Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 22 март 2024 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА СВЕТЛА БУКОВА при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора от ВП Росица Славова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 196 по описа за 2024г. Производството по реда на чл.346 т.4 от НПК е образувано по подаден касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу въззивно протоколно определение от 29.09.2023г., постановено по ВНОХД № 2087/2023г. на СГС, първи въззивен състав, н.о., с което наказателното производство е спряно на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК. С касационният протест се ангажират основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона. По същество се твърди, че липсва нарушение на принципа „ne bis in idem“, тъй като проведеното административно-наказателно производство не било идентично с предмета на настоящето наказателно производство. Изрично се отбелязва, че по идентичния предмет не било постановено административно наказание, а производството е прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна на определението. Прокурорът от ВП в съдебното заседание поддържа подадения касационен протест по изложените в него съображения. Допълнително се позовава на решение № 185/08.01.2024г. на АССГ по дело № 9912/2023г. на АССГ. В реплика заявява, че не било ясно дали приложената принудителна административна мярка се отнасяло до наложеното от съда наказание. Моли да се уважи протеста и въззивното определение да се отмени. Подсъдимият А., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който пледира да се остави без уважение касационният протест като неоснователен. Спирането на производството било законосъобразно, като се позовава на приложена принудителна административна мярка. Развива съображения за налагане на изтърпяна принудителна административна мярка от 18 месеца лишаване от право да управлява МПС и отделно наложено наказание от първостепенния съд от 12 месеца лишаване от право да управлява МПС. Претендира наличието на „ne bis in idem“, като заявява,че поради постановеното решение на административния съд, касационният протест бил загубил смисъл. В дуплика заявява, че наказанието било изпълнено и било дублирано от първостепенния съд. Моли да се потвърди определението на въззивната инстанция. Претендира, че протеста съдържа в себе си по същество оплакване за необоснованост на съдебното решение. Моли да се потвърди решението на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационният протест е подаден в срок и от надлежно легитимирано лице. Разгледан по същество, той се явява фактически основателен. На първо място неясно остава по делото защо след подаването му в срок, протестът е представен за касационно разглеждане няколко месеца по-късно. На второ място, изтеклия период от време е позволил произнасяне на сезираната надлежна административна инстанция по съществото на причините, довели и до спиране на наказателното производство. Към настоящия момент липсват правни и фактически основания за спиране на производството. Това процесуално действие има временен характер и не решава нито един от въпросите, които поставя защитата. Процесуалното развитие на делото напълно обезсмисля продължаването към настоящия момент на действието на атакуваното с касационния протест въззивно определение. То следва да бъде отменено и съдът трябва да продължи разглеждане на делото с цел да отговори по същество на всички поставени с въззивната жалба и допълнението към нея въпроси от страна на подсъдимия и неговия защитник. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно протоколно определение от 29.09.2023г., постановено по ВНОХД № 2087/2023г. на СГС, първи въззивен състав, н.о., с което наказателното производство е спряно на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК ВРЪЩА делото на въззивната инстанция – СГС, 1 – ви въззивен състав, н.о., за продължаване на съдопроизводствените действия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.