Р Е Ш Е Н И Е № 133 София 05.11.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д.№73/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “О. застрахователна компания” АД, гр. София срещу решението от 24.03.2009г., постановено по в.гр.дело №2712/2008г. на Софийски градски съд, ІІ г. отделение, с което е оставено в сила решението от 6.06.2008г., постановено по гр.дело №28610/2006г. на СРС, 39 състав, с искане за отмяната му като неправилно при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че пасивно легитимиран по регресния иск, при условията на чл.402, ал.1 ТЗ отм., е единствено причинителят на увреждането, поради което дружеството ответник не дължи възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Твърдите се, че неправилно съдът не е приложил спрямо ищеца неблагоприятните последици на чл.101 ГПК отм. и не е изключил от доказателствата по делото представеното от ищеца с исковата молба ксерокопие на полица за застраховка “Гражданска отговорност”. Според жалбоподателя ищецът не е доказал при условията на пълно доказване съществуването на валиден договор по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” към датата на деликта. Искането му е за отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли иска на ищеца, алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация ЗД “Бул И.” АД - София не взема становище по основателността на касационната жалба. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на жалбоподателя в касационната жалба относно правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, прие следното: С определение №428 от 1.06.2010г., постановено по настоящото дело, ВКС, ТК в производството по чл.288 ГПК, касационния контрол на въззивното решение на СГС е допуснат при наличието на втората предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за неблагоприятните последици на чл.101 ГПК отм. за страната, която се позовава на писмен документ / застрахователна полица/ представен като ксерокопие, но не е представен оригинала по искане на другата страна, като въпрос от значение за спора, след като съдът, за да уважи регресния иск, се е позовал на съществуващо между касатора и работодателя на деликвента застрахователно правоотношение. С обжалваното решение СГС се е произнесъл по иск по чл.407 във връзка с чл.402 от ТЗ отм. във връзка с чл.45 ЗЗД. За да уважи искът за сумата от 1085.30 лв., съдът се е позовал на ПКО №110546/17.11.2004г. за изплатено от ищеца ЗД “БУЛ И.” АД на Н. Г. Б. обезщетение за причинени по собствения й лек автомобил “Т. К.” с рег. № С 1353 РМ щети по застраховка “Автокаско”, както и на протокол за ПТП № 695878 от 1.10.2004г., в който е констатирана вината за ПТП на управляващия автомобил “М. 1735” с рег. № В 6600 СВ, собственост на ЕТ “К.- К. К.”, Т. Т. по силата на трудов договор №10/30.09.2004г. Съдът се е позовал на застрахователна полица № 24129518 от 31.12.2003г. за сключен между ответното дружество и ЕТ К. договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Направен е извод, че ТЗ не изключва възможността застрахователя на застрахования по застраховка “Автокаско” да предяви иск срещу застрахователя на деликвента със застраховка “Гражданска отговорност”, с оглед на процесуална икономия, след като урежда правото на увредения да иска заплащане на обезщетение за причинените му вреди направо от застрахователя на деликвента / чл. 407 ТЗ отм/ и правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата / чл.402 ТЗ отм./. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въззивният съд правилно е възприел фактите и доказателствата за осъществен деликт на 1.10.2004г. по отношение на собственика на лек автомобил “Т. К.” с рег. № С 1353 РМ, вината на Т. Т., причинната връзка между механизма на ПТП и щетите по лекия атомобил. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че регресното вземане възниква единствено спрямо деликвента, но не и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Застрахователят, изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, би могъл да встъпи в правата на застрахования при него собственик по застраховка “Автокаско” както по отношение на прекия причинител на вредата, съгласно чл.45 ЗЗД, така и срещу неговия застраховател по имуществена застраховка “Гражданска отговорност”, на основание разпоредбата на чл.407, ал.1 ТЗ отм. Смисълът на суброгацията по чл.402, ал.1 ТЗ отм. е, че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят получава всички права, които застрахования има срещу прекия причинител на вредата – правото да предяви иск срещу деликвента и правото да предяви иск срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неправилен е извода на въззивния съд, че е доказано по делото съществуването на застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобил “ М. 1735” с рег. № 6600 СВ ЕТ К. К.. С исковата молба е представено ксерокопие на застрахователна полица от 31.12.2003г., с № 24125918 за застраховка на товарен влекач. Разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК отм. задължава съда при постановяване на решението да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и въз основа на тях да установи фактите и обстоятелствата по делото и приложи материалния закон/ чл.188, ал.2 ГПК отм./. Съдът не е обсъдил направеното от ответника още пред първоинстанционния съд искане, основано на разпоредбата на чл.101 ГПК отм., ищецът да представи оригинала на застрахователната полица, както и доводите му за последиците от непредставянето й. Разпоредбата на чл.101 ГПК отм. задължава съда да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис /ксерокопие/, когато страната не е представила оригинала на документа или официално заверен препис от него, при поискване от другата страна, какъвто е настоящия случай. Договорът за застраховка е формален договор и трябва да съдържа определени реквизити, съгласно чл.381, ал.1 и ал.2 ТЗ отм. Следователно установяването му може да бъде доказано само с представянето на писмен документ. С изключването на представените с исковата молба ксерокопия на застрахователна полица от доказателствата по делото, последицата е, че ищецът не е доказал съществуването на застрахователно правоотношение между застрахователя – ответник и собственика на МПС, условие за уважаване на иска по чл.402 ТЗ отм. С оглед на изложеното и на основание чл.293 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл.293, ал.1 ГПК постановено друго, с което се отхвърли искът на ЗД “БУЛ И.” АД срещу “Общо застрахователна компания “ АД като неоснователен. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 24.03.2009г., постановено по в.гр.дело №2712/2008г. на Софийски градски съд, ІІ г отделение, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД “ БУЛ И.” АД – София срещу “Общо застрахователна компания “ АД – София за заплащане на сумата от 1085.30 лв., представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва. ОСЪЖДА ЗД “БУЛ И.” АД – София да заплати на “Общо застрахователна компания “ АД – София разноски 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: