Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 14.02.013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 564 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.295 ГПК. Г. Л. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 419 oт 03.11.2011 година по гр. възз. д. Nо 961/2010 год. на ОС-Благоевград по допускане на делбата на земеделски земи , останали в наследство от К. М. в землището на [населено място] , [община]. Поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон , процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Иска се постановяване на ново решение по допускане на делбата, като бъде съобразено с решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, както и с доказателствата по делото. Констатацията относно неясния и несъответстващ на рамката на висящия правен спор диспозитив на решението на въззивния съд е дал основание на ВКС да направи извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение и допускане на касационно обжалване, в която насока са и дадените с т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- останалите съделители в делбата. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и с оглед правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, чл. 295 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 218з във вр. с чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ отхвърлил иска за съдебна делба на наследството на С. М., отменил е решението, с което е допусната делбата от първата инстанция на земеделски имоти по п. 1-18 от исковата молба , находящи се в землището на [населено място], [община] , останали в наследство от К. М., между страните по делото, наследници по закон в частта за квотите и е постановил ново в тази част , като е определил права, съобразно новоустановения факт , че К. М. не е имала църковен или граждански брак с втория си съпруг С. Д., оставил е в сила решението на първата инстанция в останалата част – а именно, в частта с която е прекратен иска за делба и в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск за собственост на З. К. за един от земеделските имоти- нива от 0.666 кв.м. в м. „Д.”-девета категория. Решението на въззивния съд е постановено в грубо нарушение на процесуалните правила- чл. 282 ал.1 ГПК от 1952 г. / отм./ и чл. 218з ГПК/ отм./ , обуславящи процесуалната му недопустимост. Регламентацията на изискванията към съдебното решение като правораздавателен акт , с който съдът осъществява исканата от него защита-санкция на субективните материални права е уредена от правилата на общия исков процес – чл.186 и сл. ГПК / отм./,а при действащия ГПК от възпроизведените в разпоредбата на чл. 235 и сл. ГПК правила. Съдебното решение задължително съдържа титулната част, в която се сочи дата и място на постановяването , съда, имената на съдиите , номера на делото, имената и адресите на страните, мотиви и диспозитив , в който се посочва точно какво постановява съда по съществото на спора, в тежест на кого са направените по делото разноски , подлежи ли на обжалване постановения съдебен акт и пред кой съд. Съгласно ал.2 на чл. 189 ГПК от 1952г. / отм./ , респ. ал. 2 на чл. 236 ГПК съдът излага мотиви, с който се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Диспозитивът на съдебното решение следва логиката на мотивите, като с него съдът е длъжен да даде точен отговор на искането на всяка една от страните по спора. Диспозитивът на съдебното решение не може да е бланкетен и да съдържа препратка към доказателствата по делото или към друг съдебен или писмен акт, без да възпроизвежда съответните данни. В делбения процес, регламентиран като особено исково производство , съгласно чл. 344 ал.1 ГПК и аналогично на отменения чл. 282 ал.1 ГПК / отм./ , към съдебното решение по допускане на делбата , законодателят е поставил специални изисквания , отговарящи на спецификата на съдебното производство. С това решението по допускане на делбата, съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще следва да се извърши делбата и какви са правата в съсобствеността на всеки един от съделителите. Ако предмет на делбата са недвижими имоти, без точната индивидуализация – а сега същата следва да се извърши съобразно действащите правила на ЗУТ и ЗКИР. В контекста на тези специални изисквания следва , че с диспозитива на решението по допускане на делбата следва да даде отговор дали е налице съсобственост по отношения на всеки един от посочените в исковата молба недвижими имоти , като основание за допускане да се извърши съдебната делба , между кои лица-страни по делото / или трети такива при наличие на установени факти в тази насока/ и какви са правата на всеки един от съсобствениците в съсобствеността на конкретния имот. Обжалваното решение на въззивния съд не е съобразено както с изискванията за прецизен диспозитив ,нито с процедурата по чл. 218з ГПК от 1952 г./ отм./, в която ВКС е върнал делото за ново разглеждане , нито е съобразено с предмета на обжалване. Така с Решение Nо 748 от 21.10.2010 година постановено по гр.д. Nо 911/2009 год. на ВКС-I г.о. е обезсилено решение Nо 462а от 01.09.2008 год. по гр. д. Nо 1290/2007 г. на ОС-Благоевград, в частта , с която е допусната съдебна делба и са определени квотите на съсобственост на имотите , описани под No 1-18 от исковата молба/ първоначална / и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав в тази част. Със същото решение е отменено посоченото решение на въззивния съд , в частта , с която е прекратено производството по иска за съдебна делба на имотите под Nо 34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба и делото е върнато за разглеждане от друг състав в тази част. За да бъде обезсилено частично въззивното решение, касационният съд е приел, че е налице противоречие между петитум и обстоятелствена част на исковата молба, а за да бъде отменено въззивното решение , ВКС е приел, че след като делебените имоти могат да бъдат индивидуализирани според документите, касаещи реституцията им , то на основание липса на индивидуализация искът за делба не може да бъде прекратен. Постановеното от ВКС отменително решение възстановява висящността на спора за съдебна делба пред въззивния съд изцяло, в производство по чл. 218з ГПК/ отм./. Правилна е констатацията , че в сила е влязло само решението на районния съд , в частта по отхвърления инцидентен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на З. К.. С т.4 на ТР 1/17.07.2001 год. по т.д. Nо 1/2001 год. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения относно„дейността на въззивната инстанция”.Прието е , че тази дейност е аналогична на тази на първата инстанция, която без да я повтаря, представлява нейно продължение и ако решаващият въззивен съд констатира нередовност на исковата молба / в случая констатацията е направена с отменителното решение на ВКС/ същият е длъжен да даде указания за отстраняване на дефектите, за да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. В тези хипотези , въззивният съд „при поправянето на исковата молба, производството следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба .” С определение Nо 2222/19.11.2010 година по новообразуваното въззивно дело Nо 961/2010 година , окръжният съд е оставил без движение „нередовната искова молба” с указания да се посочи , земеделските земи, предмет на иска за съдебна делба от чие наследство се претендират и при какви права, както и „да се индивидуализират точно и ясно земеделските имоти, на които се иска делба и които се намират в границите на населеното място по местоположения, площ и съседи и съобразно идентификационните им номера , съобразно последните планове „. В изпълнение на тези указания , на 24.01.2011 год. , ищцата Г. М. депозира „поправена „ искова молба / л. 28/ , с което всеки един от делбените имоти е напълно индивидуализиран , според указанията на съда. С определение Nо 180/25.01.2011 год. , окръжният съд , считайки , че исковата молба е нередовна , „поради обстоятелството, че частично решението на РС- Гоце Делчев е влязло в сила, частично е обезсилено и , че с „изправената искова молба следва да бъдат решавани сложни фактически и правни въпроси” отново е задължим ищцовата страна да уточни искането си при какви квоти иска да бъде допусната делбата. В изпълнение на тези указания , на 03.02.2011 година ищцата Г. М. е депозирала поредната поправена искова молба / л. 75/ Данните по делото сочат, че тази ‘последна „ поправена искова молба е възприета като такава , съответстваща на дадените указания от съда, поради което с Определение Nо 557/28.02.2011 година/ л. 82/ е възобновено въззивното производство по чл.218з ГПК от 1952 г. / отм./. При посочените факти относно извършени процесуални действия на съда, целящи отстраняване на констатирани с отменителното решение на ВКС пороци- нередовна искова молба ,постановеният диспозитив сочи нелогичност , неяснота по спора , предмет на въззивно обжалване, несъобразяване с предприетите от въззивния съд процесуални действия. Доспозитивът , с който се „ отхвърля иска „ за съдебна делба на наследството на С. М., поч.1913 г. ‘ е извън рамката на висящия правен спор. В исковата молба е посочено , че се иска делба на наследството на К. М. и доколкото са били налице твърдения, че част от това наследство са права от покойния съпруг С. М. ,без това да е установено по делото, то тези факти/ респ. липса на такива/ би било от значение само и единствено за обема права на съделителите – низходящи, без необходимостта от произнасяне на изричен диспозитив. В тази част , решението на въззивния съд ще следва да бъде обезсилено като постановено извън предмета на спора, plus petitum. Диспозитивът на решението на въззивния съд ,в частта , с която се отменява решението по допускане на делбата досежно „ наследствените квоти”и е постановено ново решение , с новите права на съделителите е постановено, без да се съобрази , че с отменителното решение на ВКС е отменено и решението по чл. 282 ал.1 ГПК / отм./ по допускане делбата на всички, заявени с поправената искова молба имоти. В мотивите на съда, макар и да не са описани с индивидуализиращите ги белези , съдът прави опит за произнасяне- изложени са мотиви кои са имоти подлежащи на съдебна делба и кои / според съда/ не са поради преждевременно заявен иск, без крайният извод да е отразен в диспозитива на съдебния акт, въпреки , че изрично е дал неколкократна възможност да се „поправи” исковата молба именно от гл.т. на прецизната индивидуализация на имотите. Доколкото поправената искова молба по съдържание се различава от тази искова молба , въз основана която е иницииран правния спор, а безспорно това е така предвид на изложените по горе факти, то по е налице неяснота постановеният от въззивния съд диспозитив като решение по спора по коя искова молба се произнася и има ли валидно произнасяне , без точното посочване на имотите, предмет на допуснатата или недопусната делба. Липсата на точен отговор в рамките на коя искова молба съдът определя и преценява обектите на спорната съсобственост по наследяване от К. М. и съответно прави извод за наличието на съсобственост,подлежаща на съдебната делба на надлежно индивидуализи- раните /по негови указания/ недвижими имоти , респ. извод за липса на предпоставки да се приеме наличието на съсобственост поради ‘незавършена” административна процедура/ доколкото такава процедура е елемент от реституционната процедура по ЗСПЗЗ/ без изрично посочване на лицата-титуляри в съсобствеността на конкретните имоти, а само на обема правата , дават основание за извод за процесуална недопустимост на съдебния акт, обезсилване на обжалваното решение Новото разглеждане следва да протече в рамките на процесуалните правила на §2 ал. 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218з ГПК / отм./, като се държи сметка на предмета на въззивното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.4 ГПК във вр. с чл. 270 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА и з ц я л о въззивно Решение Nо 419 oт 03.11.2011 година по гр. възз. д. Nо 961/2010 год. на ОС-Благоевград по чл. 282 ал.1 ГПК/ отм./ по иска на Г. Л. М. за делба на земеделски земи , останали в наследство от К. М. в землището на [населено място] , [община], обективиран в искова молба , поправена от дата 02.02.2011 година/ л. 75/ и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на окръжния-въззивен съд , друг състав в производство по §2 ал. 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218з ГПК / отм./. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :