293, ал.2 ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че с решение № 1186 от 03.08.2000 год. на ПК, [населено място] в полза на наследници на В. И. Д. се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2.2 дка в м.”Ч.”, землището на [населено място]. Възстановяването на правото на собственост ще бъде извършено при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. Това решение е издадено след успешното провеждане на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ по гр.дело № 272 от 2000 год. на Асеновградския РС, влязло в сила на 25.07.2000 год.
Със заповед № 138 от 16.02.2001 год. на Кмета на Община „А.” възстановеният имот на касаторите е заснет като част от им.пл.№ 5488, за застроената площ на който е отреден парцел ІV-спортен комплекс. Свободната площ от имота е 2192 кв.м. по тази заповед е определена за възстановяване. Заповедта, с която този имот се предоставя на Д. и К. не е представена.
С решение № 1186 от 03.08.2000 год. на ПК”А.” е посочено, че нивата от 2200 кв.м. в м.”Ч.”, землището на [населено място] подлежи на окончателно възстановяване при изработването на плана за новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ЗСПЗЗ, т.е. с нея не може да се легитимират ищците като собственици.
Удостоверението по чл.13, ал.3 и 4 от ППЗСПЗЗ е етап от административната процедура по възстановяването на имота. Заповед № А-138 от 16.02.2001 год. е издадена в изпълнение на чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ тъй като имота се възстановява в рамките на урбанизираната територия. Тези два документа не финализират възстановяването на собствеността. От своя страна Заповед № А-329 от 30.03.2001 год. на Кмета на [община] не представлява заповедта по чл.4а, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, а заповед по чл.4а, ал.13, т.1 от ЗСПЗЗ.
Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за изправяне на исковата молба. При новото разглеждане ищците следва да уточнят с какъв акт е възстановена собствеността върху земеделските имоти, защото с решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ от 05.07.2000 год. по гр.дело № 272 от 2000 год. не е извършено възстановяването на зем.имоти, а е признато само право да бъдат възстановени. С решение № 1186 от 03.08.2000 год. на ПК”А.” се възстановява правото на собственост в реални граници, като индивидуализацията ще се извърши при условието на чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Само след издаването на заповедта, с която е индивидуализиран имота в полза на ищците, ще възникне възможността да проведат иск по Закона за собствеността. Издаденият н.акт № 142, т.02, рег.№ 18105, н.дело № 261 от 2004 год. е констативен и с него също не се възстановява правото на собственост в реални граници. До извършването на индивидуализация на имота липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост на земеделски имот, намиращ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който все още не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността и по индивидуализиране на имота по реда на чл.28 и сл. от ППЗСПЗЗ с план за новообразувани имоти. Целта на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи е да се определят реалните граници – стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи предвид обстоятелството, че същите са били заличени при обобществяването им – чл.14, ал.1, т.т.1 и 2 ЗСПЗЗ вр.чл.18ж, ал.1 и 2 и чл.27 ППЗСПЗЗ резултатът е формирането на конкретна вещ като обект на възстановеното право на собственост. Актът, с който се възстановява, съответно се придобива правото, е заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти. В заповедта се описват номерът на имота по този план, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, и се прилага скица на имота. Такъв акт по делото не е приложен и това налага преценка на допустимостта на иска с оглед обстоятелството, че преди финализирането на земеделската реституция иска е предварително заведен поради липса на правен интерес.
При новото разглеждане на делото следва да се съобрази редовността на исковата молба и направи преценка за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост като се съобрази и ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение с № 1814 от 29.11.2012 год., постановено по гр.дело № 2586/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: