Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * недопустимост на решение * процесуална правоспособност * необходимо другарство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр. София, 01.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 5225 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К., Т. Д. Т., К. Д. М., Р. Д. Щ. и Т. Д. Щ. срещу Решение № VІ-55 от 08.07.2016 г. по в.гр.д.№ 448/ 2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което, като е отменено първоинстанционното Решение № 44 от 08.01.2016 г. по гр.д.№ 8800/ 2014 г. на Бургаския районен съд, допълнено с Определение № 833 от 01.02.2016 г., са уважени предявените от Е. Г. Г., М. Г. Б., В. Г. Т. и Т. Г. Т. положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищците върху 4 149 кв.м., представляващи част от имот № 100007 по плана за земеразделяне на [населено място] рудник, м.”К.”, нанесен в КККР на [населено място] като поземлен имот с идентификатор № 07079.9.49, при което процесните 4 149 кв.м. погрешно са били нанесени като част от принадлежащия на ответниците поземлен имот с идентификатор 07079.653.42. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е направилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените срещу касаторите установителни искове за собственост бъдат отхвърлени със законните последици.
Ответниците по касация Е. Г. Г., М. Г. Б., В. Г. Т. и Т. Г. Т. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорват касационната жалба.
С Определение № 247/ 25.04.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е допуснато предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо, тъй като ответницата К. Д. М. е била починала преди завеждане на делото и исковата претенция не е била насочена срещу наследниците й.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството по делото е образувано по субективно съединени установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, предявени от Е. Г. Г., М. Г. Б., В. Г. Т. и Т. Г. Т. срещу Р. Д. К., Т. Д. Т., К. Д. М., Р. Д. Щ. и Т. Д. Щ., с които ищците са поискали да бъдат признати собственическите им права върху 4 149 кв.м., представляващи част от имот № 100007 по плана за земеразделяне на [населено място] рудник, м.”К.”, нанесен в КККР на [населено място] като поземлен имот с идентификатор № 07079.9.49, като правният им интерес от търсеното установяване е обусловен от твърдението, че при изготвяне на кадастралната карта тази част от имота им погрешно е била включена в принадлежащия на ответниците поземлен имот с идентификатор 07079.653.42. Исковата молба е била заведена на 15.12.2014 г. На 22.07.2015 г. е постъпил отговор от ответниците Р. Д. К., Т. Д. Т., Р. Д. Щ. и Т. Д. Щ., както и от лицата С. А. М. и К. А. Б., които са оспорили допустимостта и основателността на предявените искове и са направили искания за събиране на доказателства. Към отговора е приложено Удостоверение за наследници изх.№ 29417/ 25.08.2014 г. на [община], от което е видно, че ответницата К. Д. М. е починала на 01.08.2014 г. /т.е. преди завеждане на делото/ и е оставила за свои наследници по закон С. А. М. и К. А. Б.. Независимо от тези данни, както първоинстанционният, така и въззивният съд са разгледали делото по отношение на починалата К. М., без да са предприети действия по конституиране на нейните наследници, като при това и касационната жалба от 19.08.2016 г., въз основа на която е образувано настоящето производство, е подадена и от нейно име чрез адвокат Р. Т. /въз основа на приложено към отговора на исковата молба пълномощно от ответниците Р. Д. К., Т. Д. Т., Р. Д. Щ. и Т. Д. Щ., както и от К. А. Б./. Пълномощно от К. М. в полза на адв.Т. липсва, което е лесно обяснимо предвид обстоятелството, че лицето е починало преди завеждане на делото.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че както въззивното, така и първоинстанционното решение са недопустими в частта им по отношение на ответницата К. Д. М., тъй като при завеждане на делото същото е била изгубила процесуалната си правоспособност поради смърт /чл.27, ал.1 ГПК/. Аналогично на хипотезата, при която делото е разгледано по отношение на ненадлежна страна, постановеното решение изобщо не може да обвърже с последиците си несъществуващ правен субект, което е основание за обезсилване не само на въззивното, но и на първоинстанционното решение /т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК/. В конкретния случай първоинстанционният съд е пренебрегнал надлежно установения пред него факт, че посоченото в исковата молба като ответник лице е починало преди предявяване на иска срещу него, като отговорът на исковата молба по чл.131 ГПК е бил депозиран от неговите наследници. При тези данни той е бил длъжен служебно да обезпечи разглеждането на делото по отношение на правоспособни страни като предпоставка за постановяване на допустимо решение, и да даде на ищците възможност да насочат иска си срещу правоспособните правоприемници на починалото лице. Неизпълнението на това негово задължение, произтичащо от нормата на чл.7, ал.1 ГПК, е довела до недопустимост на процеса и на постановените актове на инстанциите по същество, които на това основание следва да бъдат обезсилени и делото- върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на тези му задължения. В тази връзка следва да се има предвид, че макар и наследниците на К. М. да са дали отговор на исковата молба, правото им на участие в производството е било нарушено, тъй като съобщението по чл.131, ал.1 ГПК е било изпратено на починалото лице и е било прието за него по реда на чл.46, ал.2 ГПК, докато законосъобразното развитие на производството изисква тези действия да бъдат извършени спрямо надлежните ответници, които да разполагат на собствено основание с възможността да депозират отговор в законоустановения 1-месечен срок. Това налага, при връщане на делото на първоинстанционния съд, ако в изпълнение на дадените им указания ищците насочат претенцията си срещу наследниците на К. М., на общо основание на последните да се връчат преписи от исковата молба и доказателствата, като им се укажат правата по чл.131, ал.1 ГПК.

По изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция намира, че както въззивното, така и първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилени изцяло, а не само в частта им по отношение на неправосубектния ответник. Това е така, тъй като в производството по предявен иск собственост, интересът от който произтича от твърдение за непълнота или грешка в кадастралната карта /т.3 от ТР № 8/ 2014 от 23.02.2016 г. по т.д.№ 8/ 2014 г. на ОСГК/, съсобствениците са необходими другари, доколкото въпросът за пространствения обхват на правото на собственост върху общия имот с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, не може да бъде разрешен различно по отношение на тях.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА Решение № VІ-55 от 08.07.2016 г. по в.гр.д.№ 448/ 2016 г. на Бургаския окръжен съд, както и Решение № 44 от 08.01.2016 г. по гр.д.№ 8800/ 2014 г. на Бургаския районен съд, допълнено с Определение № 833 от 01.02.2016 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: