Р Е Ш Е Н И Е   № 63   София, 24 февруари 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на шестнадесети февруари двехиляди и девета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                          ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                               Жанина Начева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 23/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Г. К. , окръжен прокурор на Добричката окръжна прокуратура, за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на определение № 52 от 23.09.2008 год. постановено по ЧНД № 1342/2008 год. по описа на Добричкия районен съд, с което са групирани наказанията на осъдения С. И. А.. В искането се излагат съображения, че при постановяване на определението на съда не са били известни обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, като излага съображения, че с оглед процесуална икономия допуснатото нарушение може да бъде отстрането без връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначеният му защитник излага съображения, че е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С определение № 52 от 23.09.2008 год. постановено по ЧНД № 1342/2008 год. Добричкият районен съд в производство по чл. 306 ал.1 НПК и по реда на чл.23-25 НК е групирал наказанията на осъдения С. И. А., като му е определил общо наказание от три години и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване по присъдите по НОХ дело № 2223/2005 год. и НОХ дело № 1828/2007 год., и двете на Добричкия районен съд и на основание чл. 24 НК го е увеличил с шест месеца. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: За да не бъде засегнат стабилитета на един влязъл в сила съдебен акт, законодателят в глава ХХХІІІ-та НПК предвижда възможността да бъде отменен и производството по делото възобновено само ако са налице предпоставките за това. В закона изчерпателно са изброени лицата, които могат да правят по този ред искане за проверка на влязлите в сила присъди и определения, сроковете за искането и основанията за въобновяване. На окръжния прокурор, съгласно чл. 422 ал.1т.3 НПК, е предоставено правомощие да поиска възобновяване на наказателното дело, ако чрез разследване, извършено по съответния процесуален ред от органа, който има правомощие да разследва, се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни при постановяване на съдебния акт и имат съществено значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Производството по НЧХ дело № 1342/2008 год. е образувано в Добричкия районен съд по предложение на прокурора за групиране наказанията на осъдения С. И. А. по отразените в свидетелство за съдимост № 3147/11-09.2008 год. на Бюро съдимост при Добричкия районен съд, придружено със съответните бюлетини за съдимост, девет влязли в сила присъди. Преценявайки съдържащите се в тях данни, съдът в мотивите е приел, че е налице усложнена форма на множество престъпления, като престъплението, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 1828/2007 год. е извършено след влизне в сила на присъдите по НОХ дело № 614/96 год., НОХ дело № 393/99 год. и НОХ дело № 1749/97 год и преди влизане в сила на останалите присъди. Преценил е, че са налице основания за групиране на наказанията по присъдите по НОХ дело № 488/2001 год., НОХ дело № 2223/2005 год. и НОХ дело № 1828/2007 год. и е посочил за изтърпяване общо наказание в размер на най-тежкото, а именно наложеното по НОХ дело № 4883/2001 год от три години и два месеца лишаване от свобода. В диспозитива на присъдата е определил същото по размер общо наказание по присъдите по НОХ дело № 2223/2005 год. и НОХ дело № 1828/2007 год., като не е включил в съвкупността присъдата по НОХ дело № 4883/2001 год., по която е наложено това наказание. В предложението се излагат съображения, че след влизане в сила на определението, в процеса на изпълнението му, е разкрито обстоятелството, че свидетелството за съдимост е неточно, защото са отразени две присъди, а именно по НОХ дело № 2223/2005 год. и НОХ дело № 1828/2007 год, с които е осъден за едно деяние. В подкрепа на основателността му са приложени двете дела, от които е видно, че присъдата по НОХ дело № 2223/2005 год. е отменена от Върховния касационен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство, след което за същото деяние е внесен нов обвинителен акт и е образувано НОХ дело № 1828/2007 год. При тези данни следва да се направи извод, че е налице новоразкрито обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на определението. В конкретния случай то няма съществено значение за правилното решаване на делото, защото с изключването в свидетелството за съдимост на неправилно посочената присъда, не би се стигнало до законосъобразно групиране на наказанията. Определението е постановено при нарушение, което не може да бъде отстрането по този процесуален ред. Налице е противоречие между диспозитива и мотивите по отношение присъдите, които подлежат на групиране, като в мотивите са посочени три присъди, включително и отменената, а в диспозитива само две- една от които отменената. То не дава възможност да се провери каква е била действителната воля на съда при групиране на наказанията и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1т.2 НПК. За отстраняването му съществува специален процесуален ред, като производството не може да бъде образувано по искане на окръжния прокурор. Отстраняването му от касационната инстанция, както се иска от представителя на обвинението, е процесуално недопустимо, защото Върховният касационен съд няма процесуално правомощие, без да е сезиран с искане от надлежната страна, да проверява правилността на влязлия в сила съдебен акт, както и да тълкува и замества волята на решаващия съд. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на Г. К. , окръжен прокурор на Добричката окръжна прокуратура като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл   Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на Г. К. , окръжен прокурор на Добричката окръжна прокуратура за отмяна по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлото в сила определение № 52 от 23.09.2008 год. постановено по ЧНД № 1342/2008 год. на Добричкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: