2 Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 18.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 935 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК М. Й. П. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 366 от 05.07.2011г. по гр.д.№ 392/2011г. по допускане на делбата относно правата на съделителите. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК по въпроса за възможността да се признае частична трансформация по чл.23 ал.2 СК при придобиването на имущество по време на брака , когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е посочено, че цената е платена от купувачите. Ответникът А. М. Г. чрез пълномощника си адв. Т.В. изразява становище, че въззивното решение е правилно и жалбата не следва да се уважава. По поставения правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С оглед постановената съдебна практика по реда на чл.290 ал.1 ГПК основанието за допускане на касационното обжалване следва да се преквалифицира по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С решение № 71 от 26.03.2010г. по гр.д.№ 796/2009г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 194 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 46/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение по гр.д.№ 153/2010г. на ВКС, І г.о. , решение № 68 от 19.03.2010г. по гр.д.№ 40/2009г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че когато в акта за придобиване на имущество по време на брака са посочени и двамата съпрузи, независимо от това дали са вложени лични или семейни средства, при прекратяването на брака дяловете им са равни. Това становище се възприема от настоящия състав. По основателността на жалбата. Фактическите изводи на въззивния съд са, че съделителите са бивши съпрузи и делбеният имот – апартамент в [населено място] е закупен по време на брака от двамата с нот.акт № за 10 000лв. , платени изцяло в брой на продавача от купувачите. Бракът на страните е прекратен след влизане в сила на СК от 2009г. и това е приложимият закон за уреждане на имуществените отношения след развода съгласно §4 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на СК . Съдът е приел за основателна претенцията на ищеца, предявена с възражение в делбата, че на основание чл.23 ал.2 СК той има личен дял от придобития по време на брака имот, защото при закупуването му са платени негови лични средства 5534.49 щатски долари и е определил, че разликата е съпружеска имуществена общност, а дяловете на съделителите са 9896,45/10000 ид.ч. за А. М. Г. и за М. Й. П. - 103,55/10000 ид.ч. Според въззивния съд СК императивно регламентира съпружеската имуществена общност като имущество, придобито в резултат на съвместен принос, независимо на чие име то е придобито. Отричането на възможността някой от съпрузите да претендира трансформация по съображения, че купувачи по сделката са двамата съпрузи би означавало недопустимо стесняване на приложното поле на института на трансформацията, каквито ограничения СК, не съдържа. При даденото разрешение на правния въпрос, по чл.280 ал.1 ГПК, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторката за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че е налице преобразуване на лично имущество на бившия съпруг, ищец по иска за делба, в размер на равностойността на 5534.49 щатски долари поради вложени лични средства при закупуване на делбения имот. Апартаментът е закупен на името на двамата съпрузи с нот.акт 173/2002г. на нотариус Г. Г. с район на действие Районен съд Русе, за сумата 10 000лв., която продавачите са получили изцяло от купувачите и при липса на друга уговорка между двамата съпрузи-купувачи относно правата им в съсобствеността, правата им при прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод са равни на основание чл. 28 СК. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и делбата да се допусне при равни права – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите. При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на касаторката М. Й. П. следва да се присъдят разноските за въззивното и касационно обжалване , които общо са в размер на 1095 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.293 ал.2 във връзка с чл.281 ал.1 т.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Русенския окръжен съд № 366 от 05.07.2011г. по гр.д.№ 392/2011г. , с което е потвърдено решението на Русенския районен съд № 175 от 07.02.2011г. по гр.д.№ 6066/2010г. по допускане на делбата в частта за квотите на съделителите и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ равни права – по ½ ид.ч. за А. М. Г. и М. Й. П., при които да се извърши делбата, допусната с решението на Русенския районен съд № 175 от 07.02.2011г. по гр.д.№ 6066/2010г. на апартамент № 4 на втория етаж в жилищно-административната сграда на @@17@ [населено място] с идентификатор 63427.2.4639.1.4 , ведно с принадлежащите му избено помещение №4 и 11.36% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото –имот с идентификатор 63427.2.4639. ОСЪЖДА А. М. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. П. сумата 1095лв. /хиляда деветдесет и пет лева/ разноски за въззивното и касационно производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: