Р Е Ш Е Н И Е №29 [населено място], 04.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5189 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 285 от 05.06.2014г. по гр.д. № 471/2014г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2180 от 18.12.2013 г. на Русенски районен съд за отхвърляне на иска на [фирма], ЕИК[ЕИК], против ответниците М. Р. Р., Р. Х. С., С. Ж. С., Г. Г. Е., Д. И. Е., А. Д. А., Н. И. В., С. В. В. и М. Б. И. заплащане на 20 000лв., частичен иск от вземане с размер 200 000лв., представляващи стойността на извършени подобрения в имот на ответниците по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство, който впоследствие е развален. Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма], представляван от Й. М. Д. чрез пълномощника адвокат М.. Наведени са съображения, че въззивният съд е преквалифицирал предявения иск по чл. 74 ЗС, без да изложи мотиви за това и без да даде указания за подлежащите на доказване обстоятелства с оглед на тази нова квалификация. На второ място, съдът е приел, че ищецът няма качеството на владелец, защото към момента не упражнява фактическа власт върху имота. Също така, пренебрегвайки заключението на приетата експертиза, съдът е приел, че незавършения строеж не представлява подобрение. Тези изводи, според касатора, не кореспондират със събраните доказателства. Ответниците не са представили писмен отговор и не са взели становище в съдебно заседание. С определение № 381 от 03.11.2014г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задълженията на въззивния съд при промяна на правната квалификация на предявения иск, поради констатирано противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по осъдителен иск за заплащане на подобрения в недвижим имот, предявен като частичен. Между ищеца и ответниците са сключени през 1995г. договори за прехвърляне на идеални части от дворно място срещу задължение за построяване на сграда и предаване на конкретни обекти в собственост на продавачите. В изпълнение на договорите и въз основа на строителни книжа ищецът е изградил пететажна жилищна сграда в дворно място в [населено място], на [улица], която е изпълнена в груб строеж през 1997г. и понастоящем е незавършена. Причината за спиране на строителството е отклонение от одобрените проекти. С влезли в сила решения на Русенски районен съд са развалени двата договора за прехвърляне на идеални части от земята срещу задължение за строителство. Причина за развалянето е неизпълнение на задълженията на търговеца. Приетата техническа експертиза установява, че сградата е изпълнена в груб строеж, описва извършените строително-монтажни работи/СМР/, тяхното качество, състоянието им понастоящем, както и неизвършените СМР; отбелязва лошото състояние на покривната стоманобетонова наклонена плоча; подробно обяснява причините за спиране на строителството. Вещото лице сочи, че поради изтеклия дълъг период от време част от извършените СМР са морално остарели и не съответстват на съвременните изисквания и норми за строителство. Поради това, за да се продължи строежа е необходимо конструктивно обследване и преработка на проектите. Според експертизата увеличението на стойността на имота в резултат на извършените подобрения, след приспадане на разходите по събаряне на дефектното строителство, препроектирането и амортизациите, възлиза на 215 900лв. Не се спори, че от 30.09.1997г. когато е спрян строежа, ищецът не упражнява фактическа власт върху имота. Първоинстанционният съд квалифицирал иска по чл. 72, ал.1 ЗС във вр. с чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и го е отхвърлил като погасен по давност, излагайки съображения, че давността тече от прекъсването на владението през 1997г. В. инстанция е приела, че искът не е погасен по давност, тъй като началото й се слага с развалянето на договорите за продажба, а от тогава до завеждане на иска през 2010г. не са изтекли пет години. Намерила е обаче претенцията за неоснователна по други съображения. На първо място е приела, че „предявеният иск е категорично по чл. 74 ЗС поради обстоятелството, че се претендира увеличената стойност на имота”. Същевременно е посочила, че ищецът е напуснал имота и не упражнява фактическа власт върху него от 1997г., а от развалянето на договорите през 2007г. не е собственик на дворното място и сградата, поради което няма правата по чл. 74 ЗС, които се отнасят само до лица, упражняващи владение, съотв. не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Изложил е и второ самостоятелно основание за отхвърляне на иска - незавършеното строителство е много старо, част от извършените СМР са морално остарели, не отговарят на нормите на съвременното строителство; за продължаване на строежа е необходимо конструктивно обследване и преработка на проекта. При това положение обектът е изцяло компрометиран, не може да бъде завършен, а следва да се събори, поради което не представлява подобрение и за него не се дължи обезщетение. По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2, при установена от въззивния съд неправилна правна квалификация, вследствие на която на страните са дадени неточни указания, той следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. По касационната жалба. Основателни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати от страна на съда процесуални нарушения при определената различна правна квалификация на предявения иск. След като е приел, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, респ. на добросъвестен подобрител на имота, а има правата по чл. 74 ЗС на недобросъвестен владелец съдът е следвало даде на ищеца указания за подлежащите на доказване обстоятелства, които в двата случая са различни - в хипотезата на чл.72 ЗС добросъвестният владелец има право на сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, а в хипотезата на чл. 74, ал.1 ЗС - на по-малката сума измежду стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота. Несъмнено е, че правната квалификация на иска се определя от съда, като ищецът не е длъжен да посочва в какво качество е извършил подобренията, но е необходимо да изложи обстоятелствата, при които е станало неоправданото разместване на блага. В случая ищецът е посочил, че счита себе си за добросъвестен подобрител и затова претендира увеличената стойност на имота вследствие на подобренията. Съгласно съдебната практика, ако по делото не бъде установено качеството на добросъвестен владелец, респ. подобрител, поддържано от ищеца, съдът дължи произнасяне по иска за заплащане на подобренията като на обикновен подобрител на чужд имот. В този смисъл са: Решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 131 от 10.07.2013г. по гр.д. № 913/2012г. на І г.о. и др. Ето защо, принципно правилно въззивният съд е преквалифицирал претенцията по чл. 74, ал.1 ЗС. Съгласно указанията в Постановление № 6/1974г. на Пленума на ВС, т.ІV, при разваляне на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието, и поведението му не е било причина за развалянето на придобивното основание. В случая, тъй като развалянето на договорите е поради неизпълнение от страна на ищеца, т.е. поведението му е причина за развалянето, то той не може да се ползва от правата на добросъвестен владелец при обезщетяване на подобренията. Затова отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилото на чл. 74, ал.1 ЗС. Не могат да бъдат споделени изложените по-нататък от въззивния съд разсъждения, че ищецът понастоящем изобщо няма качество на владелец и поради това не може да претендира за заплащане на подобрения. Качеството владелец на имота следва да е налице към момента на извършване на подобренията. Прието е за безспорно, че касаторът [фирма] е упражнявал владение върху имота в периода до 1997г. по силата на сключените договори за прехвърляне на идеална част от правото на собственост срещу задължение за строителство. Претенцията му за подобрения касае извършените в този период строително-монтажни работи, с които е увеличена стойността на имота. Изгубването на фактическата власт върху имота след преустановяването на строителството и развалянето на договорите между страните, не отнема възможността да бъде претендирано заплащане на извършените към онзи момент подобрения, стига те да съществуват и понастоящем. Необоснован е и изводът на въззивния съд, че построеният обект е прекомерно остарял, изцяло компрометиран, няма да може да бъде завършен, а следва да се събори, поради което не представлява подобрение. Този извод не кореспондира със събраните доказателства. Приетата техническа експертиза, след подробно описание на състоянието на строежа, прави заключение, че до четвъртия етаж строителството е изпълнено с добро качество, отклоненията от проекта могат да бъдат отстранени чрез преработка на същия, поради което е целесъобразно строежът да се запази. Вещото лице сочи, че е необходимо да бъде направено конструктивно обследване и след това да се актуализира проекта. Липсват доказателства строежът да е обявен за негоден и подлежащ на премахване, което би било основание да се откаже заплащане на обезщетение за него. Поради това застъпената от съда теза е необоснована. Посочените пороци на обжалвания акт налагат неговата отмяна. Предвид допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на указания досежно приетата различна правна квалификация на иска, то е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, което налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде указания относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест при претенция за обезщетяване на подобрения, извършени от недобросъвестен владелец съгласно чл. 74, ал.1 ЗС и да даде възможност за ангажиране на съответните доказателства. Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 285 от 05.06.2014г. по гр.д. № 471/2014г. на Русенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: