Ключови фрази
Частна касационна жалба * държавна такса * освобождаване от внасяне на държавна такса


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 26.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 296 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от бившия си ликвидатор и управител Ц. В. Ц., срещу определение № 413 от 09.10.2017г. по ч.т.д.№ 567/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 1031 от 20.06.2017г. по т.д. № 773/2016г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от държавна такса по предявения против [фирма] /в ликвидация/, представлявано от Н. С. Б., инцидентен установителен иск.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът е поискал внасяне на държавна такса от едно заличено дружество, което вече не съществува като правен субект и няма никакво имущество. Твърди, че това означава, че държавната такса следва да бъде внесена от представляващия дружеството бивш ликвидатор и управител, който в случая не разполага с имущество за заплащането й. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Когато дадено юридическо лице е заличено в Търговския регистър и не съществува като правен субект, кой е отговорен за разноските, направени по повод на иск по чл.29, ал.1 З. за несъществуване на вписаното заличаване на дружеството?
2. Може ли да бъде освободено от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК бившия управител /ликвидатор/ на заличено дружество в производство по иск по чл.29, ал.1 З. за несъществуване на вписаното заличаване?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] /заличено/, представлявано от Ц. В. Ц. като бивш управител и ликвидатор, за освобождаване от държавна такса по предявен инцидентен установителен иск, е приел, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски само физическите лица, като по отношение на юридическите лица такава възможност изобщо не е предвидена. Счел е за правилен извода на първоинстанционния съд за неотносимост на факта, че дружеството е заличено в търговския регистър и не осъществява търговска дейност, тъй като за юридическите лица не е предвидена възможност за освобождаване от държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че първият правен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният втори въпрос не е релевантен, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. По поставения първи въпрос не е налице създадена съдебна практика и с цел предотвратяване на противоречивото тълкуване и прилагане на относимите процесуални норми в конкретната хипотеза следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По поставения въпрос настоящият състав намира следното:
Задължението, установено в чл.71 ГПК, за внасяне на държавна такса за водене на делото е в тежест на страната, предприела процесуалното действие за защита на правата си. Процесуалният представител на страната упражнява нейните процесуални права и поради това не е задължен лично за заплащането на държавна такса и разноски за предприетото процесуално действие по защита на представляваната страна.
В производството по иск с правно основание чл.29 З. за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – заличаването на търговец след приключена ликвидация, надлежен ответник е заличеният търговец. Поради това задължението за заплащане на държавна такса и разноски за предприети за защита на този ответник процесуални действия е за самата страна, а не за представляващия го в производството негов представител. Макар да е надлежна страна по такъв иск, заличеният търговец не съществува като правен субект и не е титуляр на имуществени права. При уважаване на предявения против него иск по чл.29 З. би се заличило вписването на несъществуващото обстоятелство и би се възстановила загубената правосубектност на юрическото лице. Поради това задължаването на заличеното юридическо лице да внесе предварително държавна такса би препяствало упражняване на процесуалните му права. Предвид изложеното, дължимата държавна такса не следва да се заплаща предварително, а следва да бъде присъдена от съда с решението по спора и да се възложи на съответната страна, съобразно изхода на делото.
С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение са недопустими. Заличеното търговско дружество [фирма] не дължи предварително заплащането на държавна такса за предприетите във връзка с предявен против него иск по чл.29 З. процесуални действия. Поради това, при липса на задължение за предварително заплащане на държавна такса за предявения инцидентен установителен иск, развилото се производство по чл.83, ал.2 ГПК няма предмет и е недопустимо, с оглед на което са недопустими и постановените по него определения.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 413 от 09.10.2017г. по ч.т.д.№ 567/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав и потвърденото с него определение № 1031 от 20.06.2017г. по т.д. № 773/2016г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от държавна такса по предявения против [фирма] /в ликвидация/, представлявано от Н. С. Б., инцидентен установителен иск.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: