Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * предпоставки за допускане на обезпечение


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 28.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 101/2012 година.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Нотариална камара на Република България против определение № 1242 от 4. 07. 2011 г. по ч. гр. д. № 2007/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в в частта, с която обезпечението на бъдещите искове, които жалбоподателят ще предяви против Н. Д. С. за сумата 277511, 50 лв., е допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – внасяне на парична гаранция в размер на 27000 лв. Поддържа се, че в обжалваната част определението е незаконосъобразно, тъй като приложените към молбата писмени доказателства установяват вероятната основателност на бъдещите искове и обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се отмяната му в частта, с която обезпечението е допуснато при условията на чл. 291, ал. 1, т. 2 ГПК – парична гаранция в размер на 27000 лв. и в частта, с която е постановено обезпечителната заповед да бъде издадена след представяне на доказателства за внасяне на определената парична гаранция. Поддържа се, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по частната касационна жалба Н. Д. С. изразява становище за недопустимост на същата с оглед приетото в ТР № 1/2010 г., а при условията на евентуалност – за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260-263, вр.чл.275, ал.2 ГПК. Неоснователен е доводът за недопустимост на същата поради необжалваемост на атакуваното определение. Съгласно настоящата редакция на чл. 396, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21. 12. 2010 г./, ако при обжалване на първоинстанционно определение по чл. 389 или 390 ГПК въззивната инстанция допусне обезпечението, определението й подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Указанията в обратния смисъл, дадени с ТР № 1/21. 07. 2010 г., са загубили значение, тъй като се отнасят до предходната редакция на разпоредбата.
Налице е предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разглеждането на поставения от касатора въпрос, свързан с приложението на чл. 391, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК /следва ли при наличие на достатъчно убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК да се определя парична или имотна гаранция или такава се определя само за неподкрепената с убедителни писмени доказателства част от претенцията/ ще допринесе за точното приложение на цитираната законова разпоредба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното определение въззивната инстанция е отменила първоинстанционното определение, с което е била отхвърлена молбата по чл. 390 ГПК и вместо това е допуснала обезпечение на бъдещия иск, но при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че представените от молителя доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за вероятна основателност на бъдещия иск, но обезпечението следва да бъде допуснато при представяне на парична гаранция, тъй като спорът ще бъде решен в исковото производство, където ще бъдат обсъждани възраженията на ответника и представените от него доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, наличието на убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на иска, е достатъчна предпоставка за допускане на обезпечението при условията на цитираната норма. Ако писмените доказателства не удостоверяват вероятна основателност на иска в пълния предявен размер или на някои от предявените искове, т.е. не създават убеждението, че претендираните от ищеца права вероятно съществуват, съдът може да обуслови допускането на обезпечението от гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК.
В случая, представените от молителя писмени доказателства удостоверяват вероятната основателност на бъдещия иск, поради което няма пречка обезпечението да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на горното, обжалваното определение ще следва да бъде отменено в частта, с която обезпечението на бъдещите искове е допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – предоставяне на парична гаранция от молителя и е постановено издаване на обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена парична гаранция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1242 от 4. 07. 2011 г. по ч. гр. д. № 2007/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в в частта, с която обезпечението на бъдещите искове, които Нотариалната камара на Република България ще предяви против Н. Д. С. за сумата 277511, 50 лв., е допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – внасяне на парична гаранция в размер на 27000 лв. и е постановено издаване на обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена парична гаранция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: