Р Е Ш Е Н И Е № 139 Гр. София, 28 юли 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К.ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 520/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на частната тъжителка В. С. Т.-Р., чрез упълномощеният и повереник, адвокат Д. П., срещу въззивно решение № 1603 от 21.03.2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по в.н.ч.х.д. № 228/2015 г. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Излагат се съображения за неправилно определен преклузивен срок за подаване на частната тъжба, което е резултирало в незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство, при условията на чл.24,ал.4, т.2 вр.чл.81, ал.3 от НПК. Според повереникът на частната тъжителка, шестмесечният срок по чл.81, ал.3 от НПК за подаване на частна тъжба, започва да тече от датата, от която пострадалата е узнала за извършеното престъпление, като частичното и информиране за определени, свързани с деянието обстоятелства, ирелевантно към началния момент на срока. Посочва, че срокът за доверителката му е започнал да тече от датата на запознаването и с клеветническите твърдения, инкорпорирани в подадената от подсъдимия жалба, след получаването на препис от същата. В тази връзка намира, че даването на обяснения пред полицейски инспектор, при липсата на предявена на доверителката му жалба, не може да активира срока по чл.81, ал.3 от НПК, с оглед законовото изискване за редовността на тъжбата, която е необходимо да съдържа и описание на обстоятелствата на престъплението. Намира, че с неправилно определения срок за подаване на частната тъжба въззивният съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в накърнено право на защита на частната тъжителка, поради което прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Пред касационната инстанция, повереникът на частната тъжителка поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като акцентира на спазването на срока по чл.81, ал.3 от НПК при подаването на частната тъжба. Подсъдимият Т. не се явява в съдебно заседание пред ВКС, представлява се от упълномощен защитник, адв. А., който преценява въззивното решение за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила. Счита, че от установената от разпита на свидетелят М. поредност на снемане на обясненията от лицата по преписката, се извежда и датата на запознаване на частната тъжителка с жалбата на подсъдимия. Оспорва допустимостта на касационната жалба, като сочи, че възражението за изтекъл срок е било направено още пред първата инстанция и правилната му преценка би изключила образуването на производство пред ВКС. Прокурорът от ВКП застъпва тезата, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК е изтекъл към датата на подаване на частната тъжба, което е отчетено от въззивната инстанция и законосъобразно е довело до прекратяване на наказателното производство по тъжбата на Р., поради което решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 515 от 17.03.2015 г., постановена по н.ч.х.д. № 757/2014 г., по описа на Районен съд - Сандански, подсъдимият К. Д. Т. е бил признат за виновен относно това, че на 08.04.2014 г. в [населено място], Районно управление /РУ/ „Полиция“, на [улица], в жалба с вх. № 4779/08.04.2014 г., с конкретни думи, подробно описани в присъдата, е приписал престъпление „обида“ на В. С. Т. – Р., като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин, поради което и на осн. чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и 2 , вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление „клевета” и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин / лв. Със същата присъда подсъдимият К. Т. е осъден да заплати в полза на гражданският ищец Р. сумата от 5 000.00 / пет хиляди / лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва от датата на извършването му, 08.04.2014 г., до окончателното изплащане на главницата. Подсъдимият Т. е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси. С въззивно решение № 1603 от 21.03.2016 г. на Окръжен съд-Благоевград по в.н.ч.х.д. № 228/2015 г. присъдата на Районен съд-Сандански № 515 от 17.03.2015 г., постановена по н.ч.х.д. № 757/2014 г., е била отменена изцяло и наказателното производство по делото е било прекратено, на осн. чл. 334, т.4 вр. чл.24, ал.4, т.2 вр. чл.81, ал.3 от НПК, поради подаване на частната тъжба извън шестмесечния преклузивен срок. Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл. 350, ал.2 от НПК /съобщението за въззивното решение е получено от частната тъжителка на 28.03.2016 г., а жалбата е подадена на 13.04.2016 г. / от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява и основателна. В контекста на оспорената от защитникът на подсъдимия допустимост на касационната жалба следва да се посочи, че атакуваното решение е от категорията актове по чл.346, т. 4 от НПК, тъй като прекратява пътя на наказателното производство и е постановено за пръв път във въззивното производство, поради което обжалването му по касационен ред е допустимо. Въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство по делото, на основание изтекъл преклузивен срок за подаване на частната тъжба от тъжителката Р., което е оценил като абсолютна процесуална пречка за образуване на производството от частен характер и като законова последица е приел, че води до отмяна на постановения съдебен акт в наказателната му и гражданска части. Предмет на тъжбата са клеветнически твърдения, отправени от подсъдимия спрямо частната тъжителка, като част от съдържанието на жалба, която подсъдимият е подал до РУ „Полиция”- Сандански. Спорното по делото обстоятелство е за датата на узнаване от частната тъжителка за извършеното спрямо нея престъпление, от която започва да тече и срокът по чл.81, ал.3 от НПК. Частната тъжба е подадена пред РС – Сандански на 20.10.2014 г. , заведена в деловодството на съда с вх. № 3247 от същата дата. Предмет на тъжбата е извършено престъпление „клевета“, с дата 08.04.2014 г. от подсъдимият К. Т., за което Р. сочи в частната тъжба, че е узнала на 13.10.2014 г., когато е получила препис от жалбата на Т. до РУ „Полиция”- Сандански, тъй като в същата жалба подсъдимият й е приписал престъпление „обида”, което тя не е извършвала. Въззивният съд е извършил собствен прочит на доказателствата по делото, като включително е провел и въззивно съдебно следствие, с цел изясняване на обстоятелствата за периода на узнаване от частната тъжителка за извършеното престъпление, при което е приел, че това е станало най-рано за времето от 14 – 16.04.2014 г., когато частната тъжителка е депозирала обясненията си по жалбата на Т. пред свидетеля М., районен инспектор, извършил проверка по образуваната във връзка със същата жалба преписка. В тази връзка е оценил подадената на 20.10.2014 г. частна тъжба за просрочена / приел е, че шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК е изтекъл на 16.10.2014 г. / и е прекратил наказателното производство по делото. От приложените по делото материали е видно, че подсъдимият К. Т. е подал жалба до началника на РУ „Полиция“- Сандански, заведена с вх. № 4779/08.04.2014 г., която е послужила като основание за образуването на преписка под същия номер. Проверката по преписката е била извършена от свидетеля М., на длъжност инспектор към районото управление, който след приключването и е изготвил докладна записка с дата 23.04.2014 г. до началника на РУП – Сандански с мнение за предаването и на Районна прокуратура - Сандански. С писмо на началника на РУП Сандански, преписката е била изпратена в РП-Сандански, където е образувана преписка № 940/2014 г., по описа на РП - Сандански, приключила с постановление от 22.05.2014 г. на прокурор при районната прокуратура за отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление от общ характер. Частната тъжителка е получила препис от жалбата на Т. след постановяването на постановлението за отказ, на 13.10.2016 г. В хода на първоначалната проверка свидетелят М. е снел обяснения от подсъдимия Т., от частната тъжителка Р. и свидетеля Ф.. Приложените по същата саморъчни обясненията на Р. и Ф. не са датирани, а обясненията на К. Т. са с дата 16.04.2014 г. От разпита на свидетеля М. пред окръжния съд е установено, че в хода на проверката жалбата на Т. не е била предоставена на Р. за запознаване със съдържанието и, като М. я е уведомил за входящия й номер, който тя е следвало да посочи в обясненията си. Относно поредността, с която са снети обясненията от лицата, М. е заявил, че първо е снел обяснения от Т., а след това е призовал по телефона Р. и Ф., за даване на ответни обяснения. Въззивният съд е изградил изводите си по фактите за датата на узнаване от страна на Р. за извършеното спрямо нея престъпление, предмет на частната тъжба, изолирано само на база обясненията на подсъдимия Т. по делото, като е приел, че датираните от 16.04.2016 г. саморъчни обяснения по преписката са дадени от него след като частната тъжителка и свидетелят Ф. са депозирали собствените си обяснения. Съдът не е отчел наличното противоречие с показанията на свидетеля М., безспорно обективен доказателствен източник, както относно поредността на снемане на обясненията от подсъдимия и частната тъжителка по преписката, така и за това, че Р. не е била запозната със съдържанието на жалбата на Т., достъп до която М. не и е предоставял, като я е уведомил за номера на преписката, за да го впише в саморъчните си обяснения. В заключение, за да приеме, че частната тъжителка е узнала за жалбата преди 16.04.2016 г., / датата на която Т. е депозирал обяснения в хода на извършената от М. проверка/ съдът е акцентирал върху обясненията му като подсъдим по настоящото дело, като е игнорирал останалите доказателства в тази връзка, без да изложи убедителни съображения за това / посочил е само, че с оглед другите доказателства по делото обясненията на Т. следва да се приемат за достоверни /, който подход е процесуално недопустим. Отделно от това, въззивният съд се е позовал и на обясненията на частната тъжителка, депозирани пред свидетелят М., в хода на извършената проверка, които е преценявал по същество и по този начин ги е приравнил на доказателствено средство, което е недопустимо, тъй като същите не са събрани по реда и с предвидените в НПК средства. Касае се за писмено доказателство, данните от което е допустимо да бъдат използвани само за установяване на авторството и датата на съставянето му, а не и за съдържанието на обясненията, които не са събрани чрез разпит на лицето в качеството на свидетел или подсъдим по делото, а в рамките на проверка за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление. Изложеното представлява нарушение на разпоредбите на чл.13, ал.2 и чл.14 от НПК относно оценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд, което е довело до ограничаването на процесуалните права на частната тъжителка и по естеството си представлява съществено процесуално нарушение. Не може да бъде споделена и тезата на въззивната инстанция, че шестмесечният преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК за образуване на производство от частен характер, за частната тъжителка Р. започва да тече от датата, когато е узнала, че подсъдимият Т. е подал срещу нея жалба до РУ „ Полиция” - Сандански, без да й е известно съдържанието на самата жалба. Основанието за образуване на производство от частен характер е повдигнато от частният тъжител обвинение, инкорпорирано в частната тъжба. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК частната тъжба следва да съдържа данни, освен за подателя и лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението, което е самостоятелно условие за нейната редовност. В частната тъжба следва да намерят отражение фактите, които се включват в престъпния състав, както и да е налице описание на престъпното деяние. При всички случаи, за да започне да тече срокът по чл.81, ал.3 от НПК е необходимо пострадалият да е узнал за престъплението, от което е пострадал, което означава достатъчно знание за извършеното деяние, което да мотивира у него убеждение, че има право на защита по съдебен ред на накърнените си права. Преценката за срока по чл.81, ал.3 от НПК е фактическа и подлежи на установяване във всеки отделен случай. В този смисъл информирането на частната тъжителка за подадена от подсъдимият срещу нея жалба в РУ „Полиция”- Сандански, без да е запозната със съдържанието на самата жалба и описаните в същата обстоятелства, не може да се приравни на знание за извършено престъпление, конкретизирано фактически със съществените му елементи. Въззивният съд неправилно е приел, че частната тъжителка Р. е узнала за престъплението, предмет на частната тъжба, в деня, в който е била информирана от свидетелят М. за наличие на подадена срещу нея жалба със съответният входящ номер и дата. По н.ч.х.д. № 757/2014 г., по описа на РС-Сандански е приложено писмо от РП-Сандански, вх. № 2204/23.09.2014 г. със саморъчно поставено върху него отбелязване от Р., че е получила препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 940/2014 г. и сигнала, по който същата е образувана, на дата 13.10.2014 г. Налично е и копие от молба на Р. до Административния ръководител на Окръжна прокуратура-Благоевград, заведена с вх. № 3963 от 14.09.2014 г., с която частната тъжителка е сезирала прокуратурата за действията на Т. по подаване на сигнали и жалби срещу нея, /в молбата изрично е посочена преписка № 940/2014 г. по описа на РП-Сандански, образувана по повод същата жалба на Т., приключила с отказ да се образува наказателно производство/, тъй като е счела, че с подаването им подсъдимият Т. е осъществил състава на престъпленията по чл.147, чл.148 и чл.286 от НК. В молбата е направено искане за предоставяне на преписи от актовете, с които са приключили прокурорските преписки и на сигналите, въз основа на които са били образувани, което свидетелства на факта, че към 14.09.2014 г. Р. не е разполагала с жалбата на Т., предмет на частната и тъжба по настоящото дело. Частната тъжба е основана на съдържанието на цитираната жалба, с оглед залегналото в същата становище на частната тъжителка, че конкретни писмени изявления на подсъдимия Т., които се съдържат в тази жалба, са клеветнически, поради което за нея срокът по чл.81, ал.3 от НПК е започнал да тече от датата на получаване на преписа от процесната жалба. Това е така, защото в писмената жалба се съдържат конкретните факти, които са част от обективната и субективна страна на извършеното престъпление, знание за които пострадалата обективно е могла да придобие чрез получаване на препис от жалбата на подсъдимия. Контролираните инстанции са приели, че частната тъжителка е получила препис от жалба вх. № 4779/08.04.2014 г., подадена от подсъдимият Т. до РУ „Полиция” – Сандански на 13.10.2014 г. При тези фактически данни, най-ранната дата, на която тъжителката е узнала за извършеното спрямо нея престъпление е датата 13.10.2014 г., и това е началният момент на срока по чл.81, ал.3 от НПК, който при подаването на частната тъжба - 20.10.2014 г., не е бил изтекъл. По изложените съображения решението на въззивния съд, с което е отменена присъдата на Районен съд - Сандански и е прекратено наказателното производство по делото, на основание изтекъл преклузивен срок за подаване на частната тъжба, неправилно и следва да се отмени, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, изразяващо се в накърняване правото на защита на частната тъжителка като страна в процеса, и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателното отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1603 от 21.03.2016 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 228/2015 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменена присъда № 515 от 17.03.2015 г., постановена по н.ч.х.д. № 757/2014 г., по описа на Районен съд - Сандански и е прекратено наказателното производство по делото и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: