Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 08 август 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 34/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч срещу въззивна присъда № 21 от 09.12.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 281/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч. В протеста се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и имплицитно от изложените съображения се извежда довод за наличие на допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че изводът на въззивния съд за невиновността на подсъдимия е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, голяма част от които съдът е пренебрегнал и изобщо не е коментирал. Посочва се, че е налице липса на обсъждане и произнасяне относно неприемането на мотивите на първостепенния съд. Акцентира се върху обстоятелство, че в състава на чл. 343б, ал. 3 от НК не се изисква употребата на наркотични вещества да е установена по надлежния ред, следователно, че доказването на употребата на наркотични вещества може да стане с всякакви доказателства и доказателствени средства. Изложени са подробни съображения за това, че въззивният съд е постановил присъдата си при недостатъчно задълбочено, пълно и всестранно анализиране на събраните фактически данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, което от своя страна е довело до нарушение на закона, тъй като същия е приложен неправилно. Оплакванията, свързани с нарушения при оценката на доказателствата, се изразяват в пренебрегване на показанията на свидетеля М. Й., присъствал при вземане на кръвната проба на подсъдимия; свидетелката В. Н., която взела кръв на подсъдимото лице, под наблюдението на д-р Х., както и на свидетеля В., което довело и до незаконосъобразни правни изводи. В тази насока се твърди, че въззивният съд не е обсъдил изцяло показанията на свидетеля Х., а единствено е взел предвид, че същият не бил попълнил протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и че не го подписал, съгласно изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Поставя се акцент върху обстоятелството, че не е налице разминаване или разлика между установеното при първоначалния тест за наркотици и заключението от токсикологичната експертиза, за да има съмнение, че подсъдимият не е употребил тези наркотици. Допълва се, че неправилно въззивният съд е интерпретирал отразения час в талона за медицинско изследване, тъй като в него посоченият час – 17:15 ч. е крайният час за явяване на подсъдимия в ЦСМП /населено място/, а не часът на издаване на талона, от което следва, че същия е спазил указания му час, тъй като видно от отбелязването на д-р Х., подсъдимият се е явил в 17:00 ч., а кръвта е взета в 17:10 ч. В тази връзка се посочва, че от заключението на вещите лица е видно, че получената при тях кръвна проба отговаря на изискванията за токсикологично изследване, както и че от показанията на свидетеля Й. се установява защо на подсъдимия му е взето по-малко количество кръв. Прави се искане за отмяна на обжалвания въззивен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа изцяло депозирания протест и моли същия да бъде уважен. Подсъдимият А., редовно уведомен, не се явява, представлява се от упълномощения си защитник – адв. Б.. Защитата навежда довод за неоснователност на протеста и пледира за оставяне в сила на оправдателната присъда като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 28 от 23.07.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1366/2014 г., Районен съд – гр. Ловеч е признал подсъдимия Л. А. А. за виновен за това, че на на 23.09.2014 г. в землището на [населено място], по път ІІ-35 /населено място-населено място/, с посока [населено място] и на територията на [населено място], с посока[жк]– център, по [улица], кръговото движение с [улица]до паркинг „име“ срещу сградата на ОДМВР – /населено място/, за времето от около 13.20 часа до 14.00 часа, управлявал МПС „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] – собственост на Й. Л. А. от [населено място], след употреба на наркотични вещества – упойващи вещества /синтетични наркотици/ от групата на стимулантите „амфетамин и метаамфетамин“, установено със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза – престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 от НК, и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание от 1 (една) година лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. С въззивна присъда № 21 от 09.12.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 281/2015 г., ОС – Ловеч е отменил изцяло първоинстанционната присъда, с която подсъдимият А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК, като вместо нея е постановил нова, с която го е признал за невиновен и на основание чл. 304 НПК го е оправдал. Касационният протест е основателен. Наведените от прокуратурата доводи за незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, довели до нарушение на материалния закон намират подкрепа в данните по делото, са основателни. Независимо от посочените мотиви, с които въззивният съд излага макар и кратки съображения в опровержение на изводите на първата инстанция, преценката за правилността на постановената от него оправдателна присъда, е направена без пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета по чл. 102 НПК. Въззивният съдебен акт, който в случая, е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което второинстанционният съд не е направил. В настоящия случай, ОС - Ловеч, в изключително оскъдния си откъм доказателствен анализ съдебен акт, е изложил факти, които приема за доказани /от л. 90 до л. 91/, но без да обсъди установяващите ги доказателства и доказателствени средства, както и да изложи мотиви защо ги приема за безспорно установени. Единствено прави констатации за наличие на допуснати множество нарушения на Наредба № 30 от 27.06.2001 г., но без по същество да излага мотиви защо е приел, че са налице въпросните нарушения и кои доказателствени материали подкрепят крайните изводи на съда. Не е извършена внимателна преценка и точен анализ на показанията на свидетеля Х., като същите не са обсъдени самостоятелно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателствени източници, а само избирателно са преразказани, без посочване на конкретни мотиви защо се кредититрат или не и в коя част. Неправилно въззивният съд е отразил само и единствено, че свидетелят д-р Х. не е попълнил протокола за медицинско изследване и не е подписал същия, което е в разрез с изискванията на чл. 10, ал. 1 Наредба № 30 от 27.06.2001 г., както и че показанията му, дадени пред същия съдебен състав, са противоречиви, и поради което приел, че изследваната кръвна проба не е на подсъдимия. В изключително кратките си мотиви, второинстанционният съд не е направил цялостен, задълбочен и прецизен анализ на показанията на свидетеля (дори и в частта, в която ги е кредитирал), и преценка с кои други писмени и гласни доказателствени средства същите се подкрепят или се опровергават, за да стигне до извода, че взетата кръвна проба не е на подсъдимия. Не е взел предвид и факта, че въпросните данни в протокола се попълват само и единствено, когато лицето потвърди, че е приемало наркотични вещества, а ако то отрече, лекарят няма задължение да събира данни относно заболяванията на освидетелствания. Освен, че не е дал своята оценка на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд не е изпълни и задължението си да направи самостоятелен анализ както на доказателствената съвкупност, събрана от РС - Ловеч, имаща отношение за изясняване на елементите от предмета на доказване по делото, така и на събраните и проверени от него доказателства. Установените от въззивния съд фактически положения не се подкрепят от обективно наличната по делото съвкупност, поради което, в случая, настоящият съдебен състав намира, че е налице опорочаване и превратно тълкуване на събраните доказателства, което рефлектира по отношение на крайните изводи на съда. В случая, въззивният съд неправилно е приел, че са налице нарушения на Наредба № 30 от 27.06.2001 г., с оглед „реална липса“ на протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (тъй като същият не бил попълнен и подписан от лекаря и освиделствания), и не е безспорно доказано, че изследваната кръвна проба е именно тази на подсъдимия. Несъмнено е установено, че подсъдимият се е явил в ЦСМП – Ловеч, придружен от полицейския служител – свид. М., както и че свидетелката Начева, под наблюдението и ръководството на д-р Х., е взела кръвна проба от подсъдимия. Това твърдение изцяло кореспондира с показанията на всички присъстващи свидетели на вземането на кръв на подсъдимото лице, както и с приложените по делото писмени доказателства, в това число и журнала, от който е видно, че А. се е подписал собственоръчно /потвърдено от графическата експертиза от 29.11.2014 г./. Взетата кръвна проба от А. е била запечатена, надписана с неговото име, парафинирана, и с ненарушена цялост на опаковката изпратена за изследване във ВМА – София. Това е видно и от приетото по делото писмено доказателство – писмо от 24.09.2014 г. от което се установява, че на 24.09.2014 г. в 10.45 часа оторизирано длъжностно лице на ЦСМП – Ловеч е отпътувало до ВМА – София за представяне на кръвната проба на подсъдимия за изследване на наличие на наркотични вещества или други упойващи вещества и за изготвяне на съдебно-медицинска-химическа експертиза. Неправилно въззивния съд е приел, че е спорно дали изпратената кръвна проба е именно на подсъдимия А.. От всички събрани, проверени и оценени доказателства по отделно и в съвкупност се установява, че кръвната проба, иззета от подсъдимия е негова и не са налице дори индикации за противното. Но в тази насока подробно и внимателно обсъждане на показанията на свидетелите Н., М., В. и Х., както и на обясненията на подсъдимия, и на приложените и приети по делото писмени доказателства, не е извършено от последната инстанция по фактите. Несъмнено от заключението по изготвената и приета по делото токсикологична експертиза се установява, че получената кръвна проба изцяло отговаря на изискванията за извършване на изследване в ТХЛ-ВМА София и същата е на подсъдимия. Освен това, последният, не е отправил никакви възражения или оплаквания в тази насока, като не се е възползвал и от възможността, която предоставя Наредбата, а именно в седемдневен срок да поиска извършване на повторно токсикологично изследване, в случай че не е изтекъл 3-месечния срок за съхранение на пробата, съгласно чл. 19 от Наредбата. Възражение не е релевирано и от неговия защитник в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Предвид изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице индиции за съмнение за допуснати нарушения относно съхранението и транспортирането на кръвната проба. Основателен е и релевирания довод от държавното обвинение, че последната инстанция по фактите погрешно е приела наличие на допуснато нарушение на Наредбата по отношение на кръвната проба на подсъдимия. За пореден път въззивният съд просто е описал отразените часове в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и талона за медицинско изследване, без дори да се мотивира защо е приел, че това е вярно или да подкрепи крайния си извод с други доказателства. Следва да се отбележи, че безспорно се установява, че в издадения талон за медицинско изследване от полицейския служител посоченият час – 17.15 ч. е крайният час за явяване на подсъдимия в медицинското заведение, като неправилно окръжният съд е приел, че това е часът на издаване на талона. Подсъдимият е спазил указания му срок, като видно от писмо от Центъра за спешна медицинска помощ – [населено място], ведно с журнала (л. 47-48 от досдъд. произв.) се е явил в 17.00 часа, а кръвната проба е взета в 17.10 часа, пет минути преди изтичане на преклузивния срок, съгласно изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001г. Изложените съображения от прокуратурата, касаещи разпита на вещото лице, от който се установява, че взетата кръвна проба от 30 мл, (по Наредбата е необходимо да са 40 мл.) с оглед методите и апаратурата, с които се извършват изследванията за наличие на наркотични вещества в ТХЛ-ВМА, е напълно достатъчно, са основателни. Независимо, че взетата кръв е с 10 мл. по-малко от изискуемата се по Наредбата, то същата е напълно достатъчна, за да се извърши токсикологичното изследване по надлежния ред, още повече, че дори с минимално количество от 7-10 мл. е възможно да се направи анализа. Количество кръв по никакъв начин не би могло да се повлияе на извършеното изследване, както и неотразяването в протокола за наличие на заболявания на подсъдимия не рефлектира върху резултата на анализа на кръвната проба. Необходимо е да се отбележи, че по делото няма данни да е налице разлика от установеното при първоначалния тест за наркотици „Drager DrugCheck 1200 STK”, № S 3036 (валиден до месец март 2015 г.), който е показал наличие на амфетамини и метаамфетамини и заключението по токсикологичната експертиза. Този факт се подкрепя и от издадения АУАН /№/ от 23.09.2014 г. За допълнение, следва да се подчертае, че от обективна страна съставът на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК се изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на МПС. Доказването на употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК. Касационната инстанция констатира нарушения в оценъчната дейност на последната инстанция по фактите, довели до непълнота и неточност на приетите фактически положения и по-точно на релевантните за правните изводи факти, което рефлектира и по отношение на крайните изводи и приложението на материалния закон. В съдебния акт на окръжния съд липсват мотиви и относно правните изводи. Въззивният съд има задължение в акта си да изложи аргументи и съображения защо приема съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1 т. 1 и 2 НПК са съществени и обуславят отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При повторното разглеждане, въззивният съд следва да извърши пълен, задълбочен и обстоен анализ на всички относими към предмета на обвинението доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и да изгради вътрешното си убеждение досежно повдигнатото срещу подсъдимия А. обвинение на основата на обективните данни по делото. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 21 от 09.12.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 281/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.