Р Е Ш Е Н И Е № 353 гр. София, 13.09. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни...….......две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 295 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от О. прокуратура – П. против въззивна присъда № 39/25.03.2010 г. на П. окръжен съд, постановена по ВНОХД № 42/2010 г. С тази присъда П.т окръжен е отменил изцяло присъда № 745/17.12.2009 г. по НОХД № 305/2009 г., с която П.т районен съд е признал подсъдимия С. К. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 205 ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 ал. 1 от НК и е бил осъден на 3 месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Вместо това е признал подсъдимия за невиновен в това, че на 13.04.2007 г., в гр. П., в качеството си на длъжностно лице по чл. 93, . 1, б. „б” от НК (К. на К.ство – с. Д.) присвоил чужди пари в размер на 2466, 40 лв. (собственост на „М. открит въгледобив” Е. – П.), връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява (сумата, изплатена с касов ордер № 458/13.04.2007 г. за обезщетяване на нанесени щети в района на с. Д. на посочени физически и юридически лица в протокол на комисия, определена със заповед № 501/06.03.2007 г. на К. на община П.), като до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция присвоената сума е била внесена (с ордер № 16/27.01.2009 г.), поради което и го оправдал по обвинението по чл. 205 ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 ал. 1 от НК. В протеста, поддържан от прокурора от ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд за липсата на умисъл за своене на инкриминираната сума, са били изградени при непълна и неточна интерпретация на установените по делото обстоятелства. Те са били аргументирани с извършени от подсъдимия две отделни плащания и последващо внасяне на остатъка в касата на Е., както и с обстоятелството, че заинтересованите лица не са търсили полагащите им се обезщетения, а и с това, че посочената в обвинителния акт сума е била по-ниска от получената. Пренебрегнати са били обаче данните, че след получаване на поверената му от Е. сума, предназначена за обезщетяване на вредите, понесени от конкретни физически юридически лица, К.ът не я е заприходил в К.ството и не е информирал заинтересованите лица, а е държал същата в дома си в продължение на 1 година и 3 месеца - от 13.04.2007 г. до 03.07.2008 г., когато е било документирано първото плащане (погрешно отразено в мотивите, че е било направено м. юни 2007 г.), извършено след образуване на полицейската преписка, както и не е предал остатъка при прекратяване на трудовото му правоотношение на 30.10.2007 г. При наличието на тези процесуални нарушения относно начина на формиране на съдебното убеждение по въпроса относно присвояването, довело и до неправилно оправдаване, се претендира отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на П. окръжен съд. Защитникът на подсъдимия отчита протеста за неоснователен, поради което моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът е основателен. За да признае подсъдимия С. за невинен по повдигнато му обвинение въззивният съд е приел, че установените по делото фактически данни не обуславят извод към 13.04.2007 г., когато инкриминираната сума му е била предадена (2 466, 40 лв. от общо 2 696, 40 лв.), той да я е присвоил – защото няма данни към този момент да е променил отношението си към нея, превръщайки го от държане в своене. В подкрепа на този извод е посочил, че изплащането на обезщетения на правоимащите лица (каквото е било предназначението на сумата) не е било обвързано със срок, той не е знаел и предполагал кой от тях каква сума ще претендира, а впоследствие – през м. юни 2007 г. е изплатил парични суми на ПК „Н.” и на бащата на св. Н. И.. Поради това съдът е намерил, че като не е заприходил получената на 13.04.2007 г. сума, а е държал същата в дома си, подсъдимият не е имал умисъл за своенето й и деянието му не е съставомерно по чл. 205 ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 ал. 1 от НК. Изводът за субективна несъставомерност на деянието, аргументиран по посочения по-горе начин, е изграден при селективна оценка на доказателствата, събрани по делото и установените въз основа на тях фактически данни, част от които и са погрешно и непълно интерпретирани. Както се посочи и по-горе, сред правните съображения, мотивирали окръжния съд да оправдае подсъдимия, е посочено той да е започнал изплащане на суми на правоимащи лица през м. юни 2007 г. Това обаче е в явно противоречие, от една страна с обективните данни това да е сторено поне за едно от тях – ПК „Н.” – с. Д. с ПКО № 86/03.07.2008 г. (годината погрешно отразена във фактическата част на мотивите като 2007 г.), а от друга и с изложения пак там факт – „през м. юни 2008 г.” Тази грешка съкращава периода, в който подсъдимият е държал парите в дома си с една година. По този начин продължителността на държането на предадената му сума (част от която е инкриминираната), а именно 1 година и 3 месеца е изключена от обхвата на съдебната преценка за умисъла за своене, както се сочи и в протеста. Извън вниманието на окръжния съд е останало и обстоятелството, че към момента на приключване на трудовото му правоотношение – 30.10.2007 г. подсъдимият също не е информирал, че държи сумата, предадена му от „М. открит въгледобив” Е. – П.. Тези две обстоятелства, ако бяха надлежно и коректно обсъдени в комплекс с множество данни по делото, съдържащи се в различни доказателствени източници, които без основание са били пренебрегнати в различие от първата инстанция, въззивният съд би могъл да формира по-различно убеждение по въпроса за своенето. Това са данните за предназначението на сумата, предадена на подсъдимия (да бъде своевременно предоставена на потърпевшите лица за обезщетяване на вредите от взривните мероприятия, за което са били предприети спешни мерки с оглед зимния сезон и което явно не се свързва с изложеното от окръжния съд, че изплащането не било обвързано със срок, а и в тази посока са били пренебрегнати показанията на св. Н. Николов), за пълното и точно отразяване в протокола от 07.03.2007 г. на всички данни за вредите и адресите на лицата (като в този смисъл не е имало пречка те да бъдат информирани, за да потърсят обезщетенията си), които не е било невъзможно да бъдат съпоставени с показанията на св. Л. Г. - финансист в К.ството, предоставила информация за това, че не само потърпевшите са се интересували, но и че по този повод К.ът й е казал, че няма пари, с показанията на св. С. Л. и Е. С. за съобщените им от подсъдимия причини, поради които не ги е търсил и с обясненията на самия подсъдим по този въпрос. Комплексното обсъждане на всички тези доказателствени източници е било строго необходимо, за да се постигне пълнота и обективност при изследване на въпроса за това, дали подсъдимият е променил или не отношението си към предоставената му от Е. сума (респ. частта от нея, която му е инкриминирана) непосредствено след получаването й още на 13.04.2007 г. като се има предвид, че своенето е принципно възможно да се прояви не само в действия, но и в бездействия, ако те не могат да бъдат обяснени с разумни причини. Изложеното дотук очертава, че П.т окръжен съд е изградил съдебното си убеждение относно липсата на умисъл за своене на сумата инкриминирана на подсъдимия в нарушение на правилата по чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, което формално препятства възможността да се прецени дали материалният закон е бил приложен правилно. За поправяне на констатираните нарушения се налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане въззивният съд следва да извърши всеобхватна и пълна оценка на всички данни, имащи значение за изясняване на въпроса относно наличието или липсата на присвояване. Този съд следва също да даде аргументиран отговор, какъвто липсва, поради какви причини с оглед конкретиката на подигнатото обвинение и установените факти намира, че подсъдимият като К. на с. Д. е имал качеството на длъжностно лице, на което чуждите пари (собственост на „М. открит въгледобив” Е. – П.) са били връчени в това му качество и са му били поверени да ги пази и управлява по смисъла на чл. 205, вр. чл. 201 от НК, доколкото не всяко длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б” от НК, вкл. на ръководна работа, може да бъде субект на посоченото престъпление, което е и критерий за разграничението между длъжностното присвояване и обсебването по чл. 206 и сл. от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 39/25.03.2010 г. на П. окръжен съд, постановена по ВНОХД № 42/2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: