Р Е Ш  Е Н И Е                                             № 652                                София, 03.07.2009 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:   МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   при секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело 2333/2008 година и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.231, ал.1, б. “а” и ”е” ГПК / отм/. С влязло в сила решение от 11.07.2007 г. по гр.д. № 22916/2006 г. на СРС, 75 състав ответникът “Ф” О. е осъден на основание чл.200 КТ да заплати на Т. П. Я. и М. М. Я. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени във връзка със смъртта на техния син М. М. Я. , починал на 24.05.2006 г. при трудова злополука. На 21.12.2007 г. ответникът е подал молба за отмяна на горното решение на основание чл.231, ал.1, б.”е” ГПК / отм. /, тъй като поради нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва по делото и да защити интересите си. Допълнително е подал молба за отмяна и на основание чл.231, ал.1, б “а” ГПК поради наличието на ново писмено доказателство- у- ние за наследници от 3.12.2007 г. Ответниците оспорват молбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, молителят е осъден на основание чл.200 КТ да заплати обезщетение за вреди, причинени на ищците вследствие смъртта на техния син, починал при трудова злополука. От данните по делото е видно, че ответникът е призован съгласно чл.48 ГПК на адреса, на който е регистрирана фирмата, съгласно удостоверение за актуално състояние от 14.08.2006г., а именно гр. С., бул.”П” № 57, ет.3. Призовката е върната невръчена, като длъжностното лице е посочило, че е посетило адреса на четири пъти и по различно време, но не е намерило представител на фирмата, а съседи са дали сведения, че тя е напуснала. Това е дало основание на районния съд да приложи разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК и да счита, че ответникът е редовно призован по делото, като при тези условия постановил и решението спрямо него. Според изложеното в молбата за отмяна съдът е допуснал нарушение на правилата за призоваване, тъй като призовката не е оформена по надлежния ред, някои цифри са подправени и дадената информация, че фирмата е напуснала адреса, не отговаряла на истината. Молителят твърди и представя доказателства, че посоченият в търговския регистър адрес на бул. “П” 57 се наема от фирмата “К”, с която молителят има сключен договор за данъчно представителство, като това е и неин съдебен адрес и адрес за кореспонденция. Затова счита за недостоверно отразеното в призовката от връчителя, че именно служител на фирмата- представител е дал сведения за напускане на адреса. Представя и декларация от управителя на фирмата “К“ в потвърждение на факта, че на адреса винаги е имало служител, който да приема кореспонденцията на молителя и не е търсен от никого на посочените в призовката дати. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че изложените обстоятелства не обосновават основание за отмяна на решението по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.4 ГПК / отм./, тъй като по надлежния ред и в кръга на службата си длъжностното лице е удостоверило с обвързваща доказателствена сила, която не е оборена, че ответникът не е намерен на вписания в търговския регистър адрес, като по делото е без значение дали това е адрес на седалището на фирмата, на нейното управление или на данъчния й представител. Правилно изводите за приложението на чл.51, ал.4 ГПК са направени към момента на първото по делото заседание, тъй като за съда няма задължение за всяко следващо заседание да изисква сведения за актуалното състояние на фирмата относно вписания в регистъра адрес, а следва да приложи всички призовки и книжа по делото и да ги смята за връчени. Неоснователно е становището на молителя, че призовката не е оформена с дължимите данни, тъй като не са посочени трите имена и ЕГН на съседите, дали сведението. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./, подобно изискване за съдържанието на призовката не съществува. За връчителя съществува единствено задължението да отбележи качеството на лицето, на което е връчена призовката, респ. което е дало сведение във връзка с адресата на призоваването, което задължение в случая е изпълнено. Неоснователно е и оплакването за недействителност на връчването, тъй като е видно, че върху призовката няма зачерквания, поправки и други въздействия, а доколкото някои цифри са удебелени това не може да се третира като недопустима корекция. Без значение е също така обстоятелството преди колко време фирмата е напуснала адреса и дали е от осем месеца, както е посочено в призовката, тъй като за приложението на чл.51, ал.4 ГПК е достатъчно да се установи, че тя не може да бъде намерена на адреса, вписан в търговския регистър и че не е вписано новото обстоятелство относно променения адрес. С оглед на тези данни съдът правилно е приел, че ответникът следва да се счита за редовно призован и делото е разгледано без негово участие. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи редовност на призоваването и участие на страната при разглеждане на делото, поради което молбата за отмяна на това основание не следва да се уважава. Неоснователно е и искането за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК. За да е налице това основание за отмяна на влязлото в сила решение е необходимо да се установи наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законът има предвид такива обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, а не са възникнали след това. В случая като ново обстоятелство се сочи фактът, отразен в представеното удостоверение за наследници от 3.12.2007 г., че след приключване на настоящото дело, по което е присъдено обезщетение за родителите на починалия работник, е заведено ново дело за обезщетение за малолетното му дете и жената, с която е живял на съпружески начала, като данните са, че произходът на детето е установен с решение, влязло в сила на 20.06.2007 г., което е след устните състезания по настоящото дело, приключили на 8.03.2007 г. Следователно се касае за нововъзникнало обстоятелство, което обективно не е могло да бъде взето предвид при постановяване на решението и затова не обосновава основание за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ф” О. , гр. С., ул.”К” № 50, ет.1 за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”а” и „е” ГПК на влязлото в сила решение от 11.07.2007 г., постановено по гр.д. № 22916/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: