Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                      № 234                      София, 13.05.2010 година        Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година, в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при участието на секретаря Зоя Якимова  като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1099 по описа за 2009 година, за да се произнесе  съобрази следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж. , Й. А. Н., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б., чрез пълномощника им адв. П против решение № 433 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение № 1* от 10.05.2008 г. по гр.д. № 3294/2005 г. на Районен съд В. за уважаване на предявения ревандикационен иск по отношение на построените в недвижим имот в гр. В., кв.”В”, представляващ ПИ № 391 в кв.39 по ЗРП на кв. Виница, с площ от 1500 кв.м., очертан със зелен цвят на приложената към заключението на вещото лице Л. В. скица на лист 107 и 108 от делото едноетажен магазин на бетонна основа с площ от 82 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор, едноетажен магазин на бетонна основа със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор и е постановено друго за отхвърляне на ревандикационния иск в тази част. Касаторите са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, поради което искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което ревандикационният иск бъде уважен и за процесните временни постройки. Ответникът по касационната жалба П. к. „В”, гр. В. оспорва същата. С определение № 1* от 22.12.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК. Въззивното решение в частта, с която е уважен предявения ревандикационен иск по отношение на поземления имот № 391 в кв.39 по ЗРП на кв. Виница, с площ от 1500 кв.м., очертан със зелен цвят на приложената към заключението на вещото лице Л. В. скица на лист 107 и 108 от първоинстанционното производство, е влязло в сила на основание чл.296, т.3, предл.първо ГПК с постановяване на определението № 1* от 22.12.2009 г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на П. к. „В”, гр. В.. С. със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че на ищците е възстановена собствеността на поземления имот на основание ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, а ответната к. няма правно основание да държи същия. По отношение висящият в настоящото производство спор за собствеността на изградените в поземления имот два магазина, въззивният съд е приел, че същите са с временен характер, с оглед заповед № 2* от 12.10.1974 г. на председателя на ИК на ГНС В. , с която терена е предоставен на РПК”Н” за възмездно ползване – монтиране на павилиони. Счетено е, че ответната к. не е доказала да е правоприемник на посоченото РПК. Искът обаче е отхвърлен, тъй като временните обекти са построени върху земя, която в този период е била държавна собственост и съответно магазините по силата на чл.92 от ЗС са станали собственост на държавата, поради което ищците могат да ревандикират това което притежават по реституция, но не могат да се позовават на правилото на чл.92 от ЗС по отношение на тези обекти. Този извод на съда е незаконосъобразен. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК не се възстановя правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Временни обекти са тези, за които е дадена възможност временно да съществуват върху чужд терен и да бъдат ползвани по определено предназначение за конкретен срок или до предприемане действия по реализиране на предвиденото в плана териториално устройствено мероприятие. След влизане в сила на ЗУТ такъв обект може да придобие траен градоустройствен статут само при условията на § 17, ал.2 ЗУТ, т.е. ако е изграден върху държавна или общинска земя, в противен случай подлежи на премахване. В настоящият случай в съдебно производство по чл.4 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС отчуждаването е отменено, от което следва, че спрямо държавата е установена липса на застрояване на имота, което да е пречка за възстановяване на собствеността, а съответно не може да се приеме, че съществуващите два търговски обекта са собственост на държавата. Ответната к. не може да се легитимира като собственик, тъй като със сила на пресъдено нещо между страните по предходен съдебен спор е установено, че не е придобила собствеността при условията на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС, нито въз основа на учредено право на строеж, както и че постройките не са със статут на сгради и имат временен характер. Липсват и доказателства по делото ответната к. да е правоприемник на РПК”Н”, за което е безспорно, че е поставило процесните временни обекти в имота, тъй като в разделителния протокол от 1.07.1986 г. между ПК”Н” /както е преименувана РПК”Н” през 1986 г./ и ПК „В” и списъка към него и в разделителния протокол от 3.04.1989 г. за предадени основни средства от ПК”В” на ПК”В” В. не са описани процесните два магазина. Следователно ответната к. не може да се легитимира и като собственик на временните обекти, в който случай правата на ищците следва да се защитят чрез иск по чл.109 ЗС за премахването им, а ревандикационният иск би се явил неоснователен. Неоснователно е и заявеното от ответната к. възражение по чл.72 ЗС за признаване правото на задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност вследствие на направените подобрения, а именно процесните магазини. Правото по чл.72, ал.3 ЗС е потестативно по своя характер и дава възможност на добросъвестния владелец, на приравнения към него купувач по предварителен договор и на недобросъвестния владелец, извършил подобрения със знанието и без противопоставянето на собственика, да задържи вещта до заплащането на дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията. В настоящия случай не е налице нито един от елементите на посочения фактически състав. От една страна ПК „В” няма качеството добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, доколкото липсват каквито и да било данни да е упражнявала фактическа власт на основание годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик или предписаната от закона форма е опорочена. От друга страна процесните обекти са временни и съгласно § 17, ал.1 ЗУТ при настъпване на предпоставките за това се премахват без да се заплащат. В обобщение въззивното решение в атакуваната му по касационната жалба на Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж. , Й. А. Н., Д. Г. Д., Г. Д. Б. и Д. Д. Б. част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи ревандикационния иск по отношение на съществуващите в имота два магазина. Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен от С. Д. Б. иск е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. Спрямо нея производството е прекратено с първоинстанционното решение и доколкото липсва обжалване, то прекратяването е влязло в сила. Касационната жалба на С. Д. Б. е процесуално недопустима, като подадена от лице, което не е страна в производството, поради което касационното производство по нея следва да се прекрати. Въз основа на изложеното и на основание чл.293, ал.2 и ал.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 433 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. на Окръжен съд В. В ЧАСТТА, с която е разгледан предявен от С. Д. Б., ЕГН **********, гр. В., бул.”С” № 1* ет.8, ап.78 ревандикационен иск по отношение на построените в недвижим имот в гр. В., кв.”В”, представляващ ПИ № 391 в кв.39 по ЗРП на кв. Виница, с площ от 1500 кв.м., очертан със зелен цвят на приложената към заключението на вещото лице Л. В. скица на лист 107 и 108 от делото едноетажен магазин на бетонна основа с площ от 82 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор, едноетажен магазин на бетонна основа със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор. ОТМЕНЯ решение № 433 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. на Окръжен съд В. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж. , Й. А. Н., Д. Г. Д., Г. Д. Б. и Д. Д. Б. против П. к. „В”, гр. В. ревандикационен иск по отношение на построените в недвижим имот в гр. В., кв.”В”, представляващ ПИ № 391 в кв.39 по ЗРП на кв. Виница, с площ от 1500 кв.м., очертан със зелен цвят на приложената към заключението на вещото лице Л. В. скица на лист 107 и 108 от делото едноетажен магазин на бетонна основа с площ от 82 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор, едноетажен магазин на бетонна основа със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. к. „В” гр. В., ул.”С” № 18, съдебен адрес: гр. В., бул.”В” № 1* бл.68, вх. Б, ет.12, ап.72, а. Д да предаде на Д. А. Й., ЕГН **********, гр. В., кв. Виница, ул.”А” № 9* гр. В., кв.”В”, ул.”А” № 9* гр. В., ул.”Д” 23, ет.2, ап.28, К. Ц. Д., ЕГН **********, гр. В., ул.”Д” 23, ет.2, ап.28, Р. Д. С., ЕГН **********, гр. В., бул.”8-ми П. полк” № 5* гр. В., ул.”Ц” № 1* гр. В., ул.”П” бл.6, ап.15, В. Й. Д., ЕГН **********, гр. В., ул. „П” № 60, А. Й. Ж. , ЕГН4112260999, с. К., Й. А. Н., ЕГН **********, с. К., Д. Г. Д., ЕГН **********, гр. В., кв.”В”, ул.”С” № 1* гр. В., бул.”С” 105, ет.8, ап.78 и Д. Д. Б., ЕГН **********, гр. В., бул.”С” 105, ет.8, ап.78, на основание чл.108 ЗС, владението на съществуващите в недвижим имот в гр. В., кв.”В”, представляващ ПИ № 391 в кв.39 по ЗРП на кв. Виница, с площ от 1500 кв.м., очертан със зелен цвят на приложената към заключението на вещото лице Л. В. скица на лист 107 и 108 от делото едноетажен магазин на бетонна основа с площ от 82 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор, едноетажен магазин на бетонна основа със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор. ОТХВЪРЛЯ възражението на П. к. „В” гр. В., ул.”С” № 18, съдебен адрес: гр. В., бул.”В” № 1* бл.68, вх. Б, ет.12, ап.72, а. Д за признаване право на задържане на основание чл.72, ал.3 ЗС до заплащане на подобрения на стойност 170 000 лв. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Д. Б., ЕГН **********, гр. В., бул.”С” № 1* ет.8, ап.78, като прекратява настоящото производство в тази част. Решението е окончателно, а в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Д. Б. подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред Върховния касационен съд на Република България.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: