Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 16 април 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря И. РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 59/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Н. Ч. срещу въззивна присъда № 5604, постановена на 08.11.2017г. от Окръжен съд-Благоевград по ВНОХД № 283/2017г. Подсъдимият С. Ч. е предаден на съд по обвинения за извършени: престъпление по чл. 346 ал. 5 пр. 1 алт. 1 и 2 и пр. 2 алт. 2 вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 1 от НК. В хода на съдебното производство по НОХД № 465/2015 г. пред Районен съд–Гоце Делчев, по направено искане на подс. Ч. и защитника му, с определение № 2822/12.10.2015г. /л. 29 – 30 от том I на НОХД № 465/2015г./ е одобрено споразумение, с което подс. Ч. се е признал за виновен в това, че на 11.11.2013г., в местността „В.“, в землището на [населено място]/обл. Б., противозаконно е отнел моторно превозно средство – товарен автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег. № ***, собственост на А. Ш., на стойност 3186 лв., от владението на С. Ш., с намерението противозаконно да го ползва, като за отнемането на превозното средство и запазване на владението върху него е употребил заплаха – заплашил е С. Ш. с нож – престъпление по чл. 346 ал. 5 пр. 1 алт. 1 и 2, и пр. 2 алт. 2 вр. чл. 346 ал. 1 от НК, за което е приел да бъде наказан с наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На осн. чл. 55 ал. 3 от НК не били наложени допълнителните наказания – лишаване от право да управлява МПС и конфискация на имуществото. С присъда № 187, постановена на 21.03.2017г. от РС–Гоце Делчев по НОХД № 465/2015г., подс. Ч. е признат за невиновен в това, че на 11.11.2013г., в местността „В.“, в землището на [населено място], обл. Б., противозаконно е отнел чужда движима вещ, а именно сумата от 1600 лв., от владението на С. К. Ш. от [населено място], с намерението противозаконно да ги присвои, като за отнемането на сумата и запазване на владението върху нея е употребил сила – издърпал е чантичката с парите от ръцете на С. К. Ш., и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 1 от НК. Отхвърлен е предявеният от пострадалите С. К. Ш. и М. В. Ш. граждански иск срещу подсъдимия за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението. По протест на прокурор при РП–Гоце Делчев и въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци Ш. е инициирана въззивна проверка, като с присъда № 5604, постановена на 08.11.2017г. от ОС-Благоевград по ВНОХД № 283/2017г., първоинстанционната оправдателна присъда е отменена изцяло. Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66 ал. 1 от НК въззивният съд е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда подсъдимият С. Н. Ч. е осъден да заплати на С. К. Ш. и М. В. Ш. сумата от 1600 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2013г., до окончателното й изплащане. В касационната жалба се съдържа твърдение за незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, като се сочат касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение от касационния съд, с което подс. Ч. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 1 от НК. В депозираното в срок допълнение към касационната жалба се сочат аргументите на жалбоподателя за допуснатите нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че подс. Ч. е признат за виновен единствено въз основа на предположения, а въззивната присъда е постановена при липсата на каквито и да е преки доказателства, установяващи авторството на деянието, или на верига от косвени доказателства, които да налагат единствения възможен извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Сочи се, че ОС-Благоевград неправилно е приложил материалния закон, приемайки че обвинението срещу подс. Ч. е доказано по несъмнен и категоричен начин, след като не е направил пълна и всестранна проверка на правилността на присъдата, както изисква разпоредбата на чл. 314 ал. 1 от НПК. Според защитата, по делото не е доказано съществуването на процесната сума пари в размер на 1600 лв., с оглед на което самото обвинение е недоказано от обективна страна. Във връзка със субективната страна на деянието е изтъкнато, че контролираната инстанция е възприела, че деянието е извършено с употреба на сила – „с лявата ръка дръпна торбичката, а с дясната държеше ножа“, докато в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е използвал заплаха – замахнал с нож към С. Ш.. По повод подадената касационна жалба е постъпило писмено възражение от повереника на частните обвинители и граждански ищци, в което се застъпва становище за потвърждаване от ВКС на осъдителната присъда на подс. Ч. като правилна и законосъобразна. С възражението е отправена и молба за присъждане на сторените по делото разноски за касационната инстанция (адвокатско възнаграждение), с приложен договор за правна защита и съдействие. Подсъдимият С. Н. Ч. и упълномощеният му защитник, адв. А. Г., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред ВКС. Пред касационната инстанция, редовно призовани, не се явяват и двамата частни обвинители и граждански ищци С. К. Ш. и М. В. Ш., както и техният повереник, адв. К. Б.. Преди датата на съдебното заседание пред ВКС от процесуалния представител на частните обвинители и граждански ищци е постъпило становище за даване ход на делото без участие на неговите доверители и негово лично, поради друга служебна ангажираност, както и за оставяне без уважение на жалбата на подсъдимия. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, тъй като авторството на процесния грабеж е установено по несъмнен начин. В тази връзка, въззивният съд е стигнал до правилния фактически извод, че подсъдимият е извършил грабеж на сумата от 1600 лв. от владението на пострадалия Ш., като за това е употребил сила, с излагане на съответната подкрепяща аргументация. Предлага на съда новата въззивна осъдителна присъда да бъде оставена в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на защитника на подсъдимия е основателна. В рамките на контролните си правомощия ВКС намира, че проверяваната въззивна осъдителна присъда подлежи на касационна отмяна на основанията, релевирани в жалбата на защитника на подсъдимия – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с проверката и оценката на доказателствените източници, с формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав по фактите, в резултат на което е нарушен и материалният закон. С присъдата си ОС–Благоевград е приел, че основните фактически положения по делото са били правилно установени от първоинстанционния съд. Постановяването на въззивна осъдителна присъда чрез отмяната на първоинстанционна оправдателна такава, при възприемане на една и съща фактическа обстановка от двете инстанции, не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за виновността на подсъдимия. Това е възможен процесуален подход в резултат на различната оценка, която съдебните състави дават на наличните доказателства по делото или в резултат на проведено въззивно съдебно следствие /такова не е било провеждано по процесното дело/. Настоящият случай, обаче, разкрива съществени отклонения на въззивната съдебна инстанция от този процесуален принцип. Съдът няма задължение да изгражда своето вътрешно убеждение относно фактите само въз основа на преки доказателства. Той би могъл да стори това и върху косвени такива, стига въз основа на техния анализ да е възможна направата на единствен и несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт – в случая субективната страна на престъплението по чл. 198 от НК. По настоящото дело при установената и възприета и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка не могат да се изведат категорични доказателства, които да установяват, че подсъдимият е съзнавал, че в чантата, която е издърпал от ръцете на С. Ш., заедно с документи, е имало и сумата от 1600 лв., да е съзнавал съществуването на тези пари и да е отнел непрозрачната найлонова торба с намерение противозаконно да присвои паричната сума. Безспорно от двете съдебни инстанции са установени следните факти: подс. Ч. е спрял автомобила, управляван от св. Ш., попитал го е дали има документи за автомобила, свидетелят се пресегнал към жабката и извадил от там черна папка, съдържаща документите за колата, както и найлонов плик, в който била сложена неговата чантичка с лични документи, както и твърдяната за налична сума от 1600 лв., които били пуснати в свободно състояние. В момента, в който се обърнал към подсъдимия, последният вече държал в едната си ръка джобно ножче, наредил му да слиза от колата, а с другата ръка издърпал от пострадалия черната папка и найлоновия плик, който бил под нея. Подсъдимият седнал на шофьорското място, а св. Ш. се качил в колата на предната седалка. Така бил закаран до нивата си, като по време на пътуването сигнализирал органите на полицията за отнемането на автомобила. Не е споменал да са му отнети пари. Докато пътували, свидетелят видял черната кожената папка върху коленете на шофиращия подсъдим. Не е видял найлоновата торбичка. При така възприетата фактология въззивният съд е направил погрешен правен извод за наличието на умисъл у подсъдимия за отнемането на инкриминираната парична сума. В случая, не се установява наличието на втория функционално свързан акт от престъплението „грабеж“, а именно кражбата. В детайлно описаните действия на подсъдимия не е манифестирано намерение по отношение на отнемане на чужди движими вещи, още по-малко – за тяхното своене, а единствено въздействие чрез сила с цел отнемането на лекотоварния автомобил. Данните, съдържащи се в показанията на пострадалия Ш., които всъщност са единствените преки доказателства, относими към твърдяното противозаконно отнемане, са колебливи и относно съществуването на първия функционално свързан акт на грабежа – принудата. С. Ш., в разпита си като свидетел пред първата инстанция /л. 65 /гръб , заявява, че не може с категоричност да твърди, че подсъдимият насилствено е отнел найлоновата чанта. Същият дори допуска, че тази чанта, в която са били и документите, и парите, може да е паднала около колата, докато той е слизал от нея, а подсъдимият е заемал шофьорското място. В същите показания св. Ш. заявява, че докато са пътували с подсъдимия към нивата, не е видял найлоновата торбичка в колата. За първи път свидетелят е споделил за липсващите пари след извършеното претърсване и изземване на лекотоварния автомобил от оперативна група на РУП–Гоце Делчев, но не и при обаждането си на св. Ф. – полицай от същото районно полицейско управление, докато е пътувал с подс. Ч.. При пристигането с подсъдимия на нивата св.Ш. обяснил на съпругата си и нейния брат единствено, че подсъдимият иска да вземе автомобила. Твърдяната да е отнета сума пари не е намерена нито при претърсването на автомобила и дома на подсъдимия Ч., нито при личния му обиск. Впоследствие част от документите на св. Ш. и чантичката му били намерени в нивите и предадени на полицията от св. Г. С.. При така установените факти не може да се направи единствено възможен и несъмнен извод, че подс. Ч. е употребил сила, за да отнеме от владението на св. Ш. сумата от 1600 лв. Безспорно принуда е била употребена, но тя е била насочена към отнемане на превозното средство. Подсъдимият е поискал от свидетеля документи за автомобила, не е искал каквито и да е други документи и вещи. Свидетелят сам е счел за необходимо да извади и найлоновата чанта, намираща се в жабката, в която била чантичката му с личните документи, а извън нея – и парите. Държал ги е заедно с кожената папка с документите за автомобила и в този вид всичко било издърпано от ръцете му. Веднага е последвала смяна на местата в колата, при което свидетелят повече не е имал каквото и да е възприятие за найлоновата торбичка. В конкретния случай данните по делото сочат, че принудата не е била насочена към отнемане на чужда движима вещ, а е била упражнена с друга цел – да мотивира пострадалия да предаде владението на автомобила. С оглед на това, не се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс. Ч. е осъществил състав на престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 1 от НК. Както беше посочено, намерението и целите на подсъдимия са били други и липсва съставомерност както от обективна, така и от субективна страна на осъществен състав на грабеж. За да бъде едно деяние съставомерно, деецът следва да съзнава всички фактически елементи от състава на престъплението и да иска настъпването на общественоопасните последици. Необходимо е отнемането на вещта с цел материална облага да е извършено с умисъл същата да бъде противозаконно присвоена. Липсват доказателства подс. Ч. да е знаел за съществуването на сумата от 1600 лв., както и че в издърпаната от ръцете на С. Ш. торба има пари. Той не е съзнавал, че с взимането на папката и плика от пострадалия, в негова фактическа власт освен документите, които е поискал, са преминали и пари. С оглед на това не би могло да се твърди, че у него е било налице и намерение за отнемане и своене на инкриминираната сума. Съгласно чл. 303 ал.3 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая това не е така, доколкото е налице съмнение, че инкриминирата сума е отнета от подсъдимия с намерение за своене. Налице е и друга възможна версия, която не е изключена и е твърде вероятна – найлоновият плик да е изпуснат от подсъдимия и да е бил намерен от друго лице/лица, за което свидетелства и св. С., намерил по-късно документите и чантичката на подсъдимия. В тази връзка, посочената на стр. 7 от въззивния съдебен акт незадължителна практика на ВС - Решение № 20 от 30.01.1985г. по н.д. № 700/1984г. на II н.о., е неотносима към фактологията на конкретния казус.Тя би могло да бъде приложима в случаите, когато се отнема вещ, в която обичайно се очаква да има други вещи, за които принципно е присъщо да се намират в нея /напр. при джебчийските кражби, товарни камиони и др./ Обичайно, обаче, не се очаква в жабка на автомобил, намиращ се в нивите край населено място, да се намира крупна сума пари. Правилното приложение на материалния закон към установените факти е изисквало съдът да приложи правомощието си да потвърди постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда. Като не е сторил това, той е приложил неправилно закона, поради което е допуснал съществено нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Отстраняването му обаче не изисква връщане на делото на предходната инстанция, тъй като касационният съд сам може и следва да оправдае подс. Ч. в рамките на фактическите положения, възприети от въззивния съд. Обжалваният въззивен акт следва да бъде отменен и в гражданската част, като предявеният граждански иск от гражданските ищци Ш. за имуществени вреди в размер на 1600 лв. бъде отхвърлен. Що се отнася до последния довод в касационната жалба от защитника на подсъдимия за несъответствие между обстоятелствената част на внесения от РП–Гоце Делчев обвинителен акт, в който е посочено, че подсъдимият е използвал принуда, изразила се в употребена заплаха с нож спрямо С. Ш., и неговия диспозитив, в който се твърди, че деянието е извършено посредством сила, той напълно се споделя от касационната инстанция. Тези и други вътрешни противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, които предпоставяли неяснота на обвинението, респ. обвинителен акт, който не отговарял на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК, били констатирани при първоначалното му внасяне в РС–Гоце Делчев /НОХД № 330/2015 г./. С разпореждане № 1770 от 30.06.2015г. съдията-докладчик по делото, с оглед констатирани отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по т.д. № 2/2002 г. по описа на ОСНК на ВКС, прекратил съдебното производство и върнал делото на РП – Гоце Делчев за отстраняването им. След новото внасяне на обвинителния акт пред РС–Гоце Делчев било образувано НОХД № 465/2015 г., посоченото противоречие не било отчетено от решаващия делото състав на районния и въззивния съд, а и не било преодоляно от прокурора чрез съответния процесуален механизъм за това. С оглед изхода на делото – оправдаването на подсъдимия, ВКС отстранява и твърдяното в жалбата нарушение относно обвинителния акт, което иначе принципно намира, че е налице. С оглед оправдаването на подсъдимия С. Н. Ч., по аргумент на чл. 189 ал. 3 от НПК, настоящата инстанция не уважава претенцията на частните обвинители и граждански ищци за заплащане на направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 5604 от 08.11.2017г., постановена по ВНОХД № 283/2017г. от Окръжен съд-Благоевград, като вместо нея ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. Ч. /ЕГН [ЕГН]/ за НЕВИНОВЕН в това на 11.11.2013г. в местността „В.“, в землището на [населено място], обл. Б., противозаконно да е отнел чужда движима вещ, а именно сумата от хиляда и шестстотин /1600/ лева от владението на С. К. Ш. от [населено място], с намерението противозаконно да я присвои, като за отнемането на сумата и запазване на владението върху нея е употребил сила – издърпал е чантичката с парите от ръцете на С. К. Ш., поради което и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 пр. 1 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 198 ал. 1 пр. 1 от НК. ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. Ш. и М. В. Ш. срещу С. Н. Ч. граждански иск за претърпени имуществени вреди за сумата от 1600 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2013г., до окончателното й изплащане. На основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените по делото разноски в следва да останат за сметка на държавата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.