Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
София, 17.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1833 по описа за 2014 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 973/ 23.07.2014 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. В.Н. – пълномощник на К. А. Х. против въззивно решение № 700/17.12.2013 год. по в.гр.дело № 1015/2013 год. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1185/05.07.2013 год. по гр.д. № 7420/2012 г. на Плевенски районен съд,в частта му,с която И. Н. Н. и Г. А. П. са осъдени да заплатят на К. А. Х. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - притеснения и неудобства от съществуващото фактическо положение от незаконосъобразните им действия ,във връзка с изграждането на сграда, в дворно място в [населено място], за периода от 1995 г. до 21.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2012 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2 500 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплащане на неустойка по прекратен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.12.2011 г., поради незаконосъобразните им действия във връзка с изграждането на сграда в дворно място в [населено място],за периода от 1995 г. до 21.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 09.11.2012 г. до окончателното й заплащане и е постановено ново,с което са отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос : при неправилно квалифициран иск в първата инстанция,необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца,относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото,съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства,т.е.за правомощията на въззивната инстанция,когато приеме,че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК- № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; Решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ; Решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; Решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; Решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ІV г.о.; Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о. и Решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о.,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС,което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 год., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че наличието на договор между страните е основание отношенията между тях да се разглеждат на тази плоскост.Неправилна е преценката на характера на настъпилите негативни правни последици за касатора/ищец от действията и бездействията на ответниците от нереализиране на дължимото по договора и от неправомерното им поведение в хода на строежа на сградата.Моли обжалваното решение да бъде отменено,а предявените искове уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Г. А. П. и И. Н. Н.,чрез пълномощника си адв.С.П., в писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
За да постанови този резултат въззивната инстанция е разгледала иска на основание дадената от ищеца правна квалификация на иска – чл.45 ЗЗД.Отхвърлила е иска по съображения,че отношенията между страните с оглед изложените обстоятелства, на които основават иска си имат за основание сключения договор между тях и следва да бъдат уредени на това основание, като се изследват клаузите на сключения между тях договор, наличието на неизпълнение и наличието на вреди, които са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение, момента на възникването на право на обезщетение за всяка от претърпените вреди. Приела е,че не се твърди и е недоказано по делото, тежестта за което е върху ищеца, противоправно поведение на всеки от ответниците, произтичащо от общото задължение да не се вреди другиму или от нарушение на конкретни нормативни правила, а наличието на неточно или непълно изпълнение на договорното задължение по цитирания договор не би могло да обоснове извод за увреждане, ангажиращо деликтната отговорност на ответниците.
Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Въззивният съд правилно е приел,че увреждането е във връзка с изпълнение на договор за учредяване на право на строеж между страните от 14.03.1994 год.,в който случай възниква договорна отговорност,която изключва деликтната отговорност. Въведените както в исковата молба,така и в уточняващата молба подробни обстоятелства за извършените преустройства и промени по сградата,в отклонение на проектите за строеж,които пречат за въвеждането й в експлоатация,сочат на претенция за вреди,възникнали от неизпълнение на договорно задължение.В нарушение на материалния закон въззивният съд не е квалифицирал иска като такъв по чл.82 ЗЗД ,съобразно изложените обстоятелства,а като иск с правно основание чл.45 ЗЗД,съобразно дадената от ищеца квалификация,която не е задължителна за съда.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с извършване на съответни процесуални действия при произнасяне по съществото на гражданскоправния спор. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 700/17.12.2013 год., постановено по гр.дело № 1015/2013 год. на Плевенски окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: |