Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№474

[населено място], 04.08.2022 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1981 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ срещу решение № 261915/19.03.2021 г. по в. гр. д. № 4816/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 292018/03.12.2019 г. по гр. д. № 5915/2016 г. на Софийски районен съд за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на „Б-3 експорт“ ЕООД сума в размер на 22 568, 93 лв. – разноски за възстановяване на повредено застраховано имущество, ведно със законната лихва.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено при необоснованост на извода, че причина за увреждане на застрахованото имущество /ветрогенератор/ е късо съединение в мрежата на електроразпределителното дружество. Наред с това, въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил всички възражения, наведени във въззивната жалба, относно възможността ветрогенераторът да е бил повреден в резултат на недостатъчна грижа от ищеца и относно разликата между понятията „късо съединение“ и „токов удар“, съответно е допуснал нарушение като е отказал изслушването на допълнителна експертиза. Отделно, вместо да изгради самостоятелни мотиви, въззивният съд е препратил към мотивите на първостепенния съд.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :

1. „Длъжен ли е въззивният съд при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото да изложи доводи за причинно-следствената връзка на увреждането?“

2. „Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба оплаквания на въззивника, касаещи правилността и допустимостта на първоинстанционното решение?“

3. „Допустимо ли е вероятната причина за механизма на увреждането да бъде приета за установена в условията на пълно и главно доказване, ако в хода на производството поради процесуално нарушение на съда не са събрани достатъчно доказателства за това?“

В изложението се твърди, че при разрешаване на поставените въпроси въззивният съд се е отклонил от задължителна и казуална практика на касационната инстанция, обективирана в ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, както и решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III ГО /по първи въпрос/, ППВС №1/1953 г. /по втори въпрос/, ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС, решение № 457/01.07.2010 г. по гр. д. № 1264/2009 г. на ГО, решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I ТО, решение № 118/2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III ГО /по третия въпрос/.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за допускане на въззивното решение до касационен контрол, отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация не е подаден отговор.

От „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД /ответник по иска/ е постъпило становище по подадената касационна жалба на „Електроразпределение север“ АД, с което оплакванията на касатора срещу решението на СГС се подкрепят. Това становище е наименувано „насрещна касационна жалба“. Настоящият състав намира, че в случая не става дума за насрещна касационна жалба по смисъла на чл. 287, ал. 2 ГПК, доколкото дружеството не се явява насрещна страна на „Електроразпределение север“ АД, а те се намира на една и съща страна в процесуалното правоотношение със съда, тъй като „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД има качеството главна страна в исковото производство /ответник/, а „Електроразпределение север“ АД качеството на неин помагач. Без значение се явява придадената от въззивната инстанция характеристика на застрахователното дружество на въззиваем и насрещна на „Електроразпределение север“ АД страна. Подадената от третото лице помагач въззивна или касационна жалба срещу цялото първоинстанционно или въззивно решение пречи те да влязат в сила и спрямо главната страна /арг. от чл. 223 ГПК/. Не е налице и съвместно обжалване на въззивното решение, доколкото „насрещната касационна жалба“ не е подадена в срока по чл. 283 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от „Б-3 експорт“ ЕООД претенция срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на сума в размер на 22 568, 93 лв. – обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от повреда във вятърен генератор, настъпила в резултат на късо съединение по извод „Крупен“ – част от въздушен електропровод. Предявеният иск с правно основание чл. 208 КЗ /отм./ е бил изцяло уважен от Софийски районен съд.

По жалба на конституираното като трето лице помагач „Електроразпределение север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ въззивният съд е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционното. С последното са били безспорно установени факти относно наличието на валидна застраховка „Имущество“ в полза на ищцовото дружество и повреждане на негово имущество /вятърен генератор и главна разпоредителна уредба/ в срока ѝ на действие при покрит риск по клауза „Д11:късо съединение – случайно създадена връзка в електрическа верига между две точки с различен потенциал, в частност между изводите на захранващ източник, при което протича електрически ток със стойност, за която веригата не е била проектирана“. Наличието на сочения застрахователен риск съставът на СРС е установил от събраните по делото гласни доказателства и прието експертно заключение. При възприемане на решаващите мотиви, изложени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл. 272 ГПК. По релевираните оплаквания във въззивната жалба решаващият състав, макар и с пестеливи съображения, е взел аргументирано становище и е намерил защитната теза на ответника, че е налице непокрит риск поради „токов удар“, неподкрепена от събраните доказателства. Относно заявеното от ответника искане за изслушване на повторна експертиза съдът е счел, че приетото заключение напълно се подкрепя от показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел за наличие на късо съединение поради скъсан проводник, който под въздействие на вятъра се е допирал до други два проводника. Въззивният съд не е споделил и тезата на жалбоподателя, че става дума за късо съединение, възникнало в самия ветрогенератор. Акцентирал е върху обстоятелството, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства за наличие на твърдения от него „токов удар“, а се е задоволил единствено да оспори доказателствата, събрани по инициатива на ищеца.

Не е налице соченото от касатора основание за факултативен достъп до касационен контрол.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси на практика представляват несъгласие с решаващите изводи на въззивния съд. Несподелянето на заявена от ответника правна теза от въззивния съд не може да се квалифицира като процесуално нарушение. Въпросите са предпоставени от разбирането на касатора, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е уважил искането за изслушване на повторна експертиза. Вярно е, че съдът е оставил без уважение молбата за назначаване на повторна експертиза, но този извод е продиктуван от мотива, че искането е неоснователно, доколкото същото се изчерпва със стремежа към повторни отговори на въпроси, на които първоначалната експертиза вече е дала отговор и при липса на надлежно обосновано твърдение защо са налице предпоставките за допускане на повторна експертиза. Неправилно е тълкуването на касатора, че нормата на чл. 201 ГПК задължава съда всякога при оспорване на експертното заключение да назначава допълнителна или повторна експертиза. В този смисъл е и даденото разяснение по реда на чл. 290 ГПК с решение № 22/02.07.2019 г. по т. д .№ 587/2018 г. на I ТО, което се споделя напълно от настоящия състав. В случая въззивният съд е обосновал липсата на необходимост от допълнителна експертиза с обстоятелството, че заключението на вещото лице се подкрепя напълно от свидетелските показания, събрани след приемането му, както и с липсата на доказателства, които да разколебават тези изводи. В заключение несъгласието с преценката на въззивния съд относно необходимостта от назначаване на повторна експертиза във въззивното производство не е годно да обуслови позитивна селекция на касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК.

Наред с изложеното, следва да бъде посочено, че в практиката на ВКС липсва колебание относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, което пряко произтича от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК. Отделно, необходимо е да се отбележи, че поставеният под номер три въпрос е изцяло хипотетично зададен и е предпоставен от преценка за правилността на въззивния акт с оглед спазване на съдопроизводствените правила, гарантиращи изясняване на делото от фактическа страна, регламентирани от чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, която преценка не може да бъде осъществена в производството по селекция.

При липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК достъп до касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261915/19.03.2021 г. по в. гр. д. № 4816/2020 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.