РЕШЕНИЕ № 141 София, 11. юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 811 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд от 11.04.2012 г. по гр.д. № 56/2012, с което е отменено решението на Габровския районен съд от 16.12.2011 г. по гр.д. № 2417/2011, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността работодателят да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител, чието трудово правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж без оглед на неговата възраст. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че новата т. 10а на чл. 328, ал. 1 КТ (Доп. ДВ, бр. 46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) урежда правото на работодателя да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 68 КСО. При действието на тази законова уредба работодателят не е разполагал с възможността да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 69 или чл. 69а КСО. С изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ (ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия се разпростира и по отношение на работниците и служителите, придобили и упражнили правото си на пенсия по чл. 69 и чл. 69а КСО, независимо от това дали правото на пенсия е придобито поради наличието на определена възраст, или без оглед на това. По този начин законодателят изравнява статута на работещите пенсионери – придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „главен експерт” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя с оспорвания акт № 45/27.06.2011 на основание чл. 238, ал. 1, т. 10а КТ, тъй като трудовото правоотношение е възникнало след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е без значение дали придобитото и упражнено право е по чл. 68, или по чл. 69 КСО. Правилно въззивният съд е приел, че след 31.12.2010 г. е без значение дали придобитото и упражнено от работника право на пенсия е по чл. 68, или по чл. 69 КСО. И в двата случая работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с едностранно предизвестие, без оглед на други обстоятелства. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията [фирма], София претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Габровския окръжен съд от 11.04.2012 г. по гр.д. № 56/2012. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.