Р Е Ш Е Н И Е                                            № 589                      гр.София, 05 януари 2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември  две хиляди и осма година в  състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                       ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                               ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                                                            със секретар   Аврора Караджова и с участието на прокурора   РУСКО КАРАГОГОВ изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 624/2008 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия М. М. Г. срещу въззивната (нова) осъдителна присъда спрямо него, която Софийският градски съд издал, отменяйки оправдателната присъда на Софийския районен съд. Оправдателната присъда в първата инстанция, постановена на 29 ноември 2006 год. по наказателно от общ характер дело № 1287/2004 год., е по обвинението спрямо Г. за извършеното на 4 юни 2003 год. изнасилване на К. С. С. – престъпление по чл.152, ал.3, т.5 във връзка с ал.1, т.2 и с чл.29, б.”а” и „б” от Наказателния кодекс (съвкупление чрез сила и заплашване, и при условията на опасен рецидив). Осъдителната присъда във втората инстанция, постановена на 7 ноември 2007 год. по внохд № 1204/2007 год., е по същото обвинение, като е наложено наказание 7 години лишаване от свобода при „строг” режим.важен е частично – за 5 000 лева, предявеният и отхвърлен от районния съд иск на пострадалата за причинените й неимуществени щети в размер на 10 000 лева. В касационната жалба се съдържа само позоваване на отменителните основания, а в допълнението към нея, последвало изготвянето на мотивите към присъдата, са изложени доводи, които могат да бъдат отнесени само към процесуалната законосъобразност на съдебния акт; искането обаче е алтернативно – както за ново разглеждане на делото, което се налага поначало при съществените нарушения на процесуалните правила, така и за смекчаване на наложеното наказание. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я преценява като неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна по отношение само на наложеното наказание. І. Допусната е явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Размерът на лишаването от свобода е по-висок от съответния на извършеното престъпление. Този размер, няма как, разбира се, да бъде „към минималния… на предвидената в закона санкция” (допълнение към касац.жалба) най-вече с оглед съдимостта на подсъдимия, която освен че е „надхвърляща минимално необходимото за приложение на квалифициращия признак по чл.152, ал.3, т.5 НК” (опасен рецидив-мотиви към присъдата, с.13), включва предишни осъждания, пряко или косвено насочени все срещу личността, а между тях – и за изнасилване през 1995 год., наказано с 4 години лишаване от свобода. От друга страна, макар и съобразено в общи линии с обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието, санкционирането на Г. не държи достатъчно сметка за особеностите на конкретното посегателство. Най-съществената от тях е пренасянето на тежестта повече върху засягането на телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалата, вместо върху засягането на половата й неприкосновеност, каквото е типичното положение при престъпленията по раздел VІІІ(„Р”) от глава ІІ(„Престъпления против личността”) на особената част от НК. Вярно е, че съдът е отчел съществуването на интимна връзка между нея и подсъдимия, но това обстоятелство повишава степента на обществената опасност на извършеното само в един аспект, а не изобщо. Изненадващата и с нищо непредизвикана промяна в отношенията на доверие между двамата е без съмнение сериозно укорима, но в същото време, в сексуално отношение, те са се развили без особена травма за С. – поради нейната възраст и житейския й опит. ІІ. В обсъденото дотук ВКС вижда единствения недостатък при осъждането на подсъдимия, който при това може да бъде поправен още в тази инстанция с намалянето на наложеното наказание на 5 години лишаване от свобода. В останалата й част жалбата не може да бъде споделена. Възраженията в нея във връзка с доказаността на обвинението са до голяма степен декларативни на фона на задълбочения анализ, извършен в тази насока в мотивите към присъдата. Декларативността на жалбата е всъщност резултат от иначе обяснимата едностранчивост в защитната теза всичко да се обсъжда само през погледа на подсъдимия, така, като че ли неговите обяснения са единствените доказателства за станалото. Що се отнася до несъгласието с правната квалификация на деянието като изнасилване, то не почива на някакви самостоятелни възражения за нарушение на НК, а се претендира като евентуална последица от претендираната недоказаност на обвинението (подход, отречен още с Тълкувателно решение № 51/1964 год. на Общото събрание на наказателната колегия – вж. актуално позоваване на това решение и в р.4/02-І, Бюл. 4/02). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ въззивната (нова) присъда на Софийския градски съд от 7 ноември 2007 год. по внохд № 1204/2007 год. като намаля наложеното с нея наказание на пет години лишаване от свобода.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: