5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
София , 01 юни 2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова
Галина Захарова
при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 536/2015 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал.1 от НПК по искане на осъдения П. Т. Д. за възобновяване на нохд № 727/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
В искането се сочи, че осъденото лице не е участвало в съдебното производство и не е могло да реализира правото си на защита. Твърди се, че призовката и обвинителния акт не са получени от него, а от неизвестни недобронамерени лица, които живели на същия адрес. Искателят акцентира върху продължителното времетраене на наказателния процес и обусловената от него необходимост да напусне страната в търсене на прехрана. Алтернативно поддържа искане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК да се намали наложеното наказание или да се отложи изтърпяването му съгласно чл. 66 от НК.
Пред касационната инстанция осъденият и неговият адвокат поддържат искането, към което добавят аргументи за поети чрез европейска заповед за арест ангажименти на българската държава за ново разглеждане на делото.
Прокурорът пледира срещу възобновяване на делото.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
Районният съд в гр.Казанлък с присъда № 241 от 16.11.2010 г. по нохд № 727/20110 г. в производство, протекло в отсъствие на подсъдимия съгласно чл. 269, ал. 3, т .4 б.”а”от НПК, признал подсъдимия П. Т. Д. за виновен в това, че :
1. на 16.01.2001 г. в [населено място], в хотел „П.”, причинил тежка телесна повреда на Л. С. Л., изразяваща се в разкъсване на лява задна подбедрична артерия, счупване на голяма пищялна кост, увреждане на левия малкопищялен нерв, травматичен и следкръвоизливен шок, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128, ал. 2 вр. ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода
2. на 16.01.2001 г. в [населено място] , в хотел „П.” извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал.2 във вр. с с ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски.
Присъдата не била обжалвана и влязла в законна сила на 01.12.2010 г.
По делото няма данни осъденият да е узнал за постановяването й преди 19.01.2015 г., когато заявява, че е задържан в Р. Ч. в изпълнение на европейска заповед за арест.
При тези данни касационният съдебен състав намира, че алтернативно поддържаното искане за възобновяване, черпещо основания от чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е недопустимо. То не подлежи на разглеждане, тъй като е направено след шестмесечния срок по чл.421, ал.3, пр.1 от НПК, който започва да тече от влизане в сила на съответния акт. За задочно осъдения законодателят е предвидил друг начален момент на срока на искането - датата, на която узнал, че присъдата е влязла в сила , но той е относим само към претенция, основаваща са на неприсъствено, задочно разглеждане на делото /аргумент и от чл.423, ал.1 от НПК/. Ето защо единствено допустимо за коментар в казуса е искането за възобновяване с основание чл.423, ал.1 от НПК, което е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт , подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК.
Макар и допустима претенцията на осъдения П. Д. за възобновяване на делото поради задочното му осъждане е неоснователна поради следните съображения:
Настоящият състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия на лично участие е основна гаранция за справедлив процес. В същото време обаче не може да се отрече диспозитивния характер на това право , даващ възможност на обвиненото лице да прецени и избере начина , по който да го упражни.
Искателят П. Д. участвал в досъдебната фаза на процеса. След няколко нефинализирани наказателни производства обвинението срещу него било формулирано в обвинителен акт от 17.06.2010 г., по който Казанлъшкият районен съд образувал нохд № 727/2010 г.
Районният съд изпратил на подсъдимия призовка за съдебно заседание на 15.09.2010 г., в която изрично била описана възможността при неявяване делото да се разгледа и реши в негово отсъствие. Към призовката бил приложен и препис от обвинителния акт. На 10.08.2010 г. съдебните книжа били получени от подсъдимия. Този важен в настоящето производство факт се установява от вписванията на гърба на призовката. Там е положен подпис на получателя, под който има изричен текст „лично” и подпис на длъжностното лице - призовкар от Районния съд в Казанлък - Г. Д.. Твърдението на осъдения, че подписът не е негов, не почива на обективни данни, годни да предизвикат колебания относно достоверността на съдържанието на приложения документ. Напротив, при бегло сравнение на призовките , връчени от същата служителка, проличава, че във всички случаи , когато тя ги е предявявала на лица, различни от получателя , винаги е вписвала тяхното качество – сестра, съсед, адвокат. Няма и не се ангажира от искателя конкретна информация, която да обуслови разумно съмнение както за добросъвестността на служителката, така и за реални злоумишлени действия на трети лица. Ето защо съдът намира, че подсъдимият е бил известен за предстоящо разглеждане на делото и за последиците при неявяване по предвидения в НПК ред. За връчването на книжата не е съществувала обективна пречка, тъй като съгласно приложената справка за пътуванията на осъдения и информацията от Областно звено „Охрана”, той е напуснал страната след получаването им - през м.септември 2010 г.
При провеждане на първите две заседания по делото подсъдимият бил представляван от упълномощен от него адвокат Р. К., който на 5.11.2010 г. уведомил съда, че няма контакт с клиента си, не е уведомен от него, че напуска България и поради разногласия от процесуално и финансово естество не може да изпълнява задълженията си като защитник. Съдът, след като бил уверен от Областна дирекция на МВР – гр.Стара Загора, че подсъдимият е напуснал страната и няма данни за връщане или установено местоживеене, му назначил служебен защитник и разгледал делото в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 4 , б.”а” от НПК.
Тези данни опровергават твърдението на подсъдимия, че не е информиран за развилия се наказателен процес. Пред него е стояла обективната възможност да продължи участието си в съдебното производство. В искането, с което се претендира възобновяване , не се изтъква нито една уважителна причина, елиминираща реализация на правото на подсъдимия за участие в процеса. Поведението му манифестира съзнателен и недвусмислен отказ да присъства при разглеждане на делото. След получаване на обвинителния акт и призовка той напуснал известния адрес за призоваване и заминал за чужбина без да уведоми съда. Обяснението, че направил това в търсене на препитание, не кореспондира с причини за неявяване от екзистенциален порядък, намиращи се извън волята и контрола на подсъдимия. Ето защо настоящият състав счита, че правото на осъдения П. Т. Д. да участва в наказателния процес е било гарантирано ефективно, но той по недвусмислен начин се отказал от него. Това го лишава от основание да претендира повторно разглеждане на делото, тъй като е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 423, ал. 1, пр.2 , алт .2 от НПК.
За пълнота на изложението и в отговор на доводите на защитата на осъдения за поети от българската държава гаранции за ново разглеждане на делото, се налага припомняне Вж.Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-399/11 „Stefano Melloni v.Ministerio F” , че задочното осъждане е само факултативно основание за отказ за изпълнение на европейска заповед за арест. След като съдът в Република Ч. е предал Д. за изтърпяване на наложеното наказание, за българската държава не са възникнали никакви задължителни условия да разгледа отново делото независимо от обстоятелството, че това е станало на основание европейска заповед за арест. Касационната инстанция е суверенна в преценката дали са налице предпоставките за нов процес , като съобрази регламента на чл. 423, ал.1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи ,че не са налице основания за възобновяване съгласно чл. 423, ал. 1 от НПК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Т. Д. за възобновяване на нохд №727/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.